ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Храбрецът“ Радев бяга от дебати с опоненти и живи интервюта, това е ясно. Така ще е до края на кампанията. Той е свикнал да наизустява речите на жена си и Иво Христов. Майстор на декламацията, същински Константин Кисимов във възпроизводството на чужди мисли.
Засега на медиен огън доброволно се подлагат проф. Герджиков и Лозан Панов.
Изумителен е дежурният конспект от въпроси, на който си принудени да отговарят във всяко телевизионно студио, по поръчка. Конспект, съчинен в редакцията на „Капитал“.
Как ще се борите с Иван Гешев?
Какво е отношението ви към Делян Пеевски?
Ще извадите ли прокуратурата от съдебната система?
Какво мислите за чекмеджетата на Бойко Борисов?
Гешев, Пеевски, чекмеджетата…Единствените теми, които вълнуват „независимата“ българска журналистика и нейните ментори от мейнстрийма.
И сякаш не е възможно да се попита, вместо за Гешев, за България! Все едно не избираме президент, олицетворяващ единството на нацията, а член на Висшия съдебен съвет или шеф на ДАНС.
Как ще се борите за България – това е първият, задължителният въпрос.
Какво е отношението ви към темата за съкрушения национален идеал, ще се опитате ли да го възкресите?
Кое е общонародното дело, което ще обедини всички слоеве от обществото в защита на нещо по-значимо от котерийни търкания и борби за власт?
Какво мислите за Истанбулската конвенция, третия пол и гей браковете?
Какво ще направите за възкресяване достойнството на българската армия и офицерство?
Единствен дотук за „национален идеал“ е говорил проф. Герджиков и му прави чест. „Идеали“ и „идеализъм“ са мръсни думи в модерната ни лексика, някаква отживелица от класово-партийния режим. Нямаш право да бъдеш „идеалист“, особено ако си политик. Трябва да си „прагматик“, сговорчиво сгушен в догмите на моментната конюнктура и целесъобразността, гъвкав опортюнист, склонен към компромиси.
А е време идеалист човек с възрожденско мислене да поведе озлочестена България. И да формулира национален идеал, кауза за идните поколения.
Нормалните хора осъзнават, че е абсурдно тази кауза да бъде „махаме Гешев“, „изпразваме чекмеджетата“, „отнемаме бизнеса на Пеевски и го връчваме на Прокопиев“, "в синергия сме със САЩ". Тази кауза е кауза само в развратените умове и сърца на родоотстъпниците-неолиберали, изхранващи се с доноси в посолствата.
Новият български национален идеал трябва да стъпи на фундаментите на стария. Грубо казано – да санира фасадата на позавехналия патриотизъм. Единение на всички изконно български територии в обща държава; поправяне на историческите несправедливости и разделения, наложени от Берлинския конгрес, Ньойския договор, съветската окупация; ренесанс на традиционните семейни и християнски ценности…
Звучи еретично, романтично, самовлюбено, като анахронизъм, от друго време? Добре, но какво по-добро ни е предложило „новото време“, „промяната“, коя е платформата, на която да стъпим и която да завещаем на децата ни? Може би “преклонена главица сабя не я сече“? Шамарите ту от Изток, ту от Запад? Разкрачената поза между руската и американската легация?
Иска ми се българският президент да заговори за „Велика България“, за "Горда България" и това да не прозвучи плакатно. По аналогия с пропагандно натрапваната ни "почтеност", изпразнена от съдържание; срамежлив плащ за прикритие на неморалността и системното потъпкване на Конституцията от действащия държавен глава и неговите проксика в политиката...
„Велика България“ не непременно като география, а като състояние на духа. Като резонанс от мъдрия завет на предците, дали живота и енергията си за честта и славата на отечеството.
