ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
“Златната” българска младеж, отгледана в семействата на висшата партийна и държавна номенклатура преди 24 години в повечето случаи се сблъсквала с реалностите на живота, когато попадала в родната казарма. Това обаче не се е случвало толкова често.
Най-много от скатавката на „мамините момчета” се дразнел министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров. Принципен и суров военоначалникът лично правил забележка, на колегите си в Политбюро, че синовете им не дават добър пример на българските младежи. Никой не можел копче да каже на Джуров, защото и двамата му сина избрали воената кариера и се ползвали с името на достойни офицери.
Подобно на своя министър и останалите генерали от министерството и Генералния щаб мърморели недоволно, когато някой синковец от квартала, около Доктопрската градина заобикалял задължителната военна служба.
С възможността да държи автомата “Калашников” една-две години се разминал и младият Георги Пирински. Роденият в Ню Йорк дълго време си запазил американското гражданство и никой не можел да му изпрати повиквателна.
По същата причина не облякъл униформата и експремиера Станишев. Роденият на през 1966 година в град Херсон, Украйна Сергей Станишев според закона за всеобщата военна служба трябвало да влезе с набора си в казармата след навършването на 18-годишна възраст – т.е. през 1984 година. По това време той обаче бил студент в Историческия факултет на Московския държавен университет. Затова законът допускал да отложи изпълнението на воинския си дълг. Но след дипломирането му с отличие в университета “Ломоносов” през 1989 г. казармата пак останала далечен мираж за Сергей. Причината била същата като при Георги Пирински – още няколко години след московското си учение Станишев живял със съветския си паспорт. И нито една наборна комисия не можела да го призове в строя. Затова Станишев наблегнал на учението - през 1994 г. той защитил докторат. Последвала и кратката му кариера като журналист през 1994-1995 г. За година и нещо Сергей написал десетки статии по външнополитически теми в печата. През следващите години /1999-2000 г./ казармата пак се отдалечила от пишман донаборника – той специализирал международни отношения в Москва, а после и в Лондонската школа за икономика и политически науки. Последвала шеметната му политическа кариера, когато Сергей – вече с български паспорт, навършил възрастта, когато не подлежи на военна служба. Така майка му и тогаавашната му приятелка Елена Йончева никога не успели да го видят в камуфлажната войнишка униформа.
