Зов за помощ! Малкият Стоян се нуждае подкрепа! Хлапето е в клинична смърт, след като се задави с царевица
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Млада майка Надежда Тепавичарова от Пловдив апелира за подкрепа за лечението на 3 годишния й син, който страда от "Атрофично променен мозъчен паренхим“ Преди година и 4 месеца животът им се преобръща, след като малчуганът се задавя с царевица, но изпада в кома. Днес, за да може детето да живее пълноценен живот се нуждае от лечение в Индия на стойност от 20 хиляди лева, а сумата е непосилна за семейството. Бихме искали да прочетете историята на Надежда, която нейни близки изпратиха до нас:
"Много се чудех, какво да напиша и как да си подбирам думите.
За съжаление ми е трудно да споделя за тази страница от живота ми, затова смятам да бъда максимално искрена. На 13.05.2014 се роди синът ми Стоян Иван Тепавичаров напълно здраво и красиво бебе. Животът ни беше като на нормалните семейства с дете. Стоян си растеше и по нищо не се различаваше от връстниците си. На 1г. тръгна на детска ясла и сами разбирате, че в тази крехка възраст е бил талисмана на групата. Много му харесваше в яслата започна все повече да бърбори и да любопитства.
И така живота си течеше бавно и сигурно докато на 20.11.2015 синът ми не се задави с царевица. В първия момент помислих, че просто се е задавил, но се оказа, че храната е влезнала в белия му дроб. Не искам и да си представям какво би се случило, ако един случаен минувач не ни закара до спешния кабинет на УМБАЛ „Св Георги“ (добре, че не изчакахме линейката, която ужасно много закъсня).
Благодаря на дежурния екип, който успя да го спаси. Но борбата тепърва предстоеше. Въпреки тежкото му състояние Стоян успя да се пребори. 10 дни в интензивното отделение подложен на тежки манипулации за прочистване на белият му дроб. Стоян изпадна в клинична смърт и е спасен от дежурния лекарски екип в спешно хирургическо отделение на УМБАЛ “Свети Георги”. За времето, през което мозъкът не се е кръвоснабдявал се установи, че има сериозни увреждания на мозъка, които доведоха до квадрипареза и се постави диагноза „Аноксично увреждане на главен мозък“. След направения ядрено-магнитен резонанс заключението беше „Атрофично променен мозъчен паренхим“.
Изписаха го на 18 януари 2016г. и медицинската препоръка беше да се продължи терапията и медикаментозното лечение на детето в домашна среда. Започна активна ежедневна рехабилитация, водна гимнастика и езда.
След като започна да диша сам се оказа, че от липсата на кислород по време на задавянето мозъкът е пострадал сериозно и Стоян се намира в така наречената "будна кома". Много лекари ни обясняваха как няма надежда за него и докато съм млада да си родя ново дете (сякаш говореха за кукли). Добре, че имаше и такива, които ни вдъхнаха надежда и кураж, че не всичко е загубено все пак е здраво родено дете и е още малък.
Сега Стоян е на почти 3 години, доста се подобри, но все още не може да се движи и да ни разбира напълно. Ежедневно с него се занимава рехабилитатор, логопед и психолог. Водя го на водна терапия, тъй като движенията са по-лесни във вода. Но всичко става толкова бавно…..
Сега имаме покана от индийския доктор Прашант в неговата клиника. Той смята, че може да помогне за по-бързото оздравяване на Стоян. За съжаление сумата от 20 000 лева е непосилна за нашето семейство.
Заключението обаче беше, че все още е много малък, а и още не е готов да пътува до Индия и ни изпрати лекарства на билкова основа, за да започне първия етап от лечението. Прогнозата му беше, че след първия етап ще има промяна в емоционалното състояние на детето, което е факт. Вече се усмихва, гука и е по-спокоен. Този месец д-р Прашант отново беше в България и след прегледа препоръча втория етап от лечението да се проведе в Индия за срок от 70 дни през периода от 25.04.2017г. до 04.07.2017г.
Досега не сме организирали кампания за набиране на средства за рехабилитацията, тъй като за ежемесечните разходи от около 1000 лв. се справяхме с доброволните дарения на роднини, приятели и познати. Все още не е направена резервация за полета, но имаме информация от “Катарските авиолинии”, че цената за двамата отиване и връщане ще е около 1200 евро.
Времето, с което разполагаме за набиране на сумата от около 20000 лв., е твърде кратко, за да можем да разчитаме на приятели и роднини и Ви молим за Вашата финансова подкрепа. Знам, че много от вас имаха желание да помогнат и много пъти сте ме питали. Ако все още имате възможност банковата сметка, по която може да преведете сумата, е:
Ще съм благодарна на всеки, който е съпричастен към нашата кауза!"
