ИВА НИКОЛОВА: Румен Радев - детеотстъпникът, погазил и най-висшата българска ценност
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентският син Г. Радев хулиганства. Системно. Замесен в боеве, нарушава общоприети правила на поведение, директно и демонстративно гази разпорежданията на властите. Изобщо, доста буйно дете. И колкото повече расте, толкова по-буйно става.
Само че такива деца вършат такива неща не защото са се родили лоши или закононарушители. А защото така компенсират нещо, което болезнено и в повечето случаи неосъзнато им липсва. Нещо, което не се купува с пари и не се осигурява с постове...
С всики тези свои прояви синът на президента Румен Радев е олицетворение и илюстрация за нещо много по-страшно. Не за своя характер или за своето възпитание. А за ценностната система на родителите си.
За българина от памтивека най-голямата ценност са децата. Заради тях и тяхното добруване той пести, гладува, търпи всевъзможни лишения, прави невъобразими жертви. Ако някой прави обратното, го смята за сбъркан човек. А ако изоставя децата си, гледа на него като на най-презряната твар, като на най-отвратителния от всички престъпници.
Последният инцидент с непълнолетния Г. Радев, когато бе задържан като нарушител на ограничителните мерки срещу коронавируса, и то без лични документи, разкри грозната истина, че той е едно изоставено дете. Дори след установяването на самоличността му не се намери кой от двамата му родители да го прибере от полицията. Не отиде нито майка му, нито баща му. За освобождаването му се подписа негов пълнолетен приятел.
Това е личната драма на едно дете и на неблагополучията в неговото семейство.
Медиите си продират гърлата, когато някой психяса и пребие или избие семейството си. Ровят до девето коляно, разпитват комшии, близки и колеги. Привикват психолози и психиатри да обясняват аномалията.
Сега мълчат. И стават съучастници за неблагополучията и драмата на това дете. Също като комшиите и роднините, които са виждали, че назрява трагеди, но са си траели. И въпреки че то най-вероятно ще бъде дамгосано като непроправим хулиган и сетне цял живот ще оправдава дамгата си, компенсирайки някаква огромна липса в себе си.
Само че в случая тази драма не е лична. Тази драма не е частен случай. Драмата е за цялата нация и държава.
Защото празнотата на Г. Радев е дамгата за катастрофалната липса на най-голямата, изначална, свещена за българина и смисъла на живота му ценност - децата.
Сбъркани хора са Румен Радев и бившата му жена, щом не отиват да приберат провинилото се свое дете от полицията. Сбъркан човек е тоя Румен Радев, щом може да събира сираци по Коледа в държавната резиденция пред камерите и пари за лечението на болни деца, а сумите да ги обявява на пищни тържества в Народния театър пак по Коледа. Но не може да отиде до полицията и да прибере детето си.
Както не направи нито майка му, нито сегашната съпруга на Радев. Същата оная Десислава, която се прояви като истинска мащеха в най-грозния смисъл на това понятие, като първо отмъкна баща му, а сетне се загрижи за децата в цялата страна с някаква си нейна фондация "Живата вода на България". Но не и за детето, към което всеки друг нормален човек би изпитвал и чувство за вина, и чувство за отговорност - на собствения си мъж.
Търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака, казват нашенци за такива случаи.
Но човек с толкова кардинално сбъркана ценностна система за нашенец, какъвто е Румен Радев, не може да бъде похлупак на държавата. Не може да претендира да стои най-отгоре й, да е лицето и гласа на морала и справедливостта, на българските грижи и неволи и да бъде тяхно решение в нужда и в криза. Защото най-съкровенните български ценности не са негови. И са в пълен разрез с вековните, извечните тежнения на българската нация.
Вдигнатият му юмрук, уличните му възгласи, опитите му за метежи и преврат, маниакалното му самоиздигане за втори президентски мандат - всичко това са истерични прояви на неадекватен на времето, пространството и позицията си политик. Срамота и толкоз.
Но поведението му спрямо собственото му дете в криза и в нужда го задрасква като част от нацията ни. И го слага в категорията на онези най-презрени твари, които са по-отвратителни за българина и от престъпниците.
Защото между родоотстъпника и детеотстъпника разлика няма. И едното, и другото означава да отстъпиш от род и родина. А крачката от детеотстъпник да станеш родоотстъпник не е голяма. И обратното. Още повече, че в случая с Румен Радев има огромни съмнения за първото. И тази негова стъпка спрямо сина му явно просто е една закономерност.
Край вече на тоя Румен Радев. Изтича му мандатът, да се маха от очите ни. Такива или онакива, но българите са хора с ценности. Извечни, изначални. И случайниците не са сред тях. А са по-скоро тяхното отрицание. Каквото е Румен Радев по всякакви критерии - и като президент, и като родител.
