Иво и Божо на гроба на Тюркян – това не е върхът на лицемерието. Това е дъното му
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Една сутрин Грегор Замза се събуди като насекомо…
Но това не е по Кафка. Друго е. Не става въпрос за отчуждението, самотата, а обратното - за нагаждачеството.
Една сутрин Иво Мирчев се събуди с мисълта за подаръци. Рождество в домовете на марксистите не бе желано, но само след дни Дядо Мраз щеше да се появи…
В същата тази сутрин ехтят изстрели в другия край на България. Трима души загиват, сред тях и едно дете, за което дядо Мраз няма да дойде.
Годината е 1984-та. По селата в смесените региони е страшно.
В домовете на партийните величия обаче цари спокойствие…
Една сутрин Иво Мирчев се събуди и разбра, че времената на сребърната БКП лъжичка са отминали и бързо бе обладан от новите течения, по които животът го сблъска с другия другар по съдба – Христо Бойкикев. Чиято майка, от още по-закоравял комунистически род, говореше по митинги в защита на своя приятел и философ, както и агент на ДС Меди Доганов.
Това не попречи на двамата да се търкалят по плажа Росенец. Защото провидяха в гологъзенето бърз достъп до властта.
Христо се отказа, но Иво продължи. И една сутрин се събуди с желанието да посети гроба на малката Тюркян. Пое с партийната половинка Божанов, който пусна джипиеса, за да намерят това село в „нищото“ Могиляне.
Метаморфозата на нагаждача.
Професионалният депутат Мирчев, който никога не бе стъпвал там, взе че отиде.
И изрецитира във фейсбук: „На Тюркян чешма почитаме и съпротивата — отказа да приемеш, че можеш да бъдеш лишен от име, вяра, език и равноправие. Поклон пред болката. Нека помним. Никога повече“.
Лицемерието от сина на БКП величието от Крушари.
Приглася му Божанов: "Възродителен процес", "голяма екскурзия" и подобни евфемизми прикриват истинското лице на тоталитарния режим, който е убивал дори бебета като Тюркян. Трябва да гарантираме, че това повече не може да се случи. И че никой няма да налага разделения с политически цели“.
Нагаждачите, подушили власт. Разгонени от мисълта, че идват избори.
Двамата, които нарекоха потомците на жертвите на „Възродителния процес“ „фантоми“. Защото гласували за друга партия, не за тях. Същите, които Мирчев заплашваше с шутове и шамари, с които да ги вади от властта.
Тоталитарните им глави, които смятат за враг всеки, който не споделя възгледите им.
Цялата им „сектантска партия“ е от хора от котилото на ДС. Готови са на трупове, но отново да са на софрата. Да режат, разпределят парчетата баница, като идолът им Меди.
Иво и Божо на гроба на Тюркян – това не е върхът на лицемерието. Това е дъното му.
Днес в Могиляне за снимки, утре в София ще раздават шутове и шамари. Другата от „сектата“ – Козила Белобрадова, дори заговори за Гражданска война и то в Кърджали.
Това са те, с тоталитарното ДНК.
Но една сутрин, и тя ще настъпи, те ще се събудят като насекоми. И това вече ще бъде нов прочит на изолацията на Кафка.
Коменар на Самуил Крумов, "Родопи 24"
