Последвайте ни в Google News Showcase
Кризата в Украйна избухна на Майдана, но много бързо като ядрена гъба се разпространи над целия свят. Руското население в Крим и Източна Украйна е готово да обяви независимост и присъединяване към Русия, президентът Путин получи мандат да въведе руски войски на територията на Украйна /някои части са вече там/, Украйна обяви мобилизация, Обама предупреди Путин да не се намесва…
От тук нататък фантазията чертае различни сценарии на развитие, но каквото и да се случи, едно е сигурно - светът е изправен пред нова студена война с всички произтичащи последици, които няма да подминат и България. Когато се търсят причините за това катастрофално развитие, не може да ни убегне от вниманието едно многозначително съвпадение. Кризата в Грузия, която се стремеше към Запада, избухна точно в края на Олимпиадата в Пекин, където бе отишъл и Путин. Той трябваше да реагира много бързо и да заповяда на неподготвените руски войски да навлязат в Осетия с всички възможни рискове за международна реакция.
Сега Путин триумфираше в Сочи, след като в последния ден Русия зае първото място и увенча амбициите му с провеждането на зимната олимпиада. Докато той се опиваше от реализацията на мечтата си за силна и велика Русия, някой измъкна под носа му 50-милионната Украйна, където той смяташе, че е постигнал победа с преориентацията на президента към Русия вместо към ЕС. Изведнъж всичко се обърка и Путин направо от мирните спортни състезания трябваше да раздава бойни заповеди на руската армия. Това съвпадение съвсем не е без значение за цялостното развитие на кризата. Путин може да влага колкото си иска мечти и амбиции във връзка с олимпиадата, но какво пречеше това на Запада. Защо западните лидери положиха толкова усилия да вгорчат успеха на Путин още преди олимпиадата да е започнала. Нима наистина те смятат, че Русия може и трябва да бъде унизявана, притискана, изолирана?
След атентатите в Кавказ написах, че точно сега Западните лидери би следвало да покажат съчувствие и подкрепа за Русия. Натискът за повече граждански свободи не би трябвало да съвпада с действията на чеченските терористи. Уви, ударът в Украйна, който очевидно е бил подготвян и с външна намеса, показа липсата на подобно разбиране. До тук съвпадението свършва и започват разминаванията. Първото от тях е, че в случая с Грузия Русия просто препотвърди опекунството си над проруските области, които грузинските войски се бяха опитали да окупират. В случая с Украйна целта все още не е откъсването на Крим и разделянето на страната на проруска и прозападна части. Това може да стане по-късно, но засега битката е все още за цяла Украйна, като и двете страни таят надежда, че победата ще бъде на тяхна страна. За да се разбере второто разминаване с историческия прецедент е необходимо да се знае малко повече от твърде едностранчивата и повърхностна информация, с която досега бяха осветляван събитията в Украйна.
Според тази информация в Украйна си противостояха един прогнил проруски режим и едни демократично настроени граждани, привърженици на проевропейското развитие на страната. Гледах как на 3 март някои телевизионни водещи се чудеха как да не споменат името на Русия във връзка с нашето Освобождение. Няма никакво съмнение, че главната вина за кръвопролитията носи наистина авторитарният и прогнил режим, в който са силовите механизми на властта. Няма съмнение също, че на Майдана много от хората се ръководеха от своите проевропейски убеждения. Но главна роля в насилническите действия играха паравоенните групировки от „Десен сектор“, които не си падат много по европейското обвързване, защото искат да си изградят един ксенофобски, националистичен режим. Откровено антисемитски и ксенофобски са и позициите на националистическата партия „Свобода“. Не случайно една от първите стъпки на новите управляващи в Украйна бе отмяната на Закона за основите на държавната езикова политика. Това означава, че се отнема правото на регионален език не само на руския, но и на българския. И ето тук започва същественото различие на този конфликт. Какво очаква 12-те милиона руснаци, живеещи на територията на Украйна. Може би те не биха имали нищо против един проевропейски режим, който ще им донесе благоденствие и свободи. Но да изпаднат в положението на преследвано и потискано малцинство? Още повече, че за много от тях родина е била Русия, преди Хрушчов да направи безумния си жест да подари Крим на Украйна. Ако руските аспирации бяха само за богати територии, за геополитически позиции, за военноморски бази, за престиж дори, картината ще се опрости много лесно до черно и бяло. Всичко това го има, разбира се. Но става дума и за съдбата на милиони етнически руснаци.
Ще прости ли историята на Путин, ако той ги изостави? А защо чак историята? Колко му е на олигарсите в Русия утре да спретнат и на Путин един вътрешен преврат под предлог за слабо управление? Такива примери в руската история колкото искаш. За украинците една намеса на Русия ще бъде приета като въоръжена интервенция за реставриране на сваления корумпирания режим, но за етническите руснаци това ще бъде защита на техния живот и сигурност. Така се случва в историята. За нас, българите, генерал Гурко е освободител, а за поляците -поробител. Ето това отличава тази криза от случая с Грузия. А също така и от ракетната криза с Куба или от нахлуването в Чехословакия. Защото става дума не за идеология или за стратегически цели, а за национални интереси. И третото разминаване от случая с Грузия се отнася до реакцията на Запада, макар тя все още да не е напълно ясна. Тогава Западът се ограничи с някои устни забележки. Но може ли сега да си позволи да изостави една толкова ключова страна като Украйна на произвола на руската мечка?
Това ще срине изцяло авторитета на НАТО и ЕС като някакви гаранти за стабилността и мира поне в Европа. Да, Западът няма да действа първосигнално и да рискува една световна война, ако предприеме превантивен удар срещу Русия. Президентът Обама няма никакъв интерес да вкарва САЩ в нова перипетия, след като едва успява да я измъкне от Ирак и Афганистан. По-вероятно е първа роля да играят европейските съюзници. Засега на предна линия са Великобритания и Полша. Към тях се присъединява и Франция. Германия не може да стои безучастна. Само че до война е все още далече. Ще започне игра на думи, на заплахи, на дипломатически и военни маневри. Държавният секретар Джон Кери вече предупреди, че срещата на Г-8 в Сочи не може да се състои, но и че мястото на Русия в тази организация е под въпрос. Под заплаха са и руските бизнес интереси в американските финансови институции.
Това е само началото на една нова студена война, докато не се намери някакво решение на проблема с Украйна. Ако това решение удовлетворява и двете страни, студената война ще ни върне десетилетия назад. Изборите в САЩ ще бъдат спечелени от твърдите републиканци, които ще обвинят демократите в отстъпчивост. Русия ще се превърне в полицейска държава и диктатура, както предупреждава Борис Акунин. ЕС ще наложи санкции на Русия. Строителството на „Южен поток“ у нас ще увисне. Ще спре потока от руски туристи. В политическите отношения ще се върнем към езика на 90-те години — рубладжии, руски агенти и т.н. Ще възкръсне амортизираното противопоставяне по линията Русия - Запад. Всяка критична мисъл по адрес на десницата ще бъде етикирано като „пръста на Русия“.
Кинжалите ще се изтупат от нафталина и ще диктуват какво е правилно и какво не. Всеки опит, всякакви усилия за общи национални цели и стратегии са обречени на присмех. България ще опустее.
