Изкуствоведът и художник проф. Свилен Стефанов възмутен: Яра Бубнова не е учен, не е изследовател, не е известна и няма основание да управлява Националната галерия
Последвайте ни в Google News Showcase
Разразилият се скандал около скромната изложба на т.н. Ода Жон в Националната художествена галерия – Дворрецът, който стана известен като „Голямото плюскане” заради саламената вакханалия във формата на полегнали жени на маси в балната зала, поглъщани от 100 души, не спира да възмущава творците. И то не точно със самото плюскане, колкото с опитите то да бъде представено като авангардно изкуство. Най-възмутени от всички именно авангардните творци.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Представяме ви мнението на изкуствоведа, критик, куратор и художник проф. Свилен Стефанов, автор на първото цялостно изследване на концептуалното изкуство в България между 70-те и край на 90-те години в България и ръководител на Катедра „Изкуствознание” в Националната художествена галерия.
То е публикувано в сайта за изкуство „Фикусарт” под заглавието „Националната галерия по наклона на личните зависимости и груповите интереси”. Ето и пълният му текст:
Ще започна този текст с думи на проф. Чавдар Попов от наскоро публикувана статия (Култура - Брой 32, 08 ноември 2018), посветена на нашата Национална галерия (НГ): “Какво друго впрочем да очакваме в една обществена среда, при която обликът на Националната галерия вместо от съвременните универсални музеологични стандарти се определя от клиентелизма, от личните зависимости и от груповите интереси, а професионализмът е изтласкан в задния двор за сметка на художествената самодейност?“
За съжаление е прав Ч. Попов и тъжен факт е, че сборът от лични зависимости и художествена самодейност (авторитаризмът се изрази в ненужни сливания на галерии, а самодейността в създаването на чудати музейни експозиции) доведе до поредното недоразумение в Националната галерия – този път под формата на директорско назначение (до конкурс).
Бях решил да не обръщам внимание, тъй като все още гледам на българското общество като на работещ организъм, който би се справил със случайни или умишлено предизвикани инфекции. Така или иначе вниманието ми беше привлечено от скандал в социалните мрежи, предизвикан може би от пърформанс, а може би от сбъркани представи за светски стил. Става въпрос за трапезата с русалките от меса.
Самото злощастно угощение не ме възмути особено, доколкото въобще не ме интересува дали присъстващите са се наяли, или са правили пърформанс. Също така ще кажа, че харесвам работите на Ода Жон и имам най-високо мнение за професионализма на куратора на изложбата Надежда Джакова.
По мое мнение (може и да греша, разбира се) публикуваните фотографии показват лица на хора, които най-простодушно ядат, очевидно без да подозират, че са участници в пърформанс, в който жената бива (и символично, и съвсем реално) изядена. Но колкото и човек да се автосугестира с посланията на този появил се постфактум (впрочем също отчаяно простодушен) феминизъм, все пак неизбежно допуска, че под повърхността на добилата медийна популярност случка се крият и по-сериозни проблеми.
На преден план излизат въпроси. И тъй като те едва ли ще се харесат на мнозина, веднага искам да кажа, че ни най-малко не ме интересува националността на изпълняващата длъжността на директор Бубнова, нито пък чудните пътища, по които се е озовала на поста в Националната галерия. Мисловният ми хоризонт принципно надхвърля подобна тематика и ако някой си прави сметка да ме обвини в национализъм или русофобия, то просто не е познал. Имам великолепни приятели сред руските художници, а миналата година имах и самостоятелна изложба в Москва.
Първо, питам се, защо се допуска до възможността да бъде директор на НГ човек, за когото не съществуват дори косвени данни да е специалист по българско изкуство. Не бих приел възражение от типа, че проектодиректорката живее тук отдавна и че между другото го е изучила. Ако е така, къде са научните резултати – публикациите, изследователските изложби, участието в научни форуми. Има ли Бубнова поне една книга, посветена на някакъв важен проблем, отнасящ се до българското изкуство?
Частично отговорът на подобни въпроси е свързан с факта, че новата директорка от средата на 90-те насам е основател на частния Институт за съвременно изкуство (ИСИ). Той се състои от не особено широк кръг от автори, с чието куриране до голяма степен се изчерпват и интересите на Бубнова към съвременното българско изкуство.
И така, Бубнова е лидер в частна организация, с която безспорно е реализирала множество изложби, включително с международно участие и в чужбина. Това обаче далеч не означава, че можем да говорим дори за зачатъци на изследователски подход към далеч по-сложните тенденции и процеси, които протекоха и протичат в българското изкуство от началото на 90-те насам.
Има ли нужда НГ от човек, който до този момент е разигравал на художественото поле подчертано диференциращи стратегии, без изключение подчинени на строго конкретен групов интерес? Също така силно се съмнявам, че личностната самооценка на Бубнова поне малко съвпада с образа, изграден през десетилетията в оценъчната система на професионалното съсловие на българските художници. Там тя е, директно казано, непопулярна.
И се питам, дали тези отговорни фактори, които предполагат, че назначението на Бубнова е удачно за НГ, имат ясна представа за нейното реално влияние извън вече споменатия художнически кръг. Както и за характера на институцията, в центъра на която я поставят. Нужно ли е да се напомня, че още Народният музей в София е създаден от видни учени с огромен принос тъкмо в изучаването на българското изкуство. Бубнова не е учен. Тя не е изследовател. Както стана ясно, в най-добрия случай се е занимавала с кураторски практики, но тъкмо техния сепаратистки характер ни най-малко не подсказва за желание и възможности за осмисляне на далеч по-сложната и често противоречива картина на съвременното българско изкуство. Повече от възможно е НГ да бъде неправомерно обременена с интересите на ИСИ.
Също ми е интересно дали отговорните дори за временното назначаване на Бубнова са се огледали (дори само в рамките на НГ) за съществуването на личности, чиито научни и изследователски постижения биха отговаряли на този пост. Най-бърза справка показва, че в структурата на НГ и сега работят хора с реални научни приноси. Впрочем има и професори и доктори по изкуствознание. Интересно как при подобни дадености се е стигнало точно до идеята за Бубнова?
На преден план на публичния интерес стои и въпросът с откупките с прочутите „дарени милиони“. В интервю изпълняващата длъжността директор спомена за откупуване на работа на Кристо. Естествено, за много пари. В този ред на мисли, тук отново проличава, че Бубнова няма отношение към българското изкуство и към реално работещите у нас творци. С малките изключения, за които вече стана дума.
Подобно предложение означава, че художниците, които създадоха българското изкуство след 1989 г., и то напук на икономическите несгоди на прехода, отново ще останат извън колекцията на НГ. Тях ги няма там, защото поради липса на средства, с десетилетия техни творби не са откупувани. Както е тръгнало, липсите от изкуство от 90-те (и нататък) пак няма да бъдат попълнени. Огромна е вероятността творците от близкото минало и настоящето отново да бъдат пренебрегнати, а в резултат българското изкуство да отбележи странен хиатус в слоевете на историческото си развитие. Отново с някои лесно предвидими изключения.
Поради всичко гореказано и особено поради последната песимистична хипотеза, силно се надявам отговорните държавни мъже и жени да насочат футурологичните си прозорливости в посока на опитни музейни работници, с научна дейност и достатъчно култура, предпазваща ги от изпадане в гранични хипостази в балната зала на Двореца. Пък после да се налага да ги оправдават с измислици от типа, че всичко било като в акция на „Флуксус“. Впрочем, покойният критик Руен Руенов съвсем удачно определяше подобни случки като „постмодернизъм от естествен произход“.
