ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изкуството на войната, пише в едноименната си книга Сун-Дзъ, е в зависимост от пет постоянно действащи сили, които трябва да се вземат под внимание при оценките за условията на бойното поле:
- Моралният закон. (Той кара народа да бъде всецяло предан на своя владетел и да го следва, независимо от риска за живота и без страх от опасността.)
- Небето (нощта и деня, студа и жегата, времето и сезоните.) - Земята (терена на военните действия, бойното поле)
- Пълководецът.
- Редът и дисциплината.
Първото условие, което поставя Сун-Дзъ още преди 2500 г., е „Моралният закон”, най-общо казано (което не винаги значи и най-точно) на чия страна е справедливостта.
А сега, де?! На чия страна е Моралният закон в предстоящата война в Сирия? Отговорът знаете ли какъв е? На кой му дреме! Това, което ме смущава, е, че от война на война грижата за Моралния закон все повече намалява. Социологически изследвания показват, че повечето от американците са против евентуална война в Сирия. 60% от французите и 58% от германците също са против войната.
А във Великобритания категоричното неприемане на участието в бойни действия под съмнителна кауза принуди правителството да се оттегли от потенциалната „коалиция на желаещите”. И все пак война ще има. Обама обеща. Същността на Моралния закон се разкрива в анализа на причините на една война. Но в този случай причините са толкова неясни, объркани, противоречащи на досегашни политики, на традиционни съюзници и врагове, че е много трудно да се каже еднозначно.
Има само ясно дефиниран повод за война, който обаче не издържа проверката дори на елементарната логика. Но историята учи, че поводите могат да се предизвикат, или направо да се измислят. “Представлението, което Америка изнесе по време на войната в Персийския залив (1991 г. – Бел. Т.Ф.), беше триумф на PR” Така започва книгата на Лари Тай “Бащата на манипулацията”, посветена на Едуард Бернайс, човекът, измислил науката за променяне (манипулиране) на общественото мнение. Малко отклонение. През 1954 г. ЦРУ подготви в Гватемала така наречения “бананов преврат”.
Законно избраният президент е свален, буржоазната демокрация е заменена с военна диктатура. Избити са много гватемалски политици и общественици. Зад цялата операция стоят интересите на американската компания “Юнайтед Фрут”. А манипулирането на американското обществено мнение е поверено на Едуард Бернайс. „Войната в залива, пише Тай, е платена от богати кувейтци. В нейната подготовка и цялостно моделиране участвува една от най-големите американски PR-фирми – “Хил енд Нолтън”. Технологията е пределно проста: сатанизиране на врага – настройване на американското и световното обществено мнение – военен удар. Това, което потресе Америка, а и целия свят беше „информацията”, че войниците на Саддам убивали бебета в ковьозите. Разказана в кадър от плачещо момиче, тази история беше способна да накара седящият пред телевизора среден американец да си разсипе пуканките. В последствие девойката се оказа член на кувейтската кралска фамилия…
В Америка Пъблик Рилейшънс или Връзки с обществеността, отдавна е наука с доказан практически ефект. Но твърде често връзките с обществеността са само евфемизъм за манипулация. Защото PR-ът не продава само сапуни и автомобили. Той търгува и с морално етични категории, като добро и зло, национален интерес и национално достойнство. Често продава не само на дребно, но и на едро - правителства, дори цели региони, обявява войни и подпомага революции. Невидимо и потайно променя съществуващи стереотипи на възприемане на света с други, поръчани и платени от някого.
На 21 декември 1989 г. започна румънската телевизионна революция. Първо беше "открит" гроб на жертви на режима на Чаушеску. Хора на заинтересованите западни служби изваждат 36 трупа от моргата и ги хвърлят в импровизиран масов гроб. На 17 декември 1989 г. народът научава за «разкопките» и се вдига на въстание. На 22 агенция Франс прес обявява, че изровените в Тимишоара са 4630. На 4 януари "Пари мач" увеличава убитите за 12 000. Разстрелът на Чаушеску и жена му "по бързата процедура" идва съвсем естествено. Йон Илиеску представя преврата като народна революция. И вероятно е само съвпадение, но докато медиите се занимават с Румъния, американците нахлуват в Панама. Втората война в Персийския залив през 2003 г. не беше подготвена така старателно. За нея беше характерно тоталното смесване на верно с достоверно, с превес на второто. От една страна Саддам вече беше достатъчно сатанизиран по време на първата война. От друга страна след 11-ти септември и американското, пък и европейското обществено мнение не се нуждаеше от особени доказателства за заплахата от тероризма. Но за съжаление бързо се разбра, че ударът над кулите близнаци не може да бъде приписан на Саддам. Резервният повод за предстоящата война станаха оръжията за масово поразяване (ОМП), които Ирак притежавал.
И тогава, като и сега, бяха пратени инспектори, които безуспешно търсеха въпросните ОМП. Шефът на тези инспектори Ханс Бликс се жалваше, че “ония копелета от Вашингтон” го натискали да ги намери. Налагаше се. Защото Колин Пауъл беше показал в ООН някакви неясни сателитни снимки на иракски обекти и се кълнеше, че това са складове за ОМП... После започнаха признанията. Зам.-министърът на отбраната на Пол Уолфовиц призна, че решението да се оправдава войната с иракските оръжия за масово поразяване било взето по “бюрократични причини”. Шефът му Ръмсфелд каза: “Възможно е да са решили да ги унищожат. Не знаем какво е станало.” “Обзървър”, позовавайки се на “американски източници”, допусна, че местните селяни са ги окрали...
През март 2004 г. разследване на Конгреса изнесе данни, че Белият дом е излъгал 237 пъти за Ирак и Саддам. Разследване на две журналистически организации в САЩ доказа, че лъжите са много повече – 935. "Ирак не е притежавал никакви оръжия за масово поразяване и не е поддържал връзки с "Ал Кайда", обясняват Чарлз Луис и Марк Рийдинг от Фонда за независима журналистика. Да е притежавал! Накрая президентът Буш обобщи: “Това, което правим в Ирак, е правилно. Историята ще ни оправдае”. Победителите не ги съдят. Но дали им вярват? Сега сме на прага на една война, поднасяна съвсем лежерно, някак като предстоящ пикник. Една война с неясни причини. Версията за хуманитарна акция не издържа.
Едно сравнение между американската реакция на убийствата в Гута и тези на протестиращи срещу преврата в Египет този месец показва доколко хуманитаризмът наистина е движещата сила в днешно време, писа Шеймъс Милн в "Гардиън". Само за два дни в Египет са убити 1295 цивилни. Но Обама заяви, че САЩ "не вземат страна", а Кери определи действията на египетската армия като "възстановяване на демокрацията". И още нещо. Докато всички са се вперили в Гута, бунтовниците провеждат енергично етническо прочистване сред кюрди от североизточната част на Сирия. Но още по-неясни са последствията от предстоящата военна акция. Това, което притеснява мислещите хора по света е, че властта в Сирия може да попадне в ръцете на радикалните ислямисти. “Внимавайте да не доведете на власт в Сирия сили, които са толкова враждебни към САЩ, колкото Асад никога не е бил”, предупреди Збигнев Бжежински. Според Робърт Каплан от “Стратфор” ако Обама „избере смяна на режима, той може да отключи джихадистки кошмар”.
Според "Вашингтон пост" тази перспектива притеснява дори част от американските военни. Някак много лекомислено се подминава въпросът, че спонсорите на опозицията са Саудитска Арабия и Катар, двете уахабитски държави, в които господства шериатът. Дали те ще дават пари за установяване на демокрацията? А интересува ли се някой от съдбата на християните? След войната в Ирак от там бяха прогонени близо 350 000 християни, повечето от които намериха убежище в Сирия. Но явно само временно… Моралният закон на Сун-Дзъ е нарушен. Но това не може и няма да спре войната. И въпреки всичко тя вероятно ще бъде спечелена. Къде сме ние? Министър Найденов заяви, че страната ни няма възможност да се включи активно в предстоящата война. Но кой знае… По-паметливите ще си спомнят, че в началото на февруари 2003 г., в навечерието на войната в Ирак, червените се събраха в Рибарица и Станишев наложи позицията да се подкрепи САЩ и без резолюция на СС на ООН.
Впоследствие тази позиция беше ревизирана във ВС на БСП, но днес нещата са различни. И ВС е по-различен, и Станишев далеч по-категоричен лидер в партията си. Президентът заяви, че ще свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), но "на по-късен етап". "Ако се наложи България да участва в по-мащабни действия, тогава ще се наложи да го свикам по-бързо…" Но явно не за да решава дали да се включим, защото вече ще се е наложило… Видният български ястреб Соломон Паси, който направи най-много, за да гледат американците на българската външна политика като на своя вътрешна, е категоричен: „От гледна точка на бежанския натиск, в наш интерес е час по-скоро да бъде отстранен Асад и в Сирия да бъде изградено едно нормално демократично общество. (?!) Затова е съвсем естествено страната ни да допринесе със собствени сили и военни средства в тази операция...” Надежда Нейнски, след като папагалства след Обама за „червената линия”, заявява: „България трябва да има много по-активна и ясна позиция по казуса „Сирия“. И ще има… Пък после каквото сабя покаже…
За много дълго време напред събирането на обеднен уран ще остане единствен поминък на сирийския народ. Но народите не влизат в сметката.
