Изложба за богомилството е новият съвместен проект на БАН и Македонската научна академия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Каква е паметта за богомилското движение в съзнанието на днешните жители по родните му земи? Отговор на този въпрос дава македонската изложба „Сведения за богомилството”, открита във фоайето на Българската академия на науките. Експозицията представлява цветни плакети, които комбинират познатите от историческите извори знания за Поп Богомил и учението му, както и представата за религиозното движение на хората, живеещи днес в селата Богомила, Бистрица, Согле и Нежилово в днешна Македония. „При работата в селата беше интересно да разберем как народа възприема богомилите – някои ги смятат за добри, други за лоши. Това е интересна нова перспектива към феномена на богомилството”, заяви проф. Мая Ангеловска-Панова от Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ), която е автор на изложбата. Работата е част от по-големия съвместен проект „Богомилското движение и богомилската книжнина” на българската и македонска научни академии. По него от българска страна беше публикувано и двуезичното издание на книгата „История на катари, валдензи и богомили в Австрия през ХII век” на австрийския учен от началото на миналия век Франц Традан. Трудът изследва влиянието на богомилството в Западна Европа. „Влиянието на богомилството в Западна Европа е огромно, както в автентичната, така и в модифицираната му форма. Става въпрос за цивилизационна придобивка, не само за нас на Балканите, а въобще за европейския хуманизъм. Новото в изследванията на богомилството е, че то вече се третира повече като религиозно движение, за разлика от преди, когато на него се гледа като на антифеодално движение.”, обясни проф. Ангеловска-Панова. Тя и проф. Вера Антич осъществяват теренното проучване в района на Бабуна планина в днешна Македония, който се счита за родина на богомилството. Много от интервюираните от тях хора, повечето от които над средна възраст, доказват, че паметта за еретичното движение е запазена в народни предания, песни и притчи от региона, които могат да бъдат видени в рамките на изложбата. „Проектът е чужд на остарелите начини на мислене, свързани с понятието балканизъм, и ние не търсихме къде точно е роден любимецът на боговете Поп Богомил, който променя мисленето на епохата си. Тръгнахме да търсим европейските измерения на неговата панетическа идея”, заяви проф. Ерика Лазарова, която заедно с проф. Анисава Милтенова и проф. Георги Лазаров отговарят за общото начинание от българска страна. „Сътрудничеството между двете научни академии е важно за сближаването на хората в двете държави. Когато учените разглеждат фактите и историята, всичко си идва на мястото”, заяви председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, който също присъстваше на откриването. „Богомилското движение и богомилската книжнина” е само един от над 30 съвместни проекта между БАН и МАНУ. В края на февруари отново в БАН беше представен съвместния сборник „Модернизъм в българската и македонската литература на ХХ век. Сходства и различия”. Учението на Поп Богомил, възникнало през Х век и обявено за ерес от православната църква, е основано на вярването, че всичко материално е дело на Сатаната. Богомилите не признават тогавашните проповедници и отказват да се кланят на икони. В учението жената заема равно на мъжа място и може да бъде проповедник и учител. Отрицателно е отношението към привилегированите по онова време феодални класи, като богомилите приканват подчинените селяни да проявяват непокорство. Във вековете след възникването му учението се разпространява в почти цяла Европа, а според някои изследователи повлиява по-късното възникване на протестантството.
