Последвайте ни в Google News Showcase
Четири уникални икони от Несебър вече привличат на вниманието на жителите и гостите на Москва в един от най-големите музеи в света - Третяковската галерия. Ценните експонати са част от престижната експозиция "Шедьоври на българското църковно изкуство", организирана със съдействието на българския посланик в Русия Бойко Коцев и на директора на Българския културен институт в руската столица Павел Васев.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Изложбата включва експонати от българска иконопис и църковна утвар и ще радва ценителите (на иконописното изкуство) до началото на септември, съобщава "Флагман".
По време на откриването й българският посланик Бойко Коцев в приветственото си слово заяви, че това е едно грандиозно събитие, свидетелстващо за българо-руския културен диалог. Той изрази задоволство, че идеята на българското посолство в Русия за организирането на това важно събитие се е увенчало с успех, благодарение на Националния исторически музей на България, Министерство на културата на нашата страната, на личната подкрепа на видния деец на руската културата Зельфира Исмаиловна Трегулова и не на последно място на Третяковската галерия, която предоставя възможност на хора от целия свят да се възхитят на шедьоврите на българската иконописна школа.
Официалното откриване на изложбата уважи лично и министърът на културата Боил Банов. Кметът на Несебър Николай Димитров също бе поканен да присъства на събитието, но заради неотложни служебни ангажименти, той ще се включи в заключителните прояви, свързани с българската изложба в Третяковската галерия.
В престижната експозиция Несебър е представен с четири иконописни шедьовъра - две икони на Свети Димитър от периодите на шестнадесети и седемнадесети век, икона на Свети Полиевкт, изработена през петнадесети век, и икона на Света Галина от 1809 година. Специалистите определят несебърските експонати, като безценни, не просто поради художествената им стойност, а защото те са свидетелство (те отразяват, показват) за живота и бита на населението от периода, в който са изработени.
В отзивите си за българската експозиция, руски специалисти и експерти подчертават, че в сърцето на повечето православни църковни традиции лежи византийската култура. Българските иконописци през 13 и 14 век прилагат техники, взаимствани от имперските майстори, но в строгата канонична живопис влагат свои ярки живи и колоритни цветове. Въпреки силното византийско влияние, българските икони придобиват собствен стил и свидетелстват за оригиналността на местната живописна школа.
