Осъденият от Народния съд посланик в Стокхолм д-р Николай Николаев получил командировъчни, за да се яви в София за собствената си екзекуция
Последвайте ни в Google News Showcase
Създателят на ротарианското движение в България д-р Николай Николов е известен юрист и държавник, чиято фигура е сред най-активните мъже в политиката сред 30-те и 40-те години на ХХ век.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Николаев е бил на два пъти министър и то в едно и също правителство – на премиера Кьосеиванов: веднъж на просвещението и веднъж на вътрешните работи и здравеопазването. Докторът по право от парижката Сорбона е живял в София като заврян зет при своя именит тъст Теодор Теодоров, бивш български премиер и министър в няколко правителства.
Семейството на Николай Николаев живеело във фамилната къща на Теодорови на улиците “Славянска” и Добруджа”. Днес там е култовото заведение Руски клуб (бившия ресторант “Крим”).
Освен ротарианец Николаев бил и шеф на масонска ложа, депутат, дълго се занимавал и с журналистика. От 1925 до 1935 преподавал юриспруденция във Военното училище и Военната академия. През 1935 година Николаев бил назначен за главен секретар на външното министерство и ръководил българската делегация на Международната конференция на Обществото на народите в Монтрьо (1936). В Народното събрание през 40-те години той смело заявява от трибуната, че законът срещу евреите е „пакостен и глупав“ и подписва декларацията на Димитър Пешев срещу депортирането на българските евреи. Николаев е бил против присъединяването на България към Тристранния пакт през 1941 година. След като излиза от изпълнителната власт го изпращат за български посланик в Стокхолм (Швеция). Годините са изключително напрегнати – във военна Европа вече се предусеща поражението на Хитлер. Българският царски двор (след преждевременната смърт на монарха Борис ІІІ) мисли как да спаси короната. Преди да замине за шведската столица д-р Николаев има странна среща с принц Кирил в Чамкория. Във вилата на посланика пристига от София на мотоциклет братът на Борис ІІІ, който тогава е регент на малолетния цар Симеон. Принц Кирил търси контакти със Съветския съюз зад гърба на германците. На Николаев се възлага задачата да се срещне в Стокхолм с посланичката на СССР в Швеция, старата болшевичка Александра Колонтай. Целта е: България безболезнено да излезе от войната, напускайки Тристранния пакт. Новият български пълномощен министър в шведската столица е знаел добре руски език и бързо се сближава с Александра Колонтай. Съветската дипломатка и съратничка на Ленин от годините на революцията е известна и с теориите си за „свободната любов”, която е трябвало да се наложи в социалистическото общество. За нейните феминистки идеи тя е критикувана от Владимир Улянов, Троцки и Луначарски още през 20-те години. С изпращането си на дипломатическа служба Александра Колонтай де факто е отстранена от партийната си кариера и пратена в „девета глуха” по време на управлението на Йосиф Сталин.
Стремителният ход на съюзническите армии обаче довежда до датата 9 септември 1944 г. След идването на власт на Отечествения фронт в България д-р Николаев напуска посолството и търси политическо убежище от шведските власти.
В това време той разбира, че към него в България ще бъде повдигнато обвинение като “фашистки министър” и “член на фашисткия парламент”. Първоначално смята да се върне в София, за да се защити пред съда, но след това се отказва. Народният съд пропуска да го осъди заедно с екзекутираните на 1 февруари 1945 г. депутати и задочната смъртна присъда на д-р Николаев е произнесена чак на 21 април.
През пролетта на 1945 г. бившият български амбасадор в Стокхолм получава една наистина куриозна тереграма от новоназначения посланик Димитър Илиев. Ако поводът не беше толкова мрачен, телеграмата можеше да изглежда и забавна. В прав текст нашето дипломатическо ведомство приканва Николаев да се върне в България, за да “бъде изпълнена влязлата в сила смъртна присъда от Народния съд”. За това се цитира заповед на тогавашния министър на външните работи на България проф. Петко Стайнов. Върхът на цинизма е финалът на телеграмата – нашата легация в Стокхолм обещава да съдейства на осъдения на смърт дипломат с необходимите документи и командировъчни пари, за да отиде на ... собствената си екзекуция!
Тази уникална телеграма, с което палачите канили жертвата си да й отрежат главата, изглежда е била основния аргумент на Кралство Швеция да предостави политическо убежище на д-р Николаев и семейството му. В дългото си емигрантско житие бившият дипломат и политик се преквалифицира в университетски преподавател.
Години наред той чете лекции по български език в университета в град Упсала, пише много коментари за Би Би Си и радио “Свободна Европа”. Написва на шведски език и две книги – “Трагичната съдба на един цар” и “Как се управлява Съветския съюз”. Умира на 21 юли 1969 година. Погребан е до съпругата си Анна-Мария Теодорова в стокхолмското предградие Юрсхолм. През 2000 година Ротари клуб постави на фасадата на дома на д-р Николай Николаев на улица “Славянска” паметна плоча за него. Софийската община пък кръсти една улица в квартал “Младост” на името му.
