Мястото за засаждането им се подготвя сега
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато избирате какво да засадите в двора и градината си, непременно помислете и за касиса (черното френско грозде). Той е богат на много хранителни вещества, антиоксиданти, витамини, незаменими мастни киселини и минерали. Известен е с високото съдържание на витамин С, гама-линолеова киселина и калий. Плодовете на черното френско грозде имат два пъти повече калий от бананите, четири пъти повече вит. С от портокалите и два пъти повече антиоксиданти от боровинките.
Съдържат много антоцианини, които са естествени съединения в плодовете и са мощни антиоксиданти.
Плодовият сок, приготвен от касис, е богат на проантоцианидини, антоцианини и полизахариди, които имат силно стимулиращ ефект върху целия организъм. Редица изследвания през последните години установяват, че тези съединения потискат развитието на туморите и намаляват риска от ракови заболявания. Най-подходящи за отглеждане на касиса са планинските и полупланинските полета, където падат повече дъждове. Въпреки това може да вирее навсякъде в страната, стига да му се осигури достатъчно влага. Мястото за засаждане обаче трябва добре да се обработи – на 40-50 см за по-тежките почви и на 30-35 см при по-леките. Точно сега е времето да го подготвите. Ако площта е силно заплевена, трябва да се използват хербициди за унищожаването на плевелите, защото после, по време на вегетацията, касисът не ги понася. До засаждането се правят още 1-2 плитки обработки. Важно е и торенето: в посадъчните дупки (40х40х40 см) се внасят по 5 кг оборски тор, 100-150 г суперфосфат и 20-30 г калиев сулфат, размесени с почва.
Касисът се размножава най-лесно чрез зрели резници, които се получават от добре развити, едногодишни леторасти, от маточни или от производствени насаждения. Засажда се през есента или рано напролет, но най-благоприятният срок е през октомври, когато температурите паднат до 5 градуса. Вкоренените резници се засаждат 3-4 см по-дълбоко, отколкото са били във вкоренилището, като над почвата остават една-две пъпки. Разстоянията зависят от сорта и степента на запасеност на мястото с хранителни вещества. Колкото по-богата е почвата, толкова те са по-големи. В любителските градини се прилага повече ръчна обработка, затова разстоянията между растенията в редовете са 0,8-1 м, а между редовете - 1,2-1,5 м.
