ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не може да получи информация от Националната агенция за приходите и от Агенция "Митници" за пазара на горива зарад действащите закони. По тази причина КЗК не разполага с данни от двете институции, за да извърши в пълна степен секторния анализ на пазара за горива. Това каза говорителят на КЗК Марио Гаврилов пред БНТ.
Той уточни, че при предишната проверка на сектора през 2011 г. регулаторът се е сблъскал с подобен проблем и е било изпратено искане КЗК да бъде добавена в списъка с институции, които могат да боравят с чувствителна данъчна информация, но това не се е случило. Ако това не бъде променено, КЗК ще може да изготви доклада си за пазара на горива едностранно - само на базата на данните от бензиностанциите.
Сега КЗК вижда крайната цена на горивата, но не и на каква цена излизат те от рафинерията или се внасят и каква надценка се добавя. При сегашната си проверка Комисията разчита и на "добрата воля" на участниците на пазара да изпратят в законовия срок исканата информация. След това данните се анализират, и ако има нужда, се отправят допълнителни въпроси или се търси информация от държавни институции, обясни говорителят на КЗК. За сравнение той посочи, че подобен анализ в Германия е отнел три години, но допълни, че комисията у нас няма "подобен времеви комфорт". Трудно е обаче да се прецени колко време ще отнеме проверката.
При започване на евентуално производство за картел на пазара за горива КЗК трябва да уведоми Европейската комисия. При финално решение, че има нарушение на пазара, то трябва да бъде съгласувано с Брюксел.
Преди дни пред Нова телевизия премиерът Бойко Борисов и директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов заявиха, че има картел на пазара за горива. Танов пресметна каква е цената на горивата след ДДС и акцизи - 1,80 лв. за литър, и посочи, че голямата надценка и почти еднаквите цени на бензиностанциите подсказват за наличието на споразумения между търговците.
Според Марио Гаврилов са необходими по-ефективни санкции срещу фирмите, които се договарят за цените. "Защото сега като глобим една фирма, финансовата тежест се понася от нея и това не влияе пряко върху личното благосъстояние на шефовете й, които участват в картелното споразумение", обясни той.
