Кольо Парамов пред ПИК TV: Асен Василев е опасен и рисков финансов играч. Златния резерв на България е под въпрос
Последвайте ни в Google News Showcase
Аз съм един от хората с най-негативно мнение за Асен Василев като финансов министър на България. Още от старта на неговото управление констатирах някои негативни ситуации. Особено след като през месец декември преди 2 години, като вносител на устройствения закон на бюджета. Тогава Асен Василев като финансов министър направи едно прехвърляне на 11,5-12 млрд. за 20 дни, което той просто нямаше право и подлъга обществото с едни странни надежди, че ще забогатеем изведнъж и ще осигурим друго финансово начало на държавата. Така коментира финансиста Кольо Парамов кандидатурата на Василев за финансов министър в новия кабинет на Промяната и ДБ в предаването "Видеовръзка с Цветан Фиков" по ПИК ТВ.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
"След 180-200 дни стана точно обратното. Василев завърши твърде тежко и противоречиво от гледна точка на собствената си лъжа. Василев е опасен, рисков финансов играч и така, като е работил в Лондон, както е бил на борсата, както е управлявал определени фирми, се стреми да ни убеди, че неговият стил и организация на финансовите дела може да се практикува и чрез държавата и бюджета. Това е абсурдна ситуация и аз не можах да разбера в крайна сметка защо г-н Борисов рискува с това изречение да го предложи за министър. Този човек е в състояние да нанесе огромни вреди и аз съм убеден, че след 9 месеца като се промени структурата на министерски съвет с министър -председател Габриел, ще констатираме разликите, които ще се появят", допълни Парамов.
Финансистът изказа опасения, че под управлението на Василев, ще се увеличи външният дълг на страната. По думите му, ще се появят проблеми и с включването ни в еврозоната. Той определи Василев като рисков играч на финансовите пазари, който веднъж може да спечели, но може и да загуби много и предупреди, че такива рискове не могат да се поемат с бюджета на държавата.
По темата за българския златен резерв Парамов направи ретроспекция как той се е увеличавал и намалявал в годините. По думите му златната и сребърна наличност в активите на Българската народна банка от създаването й до края на века варира – ту спада, ту се увеличава: докато през 1879 г., изчислена в лева, тя възлиза на 9 425 000 лева, през 1883 г – на 817 000 лева, през 1884 г – на 1 553 000 лева, през 1885 г. – на 3 655 000 лева, през 1886 г. – на 1 498 000 лева, през 1889 г – на 11 585 000 лева, през 1899 г – на 7348 000 лева, 97 години по късно към 1996 г. златото и другите благородни метали възлизат на 246,074 млн. лева.
"При създаването си през 1879 г. БНБ стартира с 560 кг. златен резерв. През януари месец 1999 г., когато аз напуснах БНБ като главен ревизор, наличното злато в БНБ в подземието на трезор N 1 е, 40 403 кг. Костадин Костадинов в събота по БНР заяви, че има специална среща с управителя на БНБ, на която е направил всичко възможно да спре разработката за влизане на България в еврозоната и така да се осъществи замисълът на референдума на "Възраждане"", допълни Парамов.
Парамов цитира думите на управителя на БНБ пред Костадинов, че 26 т от българското злато се намира в английски банки в Лондон, където са изнесени преди около 20 години. Финансистът уточни, че исторически няколко пъти България е ползвала златния си резерв като разплащателен инструмент.
"До Втората световна война единственият случай на голям разход на злато е през 1918 г. – близо 8 тона (7 843 кг) злато за 27 043 000 лв, или около 40 % от златната наличност. Тогава правителството взема решение да внесе за гладуващото население зърнени храни от Съединените щати и Аржентина и да ги плати със злато", подчерта Парамов.
По думите му златната наличност в Българска народна банка се увеличава от 1944 г (22284кг) до 1961 г на (25 713 кг). Но през 1962 г. Министерският съвет решава и продава 20 181 кг злато, две години по-късно – още 5 850 кг. Тогава златната наличност в Главна каса на БНБ намалява до 2 159 кг. Според счетоводните документи първите 20 тона злато са продадени на Госбанк-Москва (на 30.12.1962 г), а другите близо 6 тона – на Московска народна банка – Лондон (на 02.11.1964 г). Той уточни, че това се наложило за да бъдат изплатени дългове и заеми на държавата.
"С решение № 224 на Управителния съвет от 1992 г златният резерв на БНБ е установен на 1 017 041 тройунции злато (или 31,6 тона), а по-късно – на 1 031 222 тройунции (21 април 1994 г) за сметка на преработеното в борсов стандарт оборотно злато. Златният резерв вече е приведен в съответствие със световните стандарти – кюлчета борсов стандарт „good delivery“ и по препоръка още на първата мисия на МВФ", допълни Парамов.
Относно изнесените факти от Костадинов, Парамов уточни, че златото в лондонските банки е предоставено като залог от страна на държавата и трябва да се провери при какви условия е направен този залог. Според него, ако се приеме че от тези 40 403 кг злато, които има в наличност в БНБ към 1999 г., са изнесени 26 тона в Англия, то значи в БНБ в момента има наличност около 15 тона.
"Ако приемем, че през това време са събрани още 3-4 тона, значи в момента в България има около 20 тона злато в БНБ, което е много по-малко от изнесеното в английски банки. Управителя на БНБ използва този израз и във връзка с кредитния рейтинг на България. Важно е да се разбере по какъв начин той смята да пребалансира интереса на страната, държейки златото ни във Великобритания. Тези 26 тона злато са заложени, какви са условията, обаче, за какво е заложено и какъв е приносния елемент, това трябва да се разбере ", заключи Парамов.
Целия разговор вижте във видеото:
