Корнелия Нинова, отмъщението на Станишев и лъжата за Истанбулската конвенция - всичките й евродепутати гласуваха за гей браковете, македонското малцинство и правата на цигани и мигранти
Последвайте ни в Google News Showcase
Позорната резолюция срещу България, инспирирана и наложена от европейския джендарият по инициатива на червената Елена Йончева и уж десния Раден Кънев, е удар не само срещу държавата ни. Тя е изстрел право в сърцето на лидерката на БСП Корнелия Нинова, която изпрати Йончева в Брюксел с цената на невиждани вътрешнопартийни скандали и интриги.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Гласуването на 5-мата евродепутати на столетницата, с които Нинова толкова се гордееше, я вкара за пореден път в ролята на изричаща лъжи. Докато у нас тя гарантираше, че хората й няма да подкрепят Истанбулската конвенция и се обяви срещу темата с македонското малцинство, вчера на гласуването се видя точно обратното. Всички от БСП подкрепиха резолюцията, в която се иска узаконяане на гей браковете и сепаратистката ОМО "Илинден", права на малцинства, роми и мигранти.
Напук на обещанията й, гласува включително и другият й любимец и бивш шеф на кабинета на обитателя на президентството Румен Радев - Иво Христов. Всички до един заедно с шефа на червената им групичка някой си Витанов зашлевиха звучен шамар на лидерката си с подкрепата и настояването в гнусната резолюция за приемането на т.н. Истанбулска конвенция. И я вкараха в сюжета на родоотстъпник и сепаратист с ангажимента да бъдат признати организации като ОМО "Илинден", които пропагандират антибългарски идеи.
Ако се абстрахираме от позора, който тия хора лепнаха на България под прикритието, че се борят срещу корупциията и за върховенството на закона, всъщност целият евросюжет, разигран от червените, е продължение на тяхната вътрешнопартийна битка и отмъщението на Сергей Станишев за униженията, на които Нинова го подложи. Като се започне от пълното отрицание на лявата Истанбулска конвенция, на която Станишев като президент на ПЕС беше флагман, премине се през опита й да го не го допусне в евролистата на БСП и се стигне до изхвърлянето му от новия Национален съвет на партията.
Всъщност коренът на тая разпра е още по-дълбок и се крие още в първото избиране на Нинова за председател на столетницата през 2016 г., тъй като тогава Станишев стоеше зад кандидатурата на действащия председател Михаил Миков.
Тъй или иначе, Станишев и червените депутати постъпиха като едни верни ученици на Троцки и се заеха с износа на собствената си партийна революция. И като истински комунисти не се поколебаха да заложат и авторитета на държавата си на картата на собствените си вътрешнопартийни битки.
Че в изверженията на Елена Йончева не става дума за корупцията и т.н. негативи в Блгария стана ясно още в момента, когато тя се нахвърли срещу Нинова - точно в деня за червен размисъл преди вътрешните им избори за лидер. Естествено, в медията за мръсни поръчки - Би Ти Ви, по-известна напоследък като Божков ТВ. Ударът на Йончева по Нинова беше шокиращ. Не, че Нинова не си го заслужава. Но шокът дойде от факта, че Йончева доскоро беше нейно знаме напук на повечето социалисти.
Покрай този факт се заговори, че отношенията между Йончева и Станишев никога не са били лоши, а в Брюксел доста са се претоплили. Паралелно с това се разплете и интригата около подмолната намеса на вицепрезидентката Илияна Йотова в червените вътрешнопартийни избори в полза на конкурента на Нинова - Кирил Добрев.
Появи се и снимката на Румен Радев от сватбата на сина на Йотова, на която е на една маса с други двама върли врагове на Нинова - Георги Гергов и Весела Лечева. А след първоначалната почуда от тази топла компания, пъзелът на социнтригите започна да се намества. Последва изгонването на втория шеф на кабинета на Радев - Калоян Методиев заради присъедияването му към победната черпня за отбрани на Нинова на Боровец. Като се има предвид, че Методиев беше внедрен при Радев от най-пламенните медийни защитници на Нинова.
Не бива да се пропуска и фактът какво влияние има Станишев върху Радев, след като успя да прокара кандидатурата на своя изключително близък служител на НСО Красимир Станчев, който оглавяваше службата доскоро. И който осигуряваше охрана на Станишев при пребиваването му в България.
И опитнияят партократ и апаратчик Станишев свърши останалото - накара всички червени евродепутати да подкрепят отвратителен евродокумент, който е храчка в лицето на Нинова и нейния патос срещу т.н. Истанбулска конвенция. Че на това отгоре я приобщи и към антибългарските тежнения на сепаратистки организации. Както я превърна и в бранител на беззакониято, свързано с ромските катуни, и то под едигада за върховенството на закона.
И всичко това под знамето на нейната любимка Елена Йончева, която Нинова противопоставяше на Станишев. Но Станишев я обърна срещу нея и незабавно я възмезди с някакво си там европостче в Европарламента. Че кой, ако не Станишев, познава много добре Йончева и знае с какво и как да й въздейства в полза на своята кауза.
Сега вече нито един от тези червени евродепутати няма как да подкрепи Нинова в уж принципните й битки за законност и ред. Те вече са в отбора на Станишев, в който Нинова не фигурира. А след износа на червената вътрешнопартийна революция несъмнено предстои нейният реимпорт у нас. Изборите чукат на вратата, БСП стремглаво губи частичния вот по места, столетницата е оперирана от авторитетната си и интелигентна част, а Радев загрява по тъча.
А на Нинова й остава само да проумее старото правило, че не е ясно какво губиш, когато печелиш, и какво печелиш, когато губиш. Тя спечели битката за лидерския пост в БСП, но изгуби войната за БСП и Станишев ясно й го показа.
Знайно е, че тази позорна антибългарска резолюция, инициирана и подкрепена от българи, не може да има никакви последствия в България, колкото и да унижава държавата ни. Но за Нинова тези последствия са пагубни - оттук нататтък нейният път е само надолу и само извън БСП.
И стана безопщадно ясно, че тази миша топурдия в Европарламента не е нито срещу корупцията, нито за върховенството на закона, нито за свободата на медиите, нито дори за проблемите във Войводино (да се смееш ли, да плачеш ли?!). Тя беше инициирана и се състоя единствено заради червените борби в столетната партия, чиито край тепърва предстои.
Ето как комунистите за пореден път решават вътрешнопартийните си драми на гърба на държавата. Но оплетени в дребните си сметки пропуснаха да отчетат и последствията от национално унижение, което причиниха - не на Нинова, а на цялата нация, на избирателите, които ще им отговорят по същия начин. В крайна сметка никой не обича предателите - нито своите, нито чуждите.
