Последвайте ни в Google News Showcase
Няма нищо укоримо в това, че президентът е свикал КСНС. Напротив. Това е един от малкото му инструменти за реално участие в политиката. Макар и на моменти чисто протоколен и без способността да взима и налага решения, КСНС е полезен формат за постигане на консенсус, за обединяване около важните решения и политики и за излъчване на силни послания от страна на всички политически лидери плюс пряко избрания президент.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Има обаче много укорими неща в последния КСНС, този от понеделник. А именно:
- Извънредността. В това, че България (като във всички страни по света) има проблем с корупцията, няма нищо извънредно. Нито като новина, нито като елемент на спешност. Сега обаче има конкретна тема, по която управляващите понасят удари, има предизборна кампания и има опозиция, която иска да се възползва от ситуацията. Поради което съмненията за намеса на президента в предизборната кампания чрез „извънредно“ допълнително нагнетяване на тази тема стават повече от основателни. Подкрепени и от самите БСП, чийто народен представител Красимир Янков в прав текст заяви, че Румен Радев е свикал въпросния КСНС по искане на Корнелия Нинова. А това освен нередно е и нелепо. И то много.
- Дискусията. „Сервирането“ от страна на Корнелия Нинова на нов проект за закон, по силата на който председателят на КПКОНПИ да се назначава от президента, е толкова прозрачен опит за нерегламентирано завземане на незаслужени властови територии, че няма накъде. Откъде госпожа Нинова е сигурна, че обществото иска тази власт да попадне в Румен Радев? Нима не помним саморазправата с Тодор Тагарев? А с Любомир Талев? Нима не помним фразата „следващия път – всички вън“ или мистериозното покриване на пътните инциденти с Радев и съпругата му? По силата на какво госпожа Нинова реши, че Румен Радев се ползва с такова обществено доверие, че да му се дава още и още власт?
- Изявленията. Това на госпожа Нинова е ясно. Отдавна загубила нужното доверие, за да ѝ повярваме, че „вътре всички пазят статуквото“ и „всички казваха гледайте какво става, дайте да се пазим, че и нас ще ударят“. Не виждам от какво има да се пази Бойко Борисов например, който е почти непрекъснато ровен, проверяван и ревизиран и чиито имущество и доходи са постоянно публични от 2001 г. насам. Нито пък Веселин Марешки, чийто бизнес е публичен до степен на лека досада. В този смисъл, ако изобщо е имало такива реплики, започвам силно да се съмнявам, че техен автор не е самата Корнелия Нинова. И че останалите ѝ щуротии – за несправянето с проблемите, за европейска пенсия и европейска минимална работна заплата, които моментално биха счупили бюджета и икономиката ни, не са просто запълване на телевизионно време.
- Изявлението. Да, това на президента. Както винаги – прецизен миш-маш от безспорни проблеми и добре подбрани факти, през които да се прекара дежурната „добре че съм аз, та да ви покажа и пътя, и истината, и светлината“ пропаганда. Която пропаганда обаче не почива на нито един факт от работното битие на президента. Президент, отказващ срещи и дискусии с министри. Президент, отказващ дискусия и срещи с парламента. Президент, който казва, че е в края на законодателния процес и единственото, което ще прави, е да налага вето.
Проблемите тук са няколко. И те не са в посочените от премиера Борисов разминавания между казаното вътре и говореното вън. Нито в съмнителното отлагане на изявлението на Румен Радев с над час, докато се напаснат посланията и опорните точки. Нито в това, че отново бяха забранени въпросите от медии, че бяха отпратени поканени участници и че не бяха допуснати също пряко избрани народни представители, които би следвало да присъстват на тази среща.
Проблемът е, че институцията продължава да се делегитимира. Проблемът е, че и институтът КСНС продължава да се делегитимира. Проблемът е, че Румен Радев отказа да отговаря на въпроси за пореден път и че и до ден днешен не е отговорил на качествено и твърдо зададени въпроси за двата договора на Десислава Радева във ВВС, за двата ведомствени апартамента, които е ползвал едновременно, за цената на своя имот и за всички обвинения в лобизъм около репресията срещу Тодор Тагарев и рязката промяна в критериите и избора на нов боен самолет в полза на „Грипен“.
Да, много е лесно да се превъплътиш в анализатор и да започнеш, застанал някак отстрани, да връзваш кусури и да даваш съвети.
Само че президентът не е анализатор.
Президентът е избран, за да управлява. Да е върховен главнокомандващ. Да е изразител на външната политика на страната, зададена от изпълнителната власт. Да е обединител, да е консенсусен, да се грижи за интересите на всички български граждани.
А не да се крие, да забранява въпроси, да не допуска присъствие на КСНС, да декламира наизустени опорки и да се превръща в участник в предизборната кампания на БСП, яхвайки атаките срещу управляващите с въпросно извънредно и абсолютно безсмислено събитие.
Много хора продължават да харесват Румен Радев. Много хора продължават и да му вярват. Но ако тези хора се свият до електората на БСП, каквато тенденция се наблюдава все по-отчетливо, то тогава ние нямаме президент. Имаме партиен функционер.
А това освен нередно е и нелепо. И то много.
