Любомир Дацов: Проблем с бързо нарастващия дълг ще има, ако продължи политиката на дефицити
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Според Евростат българският дълг е сред най-ниските, но е най-бързорастящият в ЕС. Трябва ли този факт да предизвиква безпокойство? Дългът на една страна е особено явление. Но по-важното е, че ако има повече пари в бюджета с тях може така да се преструктурират разходите, че да не генерират дефицити. Дългът е следствие и се натрупва, когато се харчат повече средства, отколкото са приходите. Затова е от съществено значение да се правят структурни реформи, за да не може в бъдеще лавината на разходите, присъщи на остарялата система, да водят до по-големи деформации.
Това е и един от големите уроци от Гърция. Проблемът на южната ни съседка е наистина дългът, но е само видимата част на айсберга. Гърците дълги години отказваха да правят каквато и да е реформа, най-малкото - структурна. И то не само в публичния сектор, а и в други сектори на икономиката. Констатацията на Евростат трябва да ни алармира, че е необходимо да се правят реформи, за да няма дефицити.
А , ако погледнем назад бюджетът на България от 2009 г. е на дефицит. Той постоянно добавяше и правеше дълг. Добрата новина е,че от началото на 2015 г. има подобрение, задвижи се икономиката, има по-голяма събираемост на приходите, макар и малка. Забелязват се, обаче, и противоречиви сигнали от страна на МФ и на правителството по отношение на контрола върху разходите. Защото сега като че ли всичко изглежда да е под контрол, но имаше няколко изказвания, включително на финансовия министър, които будят определени въпроси.
Той каза,че министерствата не са предприели достатъчно стъпки, за да намалят разходите си. Добрите новини са окуражаващи, но е възможно в края на годината ситуацията да се промени и България отново да излезе на дефицит. Проблемът не е дълга, според мен, а в разходите и нереформираните системи. Покачването на дълга наистина трябва да спре. Той е малък, но определящото тук са лихвените плащания, т.е. цената на дълга.
В много отношения страната ни се разглежда и продължава да бъде по-рискова от Гърция. Защото средната доходност на дълга е по-висока, отколкото средната доходност в южната ни съседка. Там, ако се не лъжа, цифрата бе 2.75%, а у нас- към 3-4%, въпреки последните емисии. Така или иначе лихвените плащания предизвикват нестабилността. Защото, ако имате голям фискален резерв, без проблем можете да покривате плащанията по дълга. Обикновено, когато хората сравняват показателите, не им прави впечатление нетния дълг- т.е. активи минус пасиви. Една държава може да има дълг, но и достатъчно резервни вземания. В случая е важно да се следи нетният дълг- той е този, който определя стабилността и перспективите пред бюджета.
Причина за притеснение от бързо нарастващия дълг на България ще има, ако продължава политиката на дефицити. Защото и Гърция в минали години имаше дълг под 100% от БВП. Но заради комбинирания ефект от липсата на икономически растеж и произвеждането на дефицити той стигна до 170% от БВП. Успокоително е,че сегашният министър на финансите си разбира от работата. Той дойде на този пост от средите на министерството, за разлика от Симеон Дянков, който нямаше ясна представа какво да прави с публичните финанси на България. Друг е въпросът колко му се занимава на Владислав Горанов със структурните реформи в другите сектори. Може би се различавам от неговото мнение , но смятам,че нищо в България не може да бъде направено без активната позиция на МФ. / ....................................... Любомир Дацов, икономист, заместник-министър на финансите /2003 г.-2009 г./.
