ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На сръбско-унгарската граница близо до Рьоске много мигранти твърдят, че са избягали от войната в Сирия или в Афганистан.
Ала доста от пристигащите не крият, че искат да се възползват от отварянето на европейските граници и просто да избягат от мизерията. Завити с найлонови торби, за да се предпазят от дъжда, близо до автобус, чиято дестинация все още е неизвестна, пакистанци признават, че са опитали късмета си, след като видели от телевизионни предавания как други мигранти са успели да преминат. Идващи от Исламабад или от Лахор, те обясняват, че семействата им са ги определили да заминат за Европа, „за да изпращат пари“ и „да ги издържат“, когато намерят работа „в Германия“.
В Пакистан нищо не е наред, нито електричеството, нито водата, нито икономическата ситуация, казва един от групата Муса. Видяхме по телевизията, че други хора са успели да преминат в Европа и знаем, че е много сложно да получим визи, споделя негов сънародник с изпито лица, със старо бизнес куфарче в ръка. Няколко десетки хиляди мигранти прекосиха последните седмици сръбско-унгарската граница – главно по посока Германия.
Напливът нарасна след съобщението миналия месец на Берлин, че ще въведе по-гъвкави условия за прием на сирийците. Истински жертви Но макар често да са се сблъскали със същите опасности и да са вървели по същите маршрути – през Турция, Гърция и Сърбия – налице е враждебност между мигрантите от различни националности. Прекалено много хора тук се възползват от положението. А ние, истинските жертви на войните, какво ще стане с нас? - възмущава се Азир, афганистански бежанец. Аз избягах от Кабул, тъй като там продължава да е война, казва той, докато жена му слага върху разстлано направо на земята килимче хляб, домати и ябълки за храна.
Друга група сирийски младежи от град Идлеб заявяват, че са избягали от смъртта – от убийците на режима на Башар Асад и на джихадистката групировка Ислямска държава - и не крият, че се надяват да могат да помогнат на семействата си, останали в страната. Двама от тях обясняват, че преди да се възползват от сегашната вълна са прекарали повече от година в Турция, колкото да спечелят достатъчно пари, за да дойдат в Европа. Крайната им цел? Още не знаят, „може би Финландия, защото там са спецове по информатика“.
Кои са най-добрите страни? Други сирийци от Алеп размахват съвсем нови паспорти, които им били издадени в Дамаск. Автентични или фалшиви – този "сезам" може да се окаже ценен, за да им осигури статут на бежанци в Германия. Сред всички тези уморени лица един конгоанец казва, че бяга от войната в своята страна и така и не знае къде да отиде. Коя е най-добрата страна, за да успее човек ? - пита той, като обяснява, че е преминал през Мароко преди да дойде в Унгария. Друг мигрант, нигериец, задава същия въпрос.
Те още не знаят къде ще отидат. Независимо дали бягат от война или не, мнозинството мигранти уверяват, че става въпрос за оцеляването им. Автобусите, наети от унгарските власти пристигат, за да ги транспортират в други лагери. Жени държат децата си завити в найлонови торби, за да ги предпазят от дъжда. Някои се блъскат, за да получат място в автобуса, и падат на разкаляната земя, станала по-хлъзгава и от лед. /АФП
