ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Основателни са съмненията, че наблюдателите на изборите са купени гласоподаватели. Това каза пред Радио „Фокус” Димитър Димитров – експерт по изборно законодателство и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”.
Проблемът с наблюдателите има значение, защото регистрирането на 60 хил. такива, предполага масово присъствие на служебни лица в почти всяко изборно помещение, каза Димитров. Той обясни, че разликата между наблюдателите и застъпниците е формална. „В изборния кодекс, макар че е записано в различни членове – отделни функции на наблюдателите и на застъпниците, разлика няма. Функционално, те имат едни и същи права и могат да извършват едно и също в изборния ден – когато влязат в изборното помещение, да се легитимират пред комисията и да съблюдават дали се изпълнява законът. В края на изборния ден и двете категории могат да получат ксерокопие от протокола“.
Според Димитров, и застъпниците, и представителите на партии всъщност са функционално безполезни. „В края на краищата, у нас изборната администрация се изгражда на партиен принцип, на квотен принцип. Смисълът на това изграждане е представителите на партиите – членове на комисиите, взаимно да се контролират“, обясни Димитър Димитров. Според него е факт, че предимство при регистриране на наблюдатели имат партиите, които разполагат със значителен финансов ресурс. В този смисъл се нарушават правата на останалите участници, а като цяло и на избирателите, обясни Димитров.
