Ненчо Балабанов пише песен за филма на видеопродуцента на ПИК Христо Порязов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ненчо Балабанов пише песен за българско-испански филм на Христо Порязов по действителен случай, каза в интервю за БТА Порязов - сценарист и режисьор на бъдещата продукция, нашумял с дебютния си късометражен филм "Колко си хубав", избран за много международни кинофестивали и спечелил няколко отличия. Порязов е и видеопродуцент на агенция ПИК.
"Още през април бях провокиран да напиша сценарий за късометражен филм. Историята отново е по действителен случай. Гледах случайно репортаж по CNN - човешка, истинска история за живота. За това как една майка след смъртта на 7-месечното си бебе - момче, дарява сърцето му на непознато дете - момиче, което е било със слабо сърце и лекарите не са й давали надежда за живот. Три години след трансплантацията двете майки се срещат. Изключително емоционална среща, която ме разплака - да дариш нещо свое на друг и то да продължи да живее в него! Настръхвам, като го казвам! Това е божествена работа!", каза Христо Порязов.
Той е озаглавил историята "Това е твоето бебе" - от реплика на едната от майките. Снимките ще са три дни през първата половина на ноември в един от красивите паркове в Мадрид. Сега правят кастинг за актриси - те ще са от испански произход. Филмът ще е на испански. Екипът ще е от испанци. От българска страна ще са режисьорът и артдиректорът на проекта Антоанета Костова. Ще участват и наши музиканти. Съдействие са обещали Агенцията по трансплантации, Министерството на културата и други организации у нас.
Чарли Чаплин и Педро Алмодовар са сред знаменитите кинематографисти - пример и вдъхновение за режисьора, за когото киното не е професия, а кауза и "най-добрият приятел на човека". Той смята, че не е нужно да напуска България, за да работи по света с най-талантливите творци. По думите му нашата държава е отворена и демократична, с добри хора, на които им трябва повече свобода на мислене и действие. България трябва да подкрепя още повече родната култура и образование, защото тук живеят и се раждат особено талантливи и способни хора.
"Животът е пред нас и на всички им предстоят хубави неща - когато си мислим за тях, те се случват!" - убеден е Христо Порязов.
Eто и цялото интервю с Порязов:
- Кога възникна интересът ви към театъра и киното - първите вълнуващи срещи с тези изкуства?
- Още от малък си представях, че един ден ще стана толкова добър, колкото Чарли Чаплин. Той беше моят лидер в киното. Бях възхитен от неговите изобретения, които само той можеше да направи. Една легенда, която винаги ще ме вдъхновява! Чувствам го като мой близък. Като малък си мислих, че сигурно е много трудно да правиш всичко - от написването на сценария през избора на актьорите, монтажа, до финалния продукт, плюс това да играеш и главната роля. Разбрах, че не е трудно, а много трудно! Затова Чаплин ще е винаги в съзнанието ми.
Един режисьор трябва да познава хората и света в детайли. Пример за това е любимият ми Педро Алмодовар, който е най-големият майстор на истории. Стремежът ми е да стана добър майстор на истории. Това е силата на режисьора за мен - другото е търговия и сметки.
Когато съм бил на 3 години, на семейно тържество, не знам какво съм правил, но при майка ми е дошъл наш роднина, който беше актьор - бай Симо (играл е в "Опълченците на Шипка" и в други стари български филми). Казал на майка ми да ми обърне сериозно внимание и да ме насочи към сценичното изкуство. Тя го послушала. Майка ми винаги ме е подкрепяла. Дори в 3-и клас ми подари кинокамера с 8 мм лента и прожекционен апарат, на който гледах първите си кадри в киното. Семейството ми винаги ме е подкрепяло, независимо че понякога съм им късал нервите за какво ли не. Не случайно продуценти на дебюта ми "Колко си хубав" са баща ми Красимир Порязов и прекрасната ми сестра Белана Средкова. Те за първи път продуцират филм, който днес предизвиква голям интерес тук и по света.
- "Дълъг" ли беше пътят към НАТФИЗ - може би кукленото актьорско майсторство не е било първият ви избор, или греша? Най-ценните уроци от академията - професионални и житейски?
- Винаги съм се чувствал сигурен на сцената, защото от малък ми се налагаше да излизам. От 4-годишен пеех в Хора на пловдивските момчета на великата Стефка Благоева, която отвори съзнанието ми към музиката. Бях най-малкият солист в хора и на солото винаги излизах пред хора. Беше невероятно. Просто обичам сцената. В 9-и клас се записах с конкурс в театралната студия "А'парт" в Пловдив, родния ми град. След това се записа и моята сестра. Там срещнах невероятни преподаватели и актьори, които ме научиха на професионализъм. Когато кандидатствах в НАТФИЗ, имах изградени представи за театъра и с няколко преподаватели "не мелех брашно".
През 1998 г. кандидатствах само куклено актьорско майсторство, защото година преди това гледах спектакъла "Дон Кихот" на Пловдивския куклен театър на фестивала "Двама са малко - трима са много". Влюбих се в това представление с невероятните актьори на театъра. Там за първи път видях една от бъдещите ми преподаватели и страхотна актриса доц. Жени Пашова. Плаках на този спектакъл и тогава си казах, че ще кандидатствам само кукли, независимо че киното ме теглеше, но не се чувствах достатъчно уверен за това. Винаги съм си представял, че най-добрият режисьор е този, който има богат житейски опит, а аз тогава бях едва на 21 години и нищо не знаех - не че сега знам. Най-ценното, на което ни научиха проф. Румен Рачев и доц. Жени Пашова, е да обичаме истински театъра и изкуството и да сме винаги отбор, да сме заедно и че успехът е общо постижение. И много "бачкане".
- Имали ли сте изяви на сцената? Кога се "преквалифицирахте" в кинорежисьор? Нашумелият ви късометражен филм "Колко си хубав" е избран за много фестивали по света, а сега и за родния "Златна роза". Разкажете повече за филма - как възникна идеята, за екипа, фестивалната съдба на продукцията - има ли нови покани, награди? Как ще се разпространява?
- Винаги е имало колебание в мен за това какво да избера и къде се чувствам най-добре. Първият ми неуспешен опит за кино беше, когато бях в 8-и клас и пробвах да снимам история, написана от мен по разказа на Елин Пелин "Съдба". Не се получи, защото тогава разбрах, че за да правиш кино, се изискват много пари. Заснех само една сцена на кинолента 16 мм. Качих се на влака и отидох в София в БНТ, за да проявят лентата. Като разбрах колко струва, се натъжих, че не мога да продължа. Но това не ме отказа, просто е трябвало да изчакам.
Преди две години получих предложение да играя в театрална постановка, съпродуцирана от Руския културен център - "Буря" на Островски, режисирана от Димо Алексиев и Ана Топалова. Получи се чудесен спектакъл. Имахме страхотна премиера и няколко поредни представления. Аз бях Шапкин. Рядко играя в театрални представления, но винаги се е получавало добре. В няколко филма съм се снимал. С приятели правим сега, или поне се опитваме, да направим първия крими уебсериал "Back2Face". И в същото време снимаме пълнометражен игрален филм, където съм в главната мъжка роля, но засега не мога да говоря за това. Скоро ще излезе и ще се разбере.
Преди две години срещнах Александър Мануилов, млад и много талантлив сценарист и драматург. Случайно стана въпрос, че е написал интересна история със заглавие "Колко си хубав" още през 2007 г. Преди да разговаряме, Александър е правил опит за филм по сценария, но не успял. Като прочетох сценария - на един дъх, бях шокиран. Не можех да повярвам, че тази история е предизвикана от действителна случка. Бяхме на терасата в апартамента му в центъра на София. Когато приключих с четенето, му казах: "Правим го!". И така започнахме подготовка за снимките. Повече от една година подготвяхме осемте снимачни дни на "Колко си хубав".
За оператор поканих много близък семеен приятел, когото познавам от бебе. Иван Палейков е млад, работлив и талантлив фотограф, оператор и монтажист. Много дължа на него за създаването на "Колко си хубав".
Много труден беше изборът на актьори. Доста ми отказаха за главната роля на момчето и на бащата, а в първия снимачен ден ми отказа и актрисата, която щеше да изиграе майката. Беше като на кино. С Александър за един ден намерихме Милена Станойевич, актриса и театрален режисьор от Нови Сад, която завършва в София. Много й беше трудно за един ден да влезе в ролята, но тя го направи страхотно, за което съм й задължен.
Сега е силен период за филма, има интерес от различни фестивали по света. За два дни получихме официални селекции за фестивали в Солун (24 - 30 септември), Прищина (31 август - 4 септември), "Златна роза" (19 - 25 септември) във Варна. Неотдавна се завърнахме от Мадрид, където спечелихме награда за най-добър актьор в чуждоезичен късометражен филм - на Роберт Радев, който е в главната роля на момчето и не е професионален актьор. Получихме и номинация за най-добър късометражен чуждоезичен филм. "Колко си хубав" беше единственият филм, излъчен два пъти на фестивала в Мадрид.
След като завършихме "Колко си хубав", се запознах с прекрасната Ани Скримова, която ме запозна с г-н Мирослав Боршош. Когато чу песента към филма в изпълнение на Милена Иванова, той се съгласи да подкрепи проекта и така НДК стана копродуцент. На 29 февруари в кино "Люмиер" се състоя премиерата. А преди това заснехме музикален видеоклип към филма на покрива на НДК. Музиката, текстът и изпълнението са на Милена Иванова. Това е вторият видеоклип, който снимам за нея. Благодарение на първия, който заснех преди 14 години, започнах да снимам музикални видеоклипове.
- Сега усилията ви са съсредоточени в нов филм - българско-испанска копродукция. За какво става дума? Как се осъществи международното партньорство? Кой ви подкрепя от българска страна? Кога и къде ще са снимките? Кои са актьорите и останалите в екипа?
- Още през април бях провокиран да напиша сценарий за късометражен филм. Историята отново е по действителен случай. Гледах случайно един репортаж по CNN - човешка, истинска история за живота. За това как една майка след смъртта на 7-месечното си бебе - момче, дарява сърцето му на абсолютно непознато дете - момиче, което е било със слабо сърце и лекарите не са й давали надежда за живот. Всичко става съвсем случайно. Три години след трансплантацията двете майки се срещат. Изключително емоционална среща, която ме разплака - да дариш нещо свое на друг и то да продължи да живее в него! Настръхвам, като го казвам това! Това е божествена работа!
Кръстих историята "Това е твоето бебе". По-точно една от майките "озаглави" новия ми сценарий. На майката, дарила сърцето на сина си, й дават докторски слушалки, за да може да чуе туптящото сърце на своето дете в момичешките гърди. В края на репортажа майката на детето с новото сърце казва на другата: "Това е твоето бебче, скъпа!". Двете се прегръщат и се разплакват!
Тази човешка история ме промени. Изключително съм вдъхновен и мотивиран да я направя на филм. Това е миг, който те променя завинаги. Затова отново филмът ще е късометражен. Когато бях в Испания, на фестивала в Мадрид, се запознах с много интересни и талантливи личности, занимаващи се сериозно с кино и продуцентство. Споменах им за новия сценарий и им показах репортажа. Те се разплакаха. Казаха ми, че това е много силна история, която ще докосне милиони хора по света. Предложиха ми да направим филма заедно в Мадрид. Аз се съгласих и сега действаме усилено за подготовката на снимките - през първата половина на ноември. Трите снимачни дни ще са в един от красивите паркове в Мадрид.
Правим кастинг за актриси. Те са от испански произход и филмът ще е на испански. Екипът ще е от испанци. От българска страна ще сме аз и артдиректорът на проекта Антоанета Костова. Заедно с актьора и композитор Ненчо Балабанов подготвяме оригинална песен към филма с испански и български музиканти. Плануваме да снимаме и видеоклип в Мадрид.
Срещнах сериозна подкрепа от Агенцията по трансплантации начело с д-р Мариана Симеонова, защото хората в България не са достатъчно запознати със системата за донорство. Испания е номер едно в света по донорство и трансплантации. През 1989 г. д-р Марти Манялих създава система за донорство в страната. Бил е и президент на Европейската организация на координатори по трансплантации. Д-р Симеонова ще съдейства за контакт с него за консултации и подкрепа за "Това е твоето бебе". Получих официална подкрепа от Националната пациентска организация в България и от Европейския пациентски форум. Очакваме съдействие и от нашето Министерство на културата.
- Очевидно "ви върви" в професията - дано да е все така! Затова вероятно не мислите да напускате България, което правят много млади хора?
- Това, което правя, не е професия. Просто виждаш една история и искаш да я запечаташ завинаги. Това е начинът, по който мога най-точно да се изразя. Киното не е само изкуство за забавление и показност, то е кауза! Аз подкрепям тази кауза и всички велики кинотворци правят това. Киното е най-добрият приятел на човека.
Не е нужно да напускам България, за да работя по света с най-талантливите творци! Ние сме отворена демократична държава с добри хора, на които им трябва повече свобода на мислене и действие. България трябва да подкрепи още повече българската култура и образование, защото тук живеят и се раждат особено талантливи и способни хора, които имат нужда от абсолютната подкрепа на държавата.
Животът е пред нас и на всички им предстоят хубави неща - когато си мислим за тях, те се случват
