ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа. Този празник затваря цикъла на "мръсните дни", започващи от 25 декември. "Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.
В деня преди Богоявление в храмовете се извършва Велик водосвет, който се смята за най-тържественият водосвет през годината.Чрез него църквата освещава всички води, тъй като водата е символ на живота и на очистването. Осветената вода се смята за средство за духовно пречистване, освещаване и телесно изцеление.
Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
Ден преди Богоявление, на 5 януари, рано сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава, освещава. Всеки взима от нея и носи в дома си. Попът ръси с китка босилек и светена вода къщите и прогонва злите демони. Когато ръси по домовете, попът оставя по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички за 1 март.
На места момците се събират, избират един за „поп" и тръгват да изпълняват поповата служба, а именно да поръсят и да изчистят домовете с кръст и светена вода. На следващия ден същото правят момите. И двата обичая завършват с веселба и песни в една от къщите на младите. На Попова Коледа по къщите ходят совойници, водичарки. Това са моми за женене, които ръсят с китка босилек и вода, донесена в потайна доба, и пеят песни наричания за всеки член от семейството. Совойниците са облечени като булка и младоженец, песните им приличат на коледните и на лазарските. Подаряват им брашно, лук, сланина, дребни пари, сушени плодове, орехи. Парите пускат в бакърено котле със светена вода. Когато свършат припявките и всички домове са обходени, совойниците се събират в някоя къща и веселието продължава с много песни и смях. Срещу Богоявление е третата кадена вечер. На нея отново се разчупва прясна пита. На много места в нея пак слагат пара, за да се повтори магията до три пъти, да е сигурно, че предсказанието ще се случи. Когато бащата я разчупва, прави го за „Господа, за Света Богородица и за светия кръст. Да ни дава здраве и живот, да ни помага и догодина със здраве и късмет да дочакаме тоя ден". На трапезата се слагат само постни храни (джуркан боб, варено зеле, сарми, орехи, вино) и недогорялата свещ от втората кадена вечер.
В Родопите вярват, че в тази нощ ветровете се кръщават и се бият помежду си.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна. Ако на 5 януари вечерта звездите са ярки, ще се родят хубави агънца. Ако на Попова Коледа замръзне китката босилек, с която попът ръси, зимата ще е студена и дълга, а годината - плодородна.
На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.
Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната трапеза на Кръстовден е постна.
На този ден имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.
