Отец Боян Саръев пред ПИК: На маймуни ни направиха от избори. Безпардонно крадливи измамници управляват държавата, взимат милиарди отвън, за да ги разделят помежду си
Последвайте ни в Google News Showcase
Боян Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и школата на МВР в София. По-късно започва работа в завод "Електрон". През 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата "Св. Успение Богородично" в Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Женен, има дъщеря и син. Саръев е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности по света.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
- Отец Саръев, на прага сме на светли християнски празници, а изпращаме поредна година с изпитания и трудности. Как усещате тази отиваща си година - какво ни даде, какво ни взе?
- Когато печелим нещо, не знаем какво губим и когато губим нещо не знаем всъщност какво печелим. Всичко се движи в този свят - в материален и в духовен план по идея и по волята на нашия Господ Иисус Христос. Така че да не си въобразяваме, че всичко зависи от н ас, от нашите усилия и воля. За всяко нещо всъщност ние трябва да имаме воля за благословия и за небесната благодат, за да се изпълнява това, което желаем, и да вършим това, което трябва да вършим. Само че това ще стане и може да бъде, ако ние вървим по Божиите пътища, търсене на небесната благословия и се съобразяваме с Божия закон. Това обаче за съжаление не става. Човеците много отдавна, още в зората на своето сътворение, са си вървели по своите пътища. Много малко се интересуват от Божията воля. Въобще в човешките взаимоотношения - по принцип, не говоря само за България - като цялост, човечеството си прави сметки без кръчмар. Върши неща, които не са съобразени с Божията воля и с Божия закон. Разбира се, човекът има право на това Защото апостол Павел казва, че човек е сътворен със свободна воля и той има право да избира - или да върви след Бога, или да върви по други пътища. Но този избор не е много голям - той или ще върви след Бога, или ще върви след сатаната. Среден път няма. Или към доброто, или след злото. Ако не сте последователи на Бога, значи сте последователи на сатаната. И когато ние не вървим по своите пътища, не изпълняваме Божията воля, стремежи, цели, задачи и т.н., ние ставаме волно или неволно впрегатни животни на сатаната. За съжаление, такава е логиката. Всичко е позволено на човека, но не всичко му е полезно. Така че трябва да си прави сметката.
Тази година, както и предишната, ни се стовари пандемията. И не само това ни се стовари. Всичко е резултат на неразумния човешки живот, на неразумното човешко поведение. Бог казва - щом искате да вървите по собствените си пътища, вие вървете. Аз нямам нищо против. Но като ви се случат злини, бедствия - масови, в световен мащаб, няма да обвинявате мен, че аз съм ви ги пратил заради непослушанието, а защото вие си вървите не по моите, а по вашите си пътища. Разбира се, Бог не наказва. Бог е безкрайно милостив, безкрайно търпелив, безкрайно човеколюбив, за да наказва, да ни създава страхове и притеснения. Бог просто, когато сме неразумни и вървим, неизпълнявайки неговите наредби и предписания за взаимоотношенията - между хората и в обществото, Бог допуска. - Той не ги праща тези изпитания, тези страдания да се случат. Той допуска да се случат и казва - вие си избрахте да вървите по своя път на развитие, сега сами ще си носите и ще търпите изпитанията и страданията.
Така че не е много щастлива в материален, телесен план тази изтекла почти вече година. Не е щастлива. Но когато разглеждаме нещата само в материален, комерсиален план, никога няма да бъдем доволни, никога няма да бъдем щастливи. Защото винаги има хора около нас, които повече притежават, повече изкарват, разполагат с повече - къщи, замъци, лъскави автомобили, по-луксозен живот. Има и по-здрави хора. И от там идва и до голяма степен човешкото нещастие. И за да бъдем доволни от това, което имаме, да бъдем наистина "приятни Богу", както се казва в свещеното писание, ние трябва да гледаме не този, който е по-добре от нас, а който е по-зле от нас. И за казваме - аз не съм най-добре, но има и такива, които са по-зле. И ако можем - да забелязваме болките, страданията, изпитанията на хората и с нещо да им помагаме, да облекчаваме съдбите им. Но това въобще не се случва. Ние се съизмерваме с тези, които са нагоре над нас, а не с тези, които са в по-ниска степен на материално и всякакво благополучие. Такъв човек и такова общество никога няма да бъде щастливо и удовлетворено.
- А защо сме така взрени в материалното? Защо толкова сме отдалечени от Бога? Толкова ли е трудно да пристъпим към него със смирение, за признаем колко сме зависими от слабостите си?
- Достоевски определя човека в едно от своите произведения като "двукрако и неблагодарно същество". Човекът никога не е доволен - нито от околните, нито от себе си, нито от света, в който живее. А стремежите му са само в материален характер. Човечеството се е отделило от Бога. Човек е забравил, че освен тяло, има и душа и че душата струва много повече от всякакви материални богатства. Господ Иисус Христос в Евангелието казва: "Каква полза ще има за вас, ако придобиете, спечелите цял свят, а загубите душата си, загубите себе си". В този смисъл ние най-малко мислим за душите си и мислим, че като са ни пълни хладилниците, като са ни пълни стомасите и оттам нататък всичко е решено. А то всъщност от там нататък започват големите проблеми, идва големият дискомфорт и противоречие между духа и материята. Когато човек е по-беден, с по-скромни материални възможности, той се сеща и за душата, че има и страдания на този свят, че има болка, немощи, бедност. Докато когато всичко му е наред, той забравя за съществуването на душата, на околните хора, на бедност и нищета. И започва да живее по свои си представи и понятия, които в крайна сметка го водят уж нагоре, обаче го свличат надолу - към земята.
За съжаление, съвременният човек е изцяло отдаден на Закона за земното притегляне - и в прекия, и в преносния смисъл. Човек не може да се отлепи от земята, от тинята на греха, от калта на духовната мизерия и нищета. Изобщо, целият свят се е вторачил в тялото си. Съвременният човешки ум е дотолкова извратен, че не цени традиционните ценности, интелекта, нравствеността, душата. А се ценят опаковката - непрекъснато се занимават с конкурси, за красота, за мис еди-каква си, мистър еди-кой си. И пак всичко се гледа само отвън, не отвътре. Затова плащаме висока цена. Защото светът е грубо материализиран и защото човекът се е отдалечил от Бога и духовното. Ние сме учени от малки - когато се изпотим, да влезем в банята, да се измием. Когато ни се замърсят дрехите, да облечем нови дрехи, ново бельо. На чисти чаршафи да спим. И когато това не става, ние изпитваме дискомфорт. Но когато душата ни е замърсена, когато е натоварена с грехове, когато душата ни страда, агонизира и се мъчи, ние взимаме успокоителни хапчета, а не се лекуваме в "лечебницата" при Господа Иисуса Христа, който казва: "Елате при мен всички отрудени и обременени и аз ще ви утеша". Господ ни чака да ни успокои, да ни утеши. Но ние не отиваме при него, заобикаляме го. И често пъти не осъзнаваме откъде идват болката и страданията ни - защото не сме свикнали да къпем душите си в изповед, в свето причастие, в богослужение и т.н.
- Отдалечеността ни от Бога ли ни прави толкова гневни, така сърдити един на друг - да се обиждаме, да се мразим? Мои приятели се делят на ваксъри и антиваксъри, на хомофоби и хомофили... Защо така, защо е толкова озлобен светът?
- Защото нямаме ценностна система. Някой има огромен интерес. Аз не мога да кажа кой е и не съм привърженик на тези конспиративни теории - че някой някъде дърпа конци и манипулира света и т.н. Но явно някои среди имат интерес хората да нямат ценностна система, да не разбират кое добро и зло, да се размива границата между доброто и злото, да се разместват тези понятия. А Бог е допуснал в сетивата ни гнева, за да може да се борим срещу сатаната, срещу врага на човешкото спасение. Ние мислим, че имаме право да се гневим срещу Бога и срещу неговите козни, които ни плете всеки ден по нашия път. Но вместо да се гневим към сатаната, към изкушенията, ние насочваме този гняв и свирепост срещу ближния, срещу този, който е сътворен по Божие образ и подобие и срещу този, който Господ ни заповядва да обичаме. Защото в Свещеното писание е казано: "Възлюби Господа Бога твоего с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си същност и ближния си като себе си". Обаче ние нито Бог забелязваме, нито ближния забелязваме. И когато най-малко ни докривее за нещо (и дори да няма реални поводи, ние си измисляме такива, за да се гневим) и насочваме този гняв към човека до нас. Всеки ден виждаме убийства, трупове, разчленени тела. Деца се бият по улиците, в училищата. Откъде тази злоба, тази омраза?
Всичко това идва, защото не сме с Бога. Защото вървим по своите си прищевки и капризи. Но тези пътища не са най-сполучливите и благодатните - за материалното и духовното ни развитие и процъфтяване. Никой няма нищо против, Бог няма нищо против това ние да живеем добре, да имаме. Но това, което имаме като материално благополучие и благоденствие, първо да е спечелено честно, и след това да го използваме за скромно задоволяване на нашите потребности и да даваме на тези, които са в нужда. А не като в притчата за безумния богаташ, който натъпкал хамбарите и касите си с храни и с богатства и казал на душата си: "Душо, много блага, много храни - яж, пий, весели се". А в същото време се чува глас от небето, който му казва: "Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, което си приготвил, кому ще остане?". Така и по същия начин Иисус син Сирахов казва: "Във всичките си работи помни своя край и няма да грешиш вовеки".
- Май тази притча трябва да бъде четена всеки ден от народните ни избраници, които уж са в парламента да творят закони "на ползу роду", а някак си забравят за мисията, която са поели и свръщат встрани - по този път на изкушенията.
- Не знам защо, обаче за мен българските политици и държавници са измамници. И обществото ни се дели на измамници и измамени. Освен политиците и държавниците, всички останали сме тежко измамени. И непрекъснато гласуваме за този, за онзи. Експериментират с нас, пробват ни. Както казва Бай Ганьо: "На маймуни ни направиха" от избори и т.н. И все се сещам в такива ситуации, когато става въпрос за това, думите на един много умен, но отдавна забравен български поет Веселин Ханчев, който в едно от стихотворенията си казва: "Осъждам ви на смърт чрез недоверие..., слънца от станиол, които взимам за истински слънца на хоризонта". Трябва да бъдат осъждани всичките измамници по различните йерархии и висоти в държавното и обществено управление. За да може да застанат нови хора. Те няма да бъдат ангели, разбира се, но първо трябва да мислят за обществото, а после за себе си. А тези, които ще бъдат в държавното управление, да взимат и да крадат от многото малко, а не от малкото много, както сега всъщност става. Взимат се милиарди отвън пари, за да бъдат разграбвани и разпръсквани между недобросъвестни и безпардонно крадливи хора.
- Все пак оптимист ли сте за бъдещето на клета майка България?
- Никой нищо не може да направи и никой не може да предположи какъв е Божият план за България. Ако Бог има положителен план за нас, за България и българското общество, то ние един ден ще възкръснем от пепелта. А ако обаче Бог е решил да прекрати своята благодат и грижа за родината ни, не тези политици, които дойдоха, ако щат дори и самите ангели небесни да слязат, няма да се оправим. Но аз вярвам, че Бог е безкрайно милостив. Шаблонно е, разбира се, да се казва, че сме минали през много по-тежки период, че България не е съществувала векове наред и пак е възкръснала и пак е просъществувала, че сме се прославили по бойните полета и т.н. Но само връщането ни към Бога, към традициите, църквата, земята ще ни спаси и ще ни направи сплотен и благодатен народ.
