ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Анализ на приблизително 1,7 млн. души разкри любопитна връзка между апендикса и болестта на Паркинсон. Изследването показва, че хората, на които този орган е бил отстранен заради апендицит, са 25% по-малко предразположени към развиването на болест на Паркинсон в зависимост от своето местоживеене, съобщава Science Translational Medicine, цитирани от „Обекти“.
Нещо повече - апендиксът (израстък на сляпото черво) е богат и на протеина алфа-синуклеин, който образува плаки в мозъците на болни от Паркинсон пациенти.
Невроучени от цял свят сравняват данните от инициативата Parkinson's Progression Markers с тези от Шведския национален регистър на пациентите, за да открият връзка между неврогенеративното заболяване и апендектомията. Подобно начинание не е толкова странно, колкото изглежда на пръв поглед. Все повече проучвания показват, че Паркинсон води началото си от стомаха и си проправя път през блуждаещия нерв към мозъка (един от първите симптоми на болестта е запек).
Анормални количества от протеина алфа-синуклеин също са били забелязвани в гастроинтестиналния тракт. Той започва да се натрупва вследствие на имунна реакция към токсини и бактерия. Чревообразният апендикс пък често изпълнява ролята на "бомбово убежище" за чревната микрофлора. Ето защо учените решават да потърсят връзка с Паркинсон именно в тази област на човешкото тяло.
"Въпреки че апендиксът има репутацията на сравнително безполезен орган, той е ключов за нашата имунна система, като регулира натрупването на бактерии в червата, а сега, както показват и нашите данни, има пряка връзка с болестта на Паркинсон", коментира д-р Вивиън Лабри от изследователския институт "Ван Андел" в Мичигън.
Въпреки че апендектомията забавя появата на Паркинсон със средно 3,6 години, д-р Лабри смята, че не трябва да се прибързва с премахването на апендикса.
"Би било много по-разумно да контролираме или да намаляваме прекомерното образуване на алфа-синуклеин", допълва тя.
