Последвайте ни в Google News Showcase
Почти четири години след превръщането на храма “Света Софѝя“ в джамия, друг емблематичен византийски храм на Константинопол ще започне да функционира като джамия. Това е прочутият манастир “Хора“, който от седемдесет и девет години е музей.
Както съобщава проправителственият вестник “Yeni Şafak“, на 23 февруари се очаква манастирът „Хора“ да отвори врати като джамия за петъчни молитви. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше взел решението за това още през 2020 г. заедно с решението за „Света Софѝя“, но плановете бяха замразени, за да се извършат някои реставрационни работи, пише църковният сайт "Двери“.
Въпросната църква, която е най-важният храм в Истанбул след “Света Софѝя“, е превърната в джамия от османците, а след това, по заповед на Мустафа Кемал Ататюрк, става музей.
През 2019 г. обаче е издадено решение на турския Върховен съд за превръщането ѝ в джамия. През 2020 г. е решено юрисдикцията на паметника да премине към Дирекцията по религиозните въпроси, на турски Дианет.
Според турските медии, “историческата джамия, обзаведена със специално изработени червени килими, се очаква да бъде отворена за богослужение в петък, 23 февруари“. Съобщава се също, че “мозайките и фреските са запазени по време на реставрацията и ще бъдат достъпни за посетители“.
Манастирът “Хора“ се намира в северозападната част на историческия център на Истанбул. Дължи името си на своето разположение – извън крепостните стени на имп. Константин Велики. “Хорион“ или “Хора“ византийците наричат земята извън крепостните стени. Когато имп. Теодосий II построява новите стени на Константинопол, манастирът запазва традиционното наименование “в Хора“, въпреки че вече не е извън крепостните стени.
Манастирът е известен с ценните си мозайки – сред най-известните е мозайката с един от ктиторите на храма, Теодор Метохит, който поднася на Христос новия храм. Църквата е имала два притвора, които са били украсени с мозайки и фрески. Мозайките на екзонартекса (външен притвор) представляват шест полукръга, изобразяващи Христос, Който лекува различни болести. Многобройни икони украсяват също куполите и стените. Иконите са сред най-красивите византийски икони. Цветовете са ярки, пропорциите на крайниците са хармонични, а изражението на лицата – естествени.
Ранната история на манастира не е известна със сигурност. Преданието поставя основаването му през 6 в. от св. Теодор, а също така се приписва на Крисп, зет на имп. Фока (7 в.). Днес е доказано, че църквата е построена между 1077-1081 г., по времето на имп. Алексий I Комнин, на мястото на по-стари сгради от 6 и 9 в. Тя претърпява сериозни щети, вероятно вследствие от земетресение, и е ремонтирана през 1120 г. от Исаак Комнин. Теодор Метохит, византийски държавник, богослов, меценат на изкуствата, допринася за обновяването ѝ (1316-1321 г.) и е отговорен за добавянето на екзонартекса, южния параклис и украсата на храма, която включва оцелели до днес забележителни мозайки и фрески.
Освен това той завещава на манастира значителни имоти, като същевременно построява болница и му дарява забележителната си колекция от книги, която по-късно привлича към този център известни учени.
Манастирът е превърнат в джамия по заповед на великия везир на султан Баязид II (1481-1512 г.) и става известен на турски като джамията “Кахрие“. Значителна част от украсата на храма е унищожена. През 1948 г. е осъществена програма за реставрация, а от 1958 г. паметникът функционира като музей.
