ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„На ВИК ЛЪВЪЛ, който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговищата им.”
„Полет над кукувиче гнездо”
Истината за едно семейство се разбира при развода. Тогава всички „Муцинко-пуцинко, искаш ли кафенце?” изчезват и на тяхно място лъсва дълго стаявана непоносимост и потискана омраза. Същото е и при политическите коалиции. Докато са на власт, те са щастливо семейство. И приличат на всички щастливи семейства, по израза на Толстой. Но почне ли да се разпада коалицията, „изпълзяват като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли и отравят мекия домашен покой, сладко сгряван дълги години от любогрейната топлина на общото огнище”. Пардон, общата далавера. Довчерашните партньори изведнъж се сещат, че имат електорат, идеи, принципи, на които другите не отговарят. И на бял свят излиза дълго стаяваната непоносимост, потисканата омраза взема връх над евфемизмите на коалиционното поведение.
Така приключи и трудната любов на Патриотите и герберите. С един мах само Бойко разруши огнището и изхвърли коалиционното семейство на студа. Защо, е отделен въпрос, дълъг, неясен и посвоему криминален. Тук говорим за последствията. Патриотите уж не участват във властта, пък най-много им загорча от оставката на правителството. Уж очакват на бъдещите предсрочни избори да вкарат 50-60 депутати, но правят всичко по силите си да запазят настоящия парламент. Дори поискаха правителство да направят. Та остава усещането, че имат нещо за довършване в рамките на старото мнозинство и старото управление. Дали е в сферата на политиката или на далаверата, не мога да гадая. Но те определено имат нужда от малко време, преди да се тръгне на предсрочни избори.
Борисов първоначално им обеща подкрепа: Те, вика, ме подкрепиха, длъжен съм да им върна жеста. И Патриотите караха все още с мекия брус. След предварителната среща с президента Валери Симеонов заяви: "Ние изразихме нашата позиция, че до тази криза се стигна заради безотговорността на министър-председателя, който демонстрира Наполеонов комплекс... За съжаление, поради желанието за пълно обсебване и еднолична власт от Борисов, се стига до тази криза в момента...".
На следващия ден Борисов „изненадващо” промени мнението си. И както им беше обещал подкрепа, така и не им я даде. Причини не се споменаха. Според едни го натиснали от ЕНП да не се колаборира с „фашистки и ксенофобски формации”. Според друга хипотеза Патриотите се изпокарали за премиерския пост и за министерските. Според трета - просто Бойко е преспал и си е променил мнението. Но която и да е причината, все върши работа.
Реториката на Патриотите ескалира по посока на „бракоразводната” изразност. „Ако хванеш една котка за опашката, ще научиш неща, които не би могъл да научиш по никой друг начин”. И Борисов дръпна на котката опашката и научи неподозирани неща за себе си.
Валери Симеонов: „Имаме за премиер и лидер на най-голямата партия човек с доста лабилна психика. Това е моето мнение и то почива върху факти”.
Това е и моето мнение, което също почива на фактите. Проблемът е, че тия факти не са от вчера. Някои са още от 2002 г., други - от 2009 г. Нови факти за характера и манталитета на Борисов почти няма.
„След като Борисов беше премиер, всеки може. Не може цял ден да гледаш телевизия и да се разхождаш. Имаше няколко министри, които можеха да бъдат много по-добри премиери. Борисов е голямо гюле, което тегне на ГЕРБ. Това е самовлюбен, откъснат от живота мегаломан. Свърши тоя! Изгоря! ГЕРБ има бъдеще, но не с тоя.”
Като ми остане време, ще седна и ще помисля за бъдещето на ГЕРБ с Цветанов начело. Едва ли ще стигна до оптимистични изводи, но ще опитам. Сега обаче начело е Борисов и аз съм много доволен, че Валери Симеонов казва неща, които повтарям от години.
„Най-доброто, което може да направи премиерът, е това, което народът пожела – да се оттегли от политиката, да стане почетен председател като Ахмед Доган и да отиде в Банкя и да остави ГЕРБ от партия за лично ползване да се превърне в една нормална политическа сила...“
Дано да може. Но животът учи, че една работа тръгне ли накриво, така върви до края.
Ще ми се заедно с Патриотите и другите българи да направят вълнуващото откритие, че ги е управлявало точно това, което им казвахме през всичките години – користно невежество! Но май е рано.
Ако Патриотите, подобно на червените, приемат президентските избори за собствен успех, ако не отчетат фактора „Ц”, горчиво ще бъдат излъгани. Защото не те спечелиха, а ГЕРБ загуби. ГЕРБ прати на състезанието куцо конче. Но на парламентарните избори ще се борят с Бойко, не с Цецките. А Бойко, каквото и да си мислим и казваме за него, дори и да е святата истина, все още не е за опяване. Харизмата му се рони, но не се е разпаднала. Тепърва ще наблюдаваме ефекта на това, което психолозите наричат „когнитивен дисонанс”.
В това отношение Реформаторите са малко по-предвидливи. Оставят си вратички за бъдещо единодействие с най-голямата партия. Досега не съм чул Кунева да каже лоша дума за премиера и стила му на управление. Реформаторите, за разлика от Патриотите, лошите думи ги казаха, преди да се коалират с Борисов. И въпреки че бяха наясно с кого се свързват, го направиха. Не че Валери и Каракачанов не знаеха. В малка България всичко се знае. Но те поне имат известно право да се направят на изненадани. Разбира се, окончателната оценка за отношенията между Борисов и остатъчните Реформатори, както и за устойчивостта на тези отношения в кризисни ситуации ще направим, след като и ако Плевнелиев връчи мандат на Реформаторите и Борисов им откаже подкрепа. Защото той ще им я откаже. Може би дори докато този текст стигне до вас, ще я е отказал. Защото неговата цел е да препотвърди електоралната си тежест преди тенденциите за намаляването й да се засилят.
Ако Кунева направи и тази глупост, да тръгне да формира кабинет, през следващите сто години няма да има десница. Реформаторска де, истинска може да се появи. Но на остатъчните Реформатори много им се управлява, та могат и към този суициден акт да пристъпят. Освен това техният тренд, за разлика от този на Патриотите, е надолу. Божа работа е дали изобщо ще попаднат в следващия парламент след всички големи и малки предателства, които извършиха спрямо идеите и избирателите. Борисов ги удуши в прегръдката си. Още дълго ще мислим политическа прозорливост ли накара Радан Кънев да се измъкне от тази прегръдка навреме или други причини. Понякога си мисля, че може да са и много лични. Защото имаше период, в който Радан през вечер гостуваше на Борисов. Премиерът се похвали и Радан не отрече. А когато Радан каза прословутото си „Бай х*й”, Борисов контрира, че поне 20 пъти му е „висял на дувара като сопол” и Радан пак не отрече. Но нека да оставим нещичко за разгадаване и на бъдещите историци. На нас ни стигат фактите, а те са такива, че единствено Радан си остави възможност за една бъдеща „реинкарнация”. Доколко ще е успешна, ще видим.
И така, предсрочните избори са сигурни – април, май. Дотогава ще управлява служебно правителство, назначено от Плевнелиев. Промяната на избирателната система ще остане за някой друг път. Дори и да направи Славчо от Учендол партия, за времето до изборите той не може да направи машина, която да победи ГЕРБ. Да не говорим, че и той тепърва има да открива вълнуващи неща. Като например, че подкрепата за референдума не е подкрепа за него. Предсрочните избори няма да променят съществено политическата картина. Пак ще гледаме същите муцуни в парламента, може би без реформаторските. Пак ще има фрагментиран парламент, пак ще има безпринципни коалиции. И никак няма да се учудя да видя пак Валери Симеонов другарски да прегръща Борисов. В името на нашето добро, да не си помислите друго! Според българските политически нрави това е не само допустимо, но дори дължимо поведение. Царят викаше „мръсни турци”, но управляваше с тях, Кунева викаше „мутра”, но управляваше с нея. Примери доксан докус, както казва електоратът на притаилия се Ахмед Доган. Той напоследък малко изпадна от сметките, но тепърва ще видим дали не е било прибързано.
Та казвам, че ни предстои да седим и да гледаме как нищо не се случва. Разбира се, това, че повърхността на езерото е тиха, не означава, че няма крокодили. Понякога една дребна наглед случка може да ги изкара наяве. И да разбута домашния уют, който политическата ни върхушка си е създала. Много големи събития в историята са започвали от дребни поводи. Всеки път, когато управляващите са се предоверявали на видимостта за спокойствие. Поводът за Френската революция от 1789 г. е един уволнен министър. Френската революция през 1848 г., която подпалва цяла Европа, започва от един митинг. Ако под водата живеят крокодили, те рано или късно се показват. Та казвам, че въпросът е дали под водата в нашето спокойно езеро има крокодили или само шарани.
Още коментари, интервюта и интересни четива вижте на Retro.bg!
