Цветето обича пряката слънчева светлина и свежия въздух
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Перуниката е цвете, за което са открити най-древни артефакти. То е увековечено на стените на двореца “Кносос” на остров Крит преди 4000 години. Фреската изобразява юноша, заобиколен от цъфнали перуники.
Латинското име на перуниката – ирис – означава „дъга”. Дадено му е от ботаника Карл Линей в чест на древната богиня на дъгата заради невероятното разнообразие на разцветките му и тъй като пръска очарованието си дори след най-жестоките летни бури, когато на небето се появи дъга.
Родът Перуникови включва над 250 вида, разпространени в умерените и субтропични области на Европа, Азия и Америка. Цъфтят в края на пролетта и началото на лятото, като някои достигат до 1 м височина, а други са джуджета. У нас най-популярна е перуниката Ирис германика – листата є са във формата на меч, коренищата са месести, а цветовете є са обагрени в лилаво, синьо, кремаво и бяло.
За да бъдат красиви и свежи, перуниките трябва да бъдат изложени най-малко по 6 часа на ден на директни слънчеви лъчи. Препоръчително е да имат достъп до свеж въздух, затова, когато се засаждат, трябва да са разположени на 25-30 см една от друга. Виреят най-добре на сухи отцедливи почви при умерено поливане. Берат се, преди да са разцъфтели напълно, защото нежните им листа се чупят много лесно. Прецъфтелите цветове се изрязват, а на есен жълтите листа се отделят.
Перуниките се чувстват отлично и на закрито. Засаждат се в сандъчета, като разстоянието между отделните растения трябва да е около 10 см, а дълбочината на засаждане – 5-8 см. Докато поникнат луковиците, почвата трябва да се поддържа леко влажна. След това трябва да се полива редовно, но да не се допуска задържане на вода. На открито се размножават чрез разделяне на корена, след като прецъфтят.
