Последвайте ни в Google News Showcase
Сегашният опит за преврат в Турция е пети поред след създаването на Републиката Турция в началото на миналия век. През последните 50 години в резултат на намеса на военните паднаха четири избрани от народа правителства в Турция.
На 27 май 1960 г. с почти безкръвен преврат властта взе 38-членен Комитет на националното единство, начело с генерал Джемал Гюрсел, командващ сухопътните сили. На последвалия процес бяха осъдени 464 души, като премиерът Аднан Мендерес и още двама министри бяха екзекутирани, още 12 души, сред които президентът Джелял Баяр, получиха смъртни присъди, по-късно заменени с доживотни.
През 1971 г. са извърши „Превратът с меморандум”. След продължилите с месеци стачки и улични боеве между привърженици на леви политически сили и националисти армията изпрати предупреждение до правителството да възстанови реда. По-късно министър-председателят Сюлейман Демирел подаде оставка и бе създадена коалиция от консерватори и технократи. В няколко окръга бе въведено военно положение.
На 12 септември 1980 г. висшето командване на армията, начело с генерал Кенан Еврен, осъществи безкръвен преврат. Той последва масовите улични боеве между левичари и националисти. Редица политици бяха задържани, а парламентът, политическите партии и синдикатите - разпуснати. Управлението беше поето 5-членен Национален съвет за сигурност, който започна да прилага временна конституция, предоставяща почти неограничена власт на висшите военни.
През 1997 се осъществи "Постмодерният преврат". На 18 юни същата година премиерът Неджметтин Ербакан, определен от противниците си като заплаха за светския режим на страната, се оттегли под натиска на армията, бизнеса, съдебната система и политиците. Генералите сметнаха, че са принудени да действат, за да защитят светската държава, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.
Докато при всички досегашни преврати в Турция са били извършвани от началник-щабове на армията, при сегашният началникът на Генералния щаб бе арестуван, защото е на страната на правителството.
