Пиар експертът Нидал Алгафари пред ПИК за акцията с инвалидните колички: Нелепо и неетично! Политика не се прави с показност - в ръцете на Хитлер е имало много деца в кампаниите, които после са избити в концлагерите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кандидат кметове за София седнаха в инвалидни колички, повозиха се и си направиха пиар с болни хора, с цел да покажели колко трудно е придвижването в столицата за хора в неравностойно положение. На помощ на Мая Манолова дойде и небезизвестната оскандалена Вера Иванова и останалите отритнати от протестите на майките с увреждания, които бяха довели и децата си, за да може картинката да е пълна като за реклама.
Камерите ти наснимаха, докато едни си говореха по телефона, а други видимо се чувстваха изключително неудобно и смутени от инвалидните колички. Темата се превърна в повод за множество критики, като повечето хора смятат, че това изключително неморално и отвратително поведение за политическа употреба.
Дали това беше грешен пиар ход и каква е целта му, потърсихме за коментар пиар-експертът Нидал Алгафари.
- Г-н Алгафари, как ще коментирате акцията, която вчера трима от кандидат кметовете за София направиха, като седнаха в инвалидни колички?
- Не само за кандидат кметовете, но по принцип смятам, че е нелепо. Едно е да поседнеш в една инвалидна количка, а съвсем друго е да тръгнеш с нея по улиците или тротоарите на София или на който и да било град по света. Хората, които са в неравностойно положение не очакват от политици да седят в инвалидни колички, а очакват да им разрешат проблемите и разрешаването на проблемите не става само със седене, а с ясни решения, инвестиции за това нещо.
Смятам, че подобна показност на такъв тип проблеми най-малкото е нелепа и неетична. Когато искаш да помогнеш на такива хора, направи го с действията си, а не с това да седиш в инвалидна количка, за да се покажеш, че и ти можеш.
- Организаторите на въпросното събитие и част от майките на децата с увреждания, упрекнаха Мая Манолова, че е отишла единствено за снимките, а след това си е тръгнала. Пиар акция ли е тогава според вас и какъв тип точно?
- Всичко това започва преди много, много години, когато дават деца или бебета в ръцете на политици, за да покажат - ето колко обичаме децата.
Например в ръцете на Хитлер е имало много деца, които след това голяма част от тях са били избити в концлагерите.
Това означава, че тук все още няма политика, а показност, като не визирам определен кандидат. Няма никакво значение кой колко време е седял в ивалидната количка, а това, че очакванията на тези хора с увреждания са да се промени нещо.
Защото освен тези хора в инвалидна количка, има едни хора, които ходят с бастуни и се блъскат, препъват и се удрят, никой от тези политици не е хванал бастуна да тръгне по улиците, да ги направи достъпни.
Понякога в предизборните кампании се стига до такива нелепости като тази, когато единственото нещо, което може да се направи е да ги съжаляваш, защото е наистина нелепо, независимо от коя страна е този политик.
- Това тяхно действие на какво ниво приравнява кампанията, същевременно не виждаме идеи и дебат за реални политики, решения или ясни заявки за нещо ново?
- Нивото по принцип на всички кампании в България от много време е ниско. Опошляха и стигнаха дъното в почти всичко. Защото смятам, че на хората в България вече им омръзна всеки, който иска да заеме мястото на някой, да го очерня. Със сигурност тези, които са били до сега кметове в градовете или селата са направили нещо положително.
Ако продължаваме само с това дърляне и сочене с пръст, след това се обръща палачинката. Това не е политика, а само очерняне или нещо като в Хаджигенчовата бръснарница - да седнеш и да клепаш всички.
Всички тези политици, които искат да седнат не на инвалидни столове, а на столовете на народни представители, кметове, премиер, е хубаво да покажат с екипа, който имат - как биха променили визията, която те не харесват, но не с общи приказки, клишета и визии, които никой не ги чете, а конкретно и ясно да кажат - първо, второ и трето.
Освен това кандидатите за кметове трябва да проумеят едно - те са кандидати кметове, а не за министър-председател на България, защото има голяма разлика между едното и другото.
- За пореден път чуваме обаче, че според опозицията, ако ГЕРБ загубят изборите в София, ще паднат от власт и трябва да има предсрочен вот?
- Странно ми е, защо го мислят, защото така се говереше и за президентските избори, на евровота също, а пък аз не виждам нещо да се е случило.
Това са приказки, с които искат да привлекат негативните усещания на една голяма част от хората в България, защото със сигурност има негативи. Искат да оберат негативния вот и съберат около себе си, но не предлагат нищо в замяна.
Аз не съм чул нито един от кандидат кметовете да казва нещо конкретно, което ще направи. Защото в крайна сметка ние не сме пенкилер, защото градовете, селата и столицата разполагат с един бюджет който е в определени рамки. И трябва да кажеш: За тази година ще бъде същия бюджет, но ще се опитам да отделя малко повече за еди какво си, защото това е моята политика. Но да говориш, как сега ще оправиш абсолютно всичко е нелепост. Защото само тротоарите, ако в центъра трябва да се оправят, няма да стигне целия бюджет.
Смятам, че не е правилно и това, че не виждат доброто, което е направено. Не може всичко да се отрича.
