Пламен си отива предаден от своите. За да докаже, че някои битки в България не могат да бъдат спечелени
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пламен Георгиев – поредният похарчен.
Поредният похарчен достоен човек.
Поредният предаден от държавата висш служител на държавата и законността.
Защо подава оставка? Вие разбрахте ли?
Защото не си е свършил работата? Защото се е провалил в битката с корупцията?
Нали проверката му от НАП е показала, че няма никакви нарушения около прословутата тераса и семейния апартамент? Че доходите му съответстват на нормите?
Нали Европейската комисия излезе с официален доклад, в който хвали дейността на КПКОНПИ?
Защо тогава, защо?
Има нещо друго, нали?
Бях жертва на натиск, над мен и над семейството ми, обясни Георгиев на изпроводяк.
Знаем откъде дойде този натиск. От медиите и НПО-тата на Прокопиев. Имущество за стотици милиони на същия този Прокопиев бе конфискувано от комисията на Пламен Георгиев.
Но Пламен Георгиев не си отива заради натиска. Той е силен мъж, би издържал, не би се огънал – точно насред пътя, пред прага на нови разкрития и преди да е довършил битката си с олигарсите.
Пламен Георгиев си отива, защото държавата и колегите му не застанаха до него. Не го подкрепиха. Днес дори не го изпратиха с достойнство. Претупаха набързо точката за оставката му в дневния ред, колкото да им се махне от главата. Да се свърши.
Разхождат се върху труповете на довчерашните си другари, за да оцелеят. Заблуждават се, че така ще им се размине, че бесовете няма да пометат и тях.
Колко станаха вече пожертваните? Аз лично им загубих дирята.
Веднага в съзнанието ми изниква доблестният генерал и великолепен лекар Николай Петров. Окепазен след изцяло фалшив и поръчков репортаж в БТВ. Само няколко месеца, след като зае министерския пост в здравеопазването и захвана здрава реформа, Петров си тръгна огорчен заради медийна спекулация. И защото…началникът му не поиска да остане.
Знаете как става – не те уволнявам, ама нямам против сам да си тръгнеш. Щом си решил. Виждаш какво е положението, много крякат…
После Главчев, Валентин Радев, Нанков…
Разбра ли някой – защо си отидоха, чия вина изкупиха?
Димитър Главчев – цял председател на Народното събрание! „Оттеглен“, защото е спазил депутатската етика и е въдворил ред в пленарната зала.
А всъщност – за кефа на Корнелия Нинова.
И с Пламен Георгиев така. За кефа на Прокопиев. Да се разхлаби малко напрежението покрай протеста срещу Гешев. Танто за кукуригу.
Греша ли?
Дано греша, защото иначе е страшно.
Страшно е, че никой не застана до Пламен Георгиев и не му благодари за честната служба в полза на отечеството. И не му се извини, че държавата е прекалено слаба и безволева, за да защитава най-полезните си хора.
Никой.
Премиер, депутати, колеги от комисията, колеги от прокуратурата и полицията.
Къде сте, почитаеми дами и господа? Няма ли поне една добра дума за Пламен да кажете? Едно съжаление, една тъжно-смешна въздишка?
Какво ще стане сега с войната срещу корупцията? Ще я водим ли или не съвсем? Ще бъдат ли разследвани признанията на Пламен Георгиев за натиска, оказван върху него?
Страх ли ви е? Страх ви е, че ще ви опаковат? Вие и без това сте следващите. Идеално смазаната машина за съсипване на публични репутации, легендирана като „либерална общност“, няма да ви пожали.
Напротив, тя се окрилява от всеки превзет рубеж, от всяка паднала глава. Става по-дръзка, по-нагла и няма да спре, докато съвсем не разклати държавата, и то все в името на „високия морал“ и гражданската доблест.
Знам, че думите отдавна са изпразнени от смисъл. Но има думи, които излизат от сърцето и биха развълнували много сърца – отвъд служебната куртоазия. Думи на съпричастност и приятелство, които трябва да бъдат изречени.
Тръгва си достоен мъж, пометен от истерията и злобата на безумното време. Тръгва си сам, по възможно най-тъпия начин. Тръгва си, за да съхрани себе си и семейството си и за да докаже, че някои битки в днешна България не могат да бъдат спечелени.
