ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Студентският протест започна, след като Конституционният съд реши да върне неслучилия се шеф на ДАНС Делян Пеевски, като депутат в Народното събрание. Формалният старт на окупацията на Софийския университет беше даден с провалена от студентите лекция на председателя на същия този съд проф. Димитър Токушев, който беше сред съдиите, дали гласа си за връщането на Пеевски в парламента. Припомням тези факти, за да покажа, че студентските вълнения не се случват сами за себе си, а са продължение на протестите, които заляха София през лятото.
Двете събития са свързани, така както са свързани събитията по назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС и връщането му в парламента. В този смисъл протестът на „ранобудните студенти” е политически, защото произтича и противодейства на чисто политически събития. Впрочем, не съм чувал за значим студентски протест, който да не е издигал ярки политически лозунги и да не се е опитвал да окаже влияние върху цялостната политическа система.
Политически са и парижките протести от 1968 г., и протестите на гръцките студенти срещу военния режим от 1973 г., и българските студентски окупационни стачки от 1990 и 1997 г. Искам да кажа, че нравоученията по повод „политизацията” на студентите и университетите, с които малоумни стожери на българското обществено мнение ни заливат от известно време, са глупости. Политиката нямала място в университета. А къде й е мястото? На къра, ли? Студентите сега трябвало да учат, а не да протестират. А кога да протестират? Когато се пенсионират и се превърнат в поредното поколение българи, което в края на дните си е разбрало, че животът му е заминал на вятъра заради една шепа мошеници и тъпанари ли?
Истината е, че протестът на българските студенти е съвсем навременен и адекватен. Той поставя на дневен ред едно единствено искане, което по плакатите е изписано като ”Морал в политиката”. Това е съществен въпрос и не бива да бъде подминаван като клише. Ако през 1990 г. студентите отстояваха искането за демокрация, а през 1997 г. за пазарна икономика, то искането на днешните студенти е искане за поставяне на европейски стандарт върху демокрацията и икономиката. За монтиране на определени граници на приличие в политиката и обществения живот, чието преминаване ще струва много на този, който се осмели да ги прекрачи. Това искат българските студенти през 2013 г. и затова тяхното искане е продължение на исканията на предшествениците им от 1990 и 1997 г.
Студентските протести са продължение на протестите, които през лятото целяха да свалят цяло правителство, заради едно назначение. Ако през юли правителството на Пламен Орешарски беше паднало, то със сигурност това щеше да е от полза за българските политически нрави, защото всеки следващ премиер щеше дълго да мисли преди да предложи, която и да било кандидатура от трибуната на Народното събрание. И понеже правителството на Орешарски не само не падна, но и стоящите зад него политически сили по никакъв начин не показаха, че имат намерение да се съобразяват с протестите, а се втурнаха да организират контрапротести, дойде ред на студентската окупация. И се започна с активните мероприятия. Първо медийната групировка на Пеевски ни заля с информацията, че студентите са платени от Сорос, Прокопиев и т.н. Текстовете бяха така издокарани, че още малко да си помислим, че самата групировка е безплатна. После университетът беше атакуван от съвместна шпицкоманда на БСП и „Атака”, която се опита да изтласка „окупаторите”.
Вследствие на това по всички телевизии се разходиха едно момче и едно момиче, които се представиха като ученолюбиви студенти и от сутрин до вечер обясняваха, че университетът не е място за политика. После се оказа, че момчето работело като сътрудник на депутат от БСП, а момичето било председател на районната партийна организация на столетницата в софийския район „Оборище”. Последваха вопли, че окупаторите пречели на колегите си, които искали да учат. Не можело ли хем да протестират, хем да не пречат. Ами, не може. Просто в света все още не е открита форма на протест, която да не пречи на никого.
Целта на един протест е да блокира определени системи, за да принуди този, срещу който се протестира, да изпълни определени искания. Орешарски пък се изцепи, че исканията на студентите не били към него, защото били политически. Ами към кой да бъдат отправяни едни политически искания, бе, господин министър-председателю? Към Цветан Василев, ли? Като казах Цветан Василев се сетих, че освен всичко останало чухме и дежурната серия морализаторски тиради от незабравимия Бареков, който се оказа предводител на бунтовете срещу Жан Виденов, но после бил употребен от Костов... Впрочем Бареков платен ли е, или е безплатен? Истината е, че студентската окупация е успешна. Тя не е романтична и замечтана, като предишните две, но и времената са други.
Тази окупация предвещава дългосрочност и процес, а не откъслечно действие и бърз резултат. Затова притесненията, че студентите ще върнат ГЕРБ на власт не са основателни. Не става въпрос за това, кой точно ще управлява, а дали ще позволим и следващото правителство да се реди от групировката, която управлява България трети мандат.
Пиша това от позицията на човек, който от първия ден на Борисовото управление е в опозиция. Ако признаем казуса „Пеевски” за нещо нормално, ще продължим да живеем в лудницата на прехода, но няма да имаме право да се оплакваме.
Студентският протест е и симптом, за смяна на поколенията. Протестиращите са родени след 1990 г. и изобщо не мислят в категориите, в които мислят тиквениците от властта. Затова не виждат смисъл да преговарят нито с Орешарски, нито с колегите му по положение. Просто няма да се разберат. И по-добре. Сега не е време за разбирателство, а за равносметка. Дърпаме чертата на прехода и тези, които ще сложат точка на този процес слава Богу ще бъдат „ранобудните студенти”, а не шпицкомандите на Станишев и Сидеров.


