Мария Граматова е на 85 години, преживяла е много, но е запазила своя борбен дух и българщина
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мария Граматова е на 85 години, бежанка е от Егейска Македония. Животът е изпълнен с много премеждия, но през годините е успяла да съхрани борбения си дух и самоирония. Родена е в село Зърнево (днес Неврокоп), Гърция. Семейството заедно с други българи през 40-те години на миналия век са принудени да бягат, защото са осъдени на смърт, пише „Марица”.
„Всичко беше под контрола на гърците. Българи, които се гърчееха, идваха вкъщи, тормозеха майка ми, горяха моето лице с цигара, за да издадем кои са приятелите на баща ми Иван Аврамов и кои хора поддържаме. Ние мълчахме, и дума не обелихме. Взеха на мушка татко, защото той помагаше на партизанина Никола Парапунов и съратниците му. А чак през 90-те години разбрах, че е бил свързан и с дееца на национално-освободителното движение в Македания и лидер на ВМРО Иван Михайлов. Гонеха ни, следяха ни и една вечер срещу Великден избягахме. Голи и боси минахме границата и дойдохме в Садово при съратници на татко. Спяхме в една плевня”, спомня си трудните детски години Мария Граматова.
През 1946-1947 година Георги Димитров тайно се договарял с Тито за създаване на Балканска федерация и се започна насилствена македонизация на българи. „Събраха ни много семейства от Драмска околия и с камиони ни прекараха в Бивша Югославия. Стовариха ни в Струмица и започнаха да разпръсват хората по цяла Македония. Ние минахме през Кадрифаково, през Щип, Овче поле и накрая отидохме в Скопие. През целия път едва се спасявахме от въшките и дървениците. После решиха, че ще ни карат във Войводина и ще ни правят сърби, трябваше да ни водят в лагер. Пътувахме с влак, минахме Белград, Сава, едно градче Бултес, където бяха събрани най-отбраните от целия свят, които колеха и бесеха. Бяхме гладни, мръсни, боси с по една бохча на гърба”, спомня си бежанката.
Мъжете между 16 и 50 години са били затворени край Идризово в казарми под командването на сърбите. А след Втората световна война там е създаден концентрационен лагер, в който попадат много македонски българи, които не са се отказали от българщината. Приятели спасяват баща , а самата Мария е трябвало да се престори на циганче и да проси, за да влезе при сънародниците си и да ги предупреди да бягат, защото нямало да ги карат в Солун, а в Албания. Мария случайно попада и на един от мъжете, които преди години гасят цигари върху лицето . Много по-късно той иска прошка.
През 1955 година баща й успява да прехвърли съпругата и шестте деца в България. А роднините му остават в Македония и живеят все още там. Докато е в Югославия, Мария се омъжва и ражда големия си син. „Всичко стана за една седмица. Видяхме се и на втората среща се взехме с мъжа ми Иван. Но пък 63 години живяхме в мир и разбирателство. Дойдохме в Пловдив и ни изпратиха в гръцкия клуб, там да членуваме. Как, възмутих се аз, ама ние от гърци бягаме, как да отидем при тях. Дадоха ни убежище, но на всеки три месеца ни заверяваха паспортите. Пишеше, че сме гърци, а ние сме си чисти българи. Третираха ни като чужди граждани, а това ме вбесяваше. На двамата ми синове не позволиха да отидат в казармата. На нас не ни разрешаваха да си купим жилища. Апартаменти купихме покрай снахите, които са българки. Справедливост към нас нямаше никаква", описва премеждията си 85-годишната жена. Първо започнала работа в текстилния комбинат „Марица”, а след 13 години се преместила в „Чайка”, където изкарала 22 години и се занимавала с програмни машини.
Сега Мария Граматова се радва на петима внуци и четирима правнуци. И всички я наричат мамо и мичоно. Децата на малкия син - момче и момиче, живеят вече 16 години в Англия и там са създали семейства, имат по две деца. Малките знаят български и всяка година идват на гости в Пловдив. А баба им обича да ги гощава с пататник и зелеви сарми. „Свивам ги по три часа, правя цяла бака, а за пет минути ги изяждат”, смее се пловдивчанката. Големият син има три деца - две дъщери и син. Момичетата са в София, а момчето - в Пловдив.
