ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пролет е, макар и снежна, и ето че колитът и гастритът ни пак се обаждат. Защо стомашно-чревните заболявания се обострят със смяната на сезоните? И какво да направим превантивно, за да облекчим симптомите? Ето няколко от съветите на д-р Юлия Григорова, гастроентеролог в болница "Лозенец" в София, пише "Стандарт".
Повечето заболявания в гастроентерологията имат сезонен и обострящ се характер. "Те не само се обострят през пролетта и есента, но и зависят от генетиката на хората, пола им, географската ширина и други", обяснява д-р Юлия Григорова.
По думите й причината за това се крие в цикличните промени в човешкия организъм, на жлезите с вътрешна и външна секреция, чиято секреция се променя спрямо температурните разлики и смяната на сезоните.
"През пролетта обикновено настъпва промяна в хормоните във връзка с увеличаващото се слънцегреене. Усилва се производството на солна киселина, на някои панкреасни ензими, жлъчната секреция", обяснява д-р Григорова. Освен това след дългата зима организмът ни е изтощен и страда от липсата на витамини.
"Най-вече витамините от група А, Б, Е, които през пролетта трябва да си набавим чрез храната и с промяната в начина на живот, защото през зимата сме обездвижени", посочва специалистът.
Изтощението на организма води до отслабване на имунната ни система. Язвената болест и възпалителните заболявания се обострят най-вече заради промените в секрецията на солната киселина.
"Но ако защитата на организма ни е намалена, дори при нормални нива на солната киселина, се получават раздразнения и ерозии, които, ако не се лекуват с диетичен режим или медикаменти, водят до язва", обяснява д-р Григорова. Превенцията предполага още през зимния период да внимаваме с подправките и грубата целулоза - ряпа, зеле и моркови, които изискват повече отделяне на панкреасни ензими, жлъчни соли и солно-кисел сок.
"Те възбуждат апетита ни, но ако лигавицата ни не е подготвена за такава атака, трябва да се съобразим и да преминем към по-щадящ режим на хранене", съветва специалистът. Трябва още да наблегнем на билковите чайове и приема на витамини под формата на сокове и лесносмилаеми зеленчуци - айсберг, зеленолистните зеленчуци и зелените плодове. Д-р Григорова съветва да избягваме пържените храни, а да варим и печем храната. Не бива да прекаляваме с бобовите храни, които раздуват. Супите също са за предпочитане пред сухата храна.
"Не трябва да се подценяват българските консервирани плодове и зеленчуци. Компотите от праскови и круши са с много добър ефект", посочва д-р Григорова. По думите й храненето ни трябва да е комбинирано - белтъчно с въглехидратно, тоест суровите зеленчуци и плодове да похапваме с термично обработената храна. А грубата целулоза да приемаме под формата на фрешове и джусове. "Киселите цитруси също раздразват стомаха, затова може да ги комбинираме с ябълков и морковен сок, за да се получи по-голям микс от витамини за организма", съветва специалистът. По думите й, млечните и тестените храни са алкален буфер.
Прясното мляко трябва да се ограничи само при ентеритите. "Сиренето, изварата, прясното и киселото мляко са незаменими източници на белтъчини и не бива да бъдат ограничавани", посочва д-р Григорова. По думите й при обостряне на състоянието пациентът трябва да премине към хигиенно-диетичен режим и ако няма подобрение, да се обърне към специалист, който да назначи лечение.
"С билковите чайове човек може да запази нормален ритъм на тънките черва и дебелото черво. На пазара се предлагат много комбинирани смеси с жълт и червен кантарион, невен, липа, лайка, мента, които се препоръчват дори в детска възраст за по-добро храносмилане", посочва д-р Григорова. Ако обаче болките и подуването не отшумяват дори след промяната в храненето и билколечението, трябва да се посъветваме с гастроентеролог.
"Защото той ще установи дали проблемът е свързан със сезонността, възрастта, стреса, дали е емоционално, неврогенно или се е някакво възпалително заболяване като язва, гастрит", посочва гастроентерологът. Ако се налага, се правят и специфични изследвания. "Язваджииите през пролетта започват да усещат паренето и киселините зад гръдната кост и започват да приемат антиацидни таблетки или сода за хляб. Това обаче не е начинът", категорична е д-р Григорова.
Нейният съвет е пациентите да се изследват дали имат рефлуксна болест, гастрит, язва, за да се назначи адекватно лечение. Ако с изследванията не се установят морфологични изменения на червата, но имаме оплаквания от болка, тежест и подуване, вероятно
