ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Във Франция на 78-годишна възраст почина алжирската писателка Ася Джебар, предадоха Франс прес и ТАСС. Тя е издъхнала в петък в Париж, където живее дълги години.
Джебар е една от най-големите представителки на африканската френскоезична литература. Родена е на 4 август 1936 г. в Шершел, недалеч от алжирската столица. Истинското име на Ася Джебар е Фатима-Зохра Ималайен. Баща й е учител по професия и отрано я въвежда в света на литературата.
Ася Джебар завършва с отличие средното си образование в Алжир и заминава да учи във Франция. През 1955 г. е първата мюсюлманка, приета в ENS - едно от най-престижните учебни заведения на Франция.
Веднага след завършването се посвещава изцяло на литературата. През 1957 г. на 22-годишна възраст тя публикува първия си роман "Жажда", приет радушно от критиката. Следват романите "Нетърпеливите" (1958 г.), "Децата на новия свят" (1962 г.) и "Наивни чучулиги" (1967 г.).
Творчеството й е доминирано от съзнанието за раздвоение - между Алжир и Франция, между съвременен Алжир и Алжир от епохата на колониализма, между различни езици - берберския, който тя смята за изконен език на целия Магреб, арабския - нейния майчин език, и френския. Повествованието в нейните романи се движи между различни епохи, между различни хронологии, между герои без видима връзка помежду си. Оттук идва и дълбочината на разказа, където играта с пространството и времето създава усещане за освобождение и волност. Нейното кредо е: "Научи езика на другия, за да опознаеш по-добре неговата култура и за да задълбочиш мисълта си". Познанията по старогръцки и латински, придобити в училище, й откриват света на древните автори на Африка от римско време.
Основните теми в книгите на Джебар са войната за независимост на Алжир и положението на жените в мюсюлманското общество.
Освен като писател Джебар е и известна и като кинорежисьор.
През 70-те години на миналия век режисира два филма в Алжир - "Песента на жените от планината Шенуа" и "Зерда, или песента на забравата". Първият й пълнометражен филм "Песента на жените от планината Шенуа" излиза през 1977 г., а през 1979 г. е награден на филмовия фестивал във Венеция. В него авторката засяга теми, към които се връща след години в своите книги. За пример може да се даде романът й "Жената без гроб" (2002 г.), посветен на Зулиха - героиня от алжирската съпротива, чиито деца така и не успяват да погребат тялото на майка си.
Във филма Ася Джебар е заснела разказа на най-малката дъщеря на Зулиха, която алжирците наричат "майка на партизаните" от Шершел. В лентата се появява и друга героиня - момиченце, което става свидетел на нападение срещу партизаните и първо намира тялото на своя загинал брат - боец от съпротивата. Тази сцена е включена по-късно в друг роман на писателката - "Изчезването на френския език" (2003 г.).
В своите филми, както и в първите си романи, Ася Джебар смесва историческото, фантастичното и биографичното. Построява повествованието с методичността на архитект, с финеса на френския език, който майсторски обогатява със скритите измерения на родния арабски.
Световноизвестна с творбите си, преведени на двадесет и три езика, Ася Джебар има няколко литературни награди - "Морис Метерлинк" (Белгия), международната литературна награда "Нойщат" (САЩ) и "Палми" (Италия).
През 2005 г. Ася Джебар е избрана за член на Френската академия. Тя е първата в историята представителка на страните от Магреба в най-старото научно учреждение на Франция, основано през 1635 г. по инициатива на кардинал Ришельо. Много пъти е номинирана за Нобелова награда за литература.
