Проф. Никола Филчев с шокиращи разкрития пред ПИК за схемата "Йонко Грозев - Калайджиева". Вижте ОПГ-то на убития прокурор Николай Колев и секретна справка на ген. Атанас Атанасов

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Жесток скандал се завихри около приближените до подсъдимия олигарх Иво Прокопиев Йонко Грозев и съдия Здравка Калайджиева, които бяха уличени от френската неправителствена организация "Европейски център за право и правосъдие", че има установен конфликт на интереси. С петиция, подписана от над 9500 еропейци, се иска тяхното отзоваване от Европейския съд за правата на човека.  

Потърсихме за коментар бившия главен прокурор проф. Никола Филчев, който познава от близо работата на Калайджиева и Грозев, както и едно от делата, които са показателни за това как определени кръгове искат да сложат намордник на прокуратурата. По това дело бе засегнат преди години именно проф. Никола Филчев. 

- Проф. Филчев, в решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“ от 5 ноември 2009 г. се отбелязва, че в България нямало възможност да се търси наказателна отговорност от главния прокурор, ако той извърши престъпление.

Българските адвокати Калайджиева и Грозев отдавна твърдят същото и се борят за отслабване на прокуратурата. Въпросът ми е Калайджиева и Грозев имат ли някаква връзка с това решение на Европейския съд, те участват ли под някаква форма във вземането на това решение, или се касае за случайно съвпадение на тяхното мнение и решението на ЕСПЧ ?

- Действително адвокат Калайджиева се нахвърли много агресивно срещу прокуратурата и главния прокурор Гешев по Българското национално радио преди няколко дни, и по точно на 28 февруари 2020 г.

Тя съобщи, че нейната фондация "Български адвокати по правата на човека" пратила предложение до президента Радев да се измени Конституцията и да се ограничи ролята на прокуратурата в обществото. В противен случай щели сме да се превърнем в „прокурорска република“. И Калайджиева подкрепи своето искане с „редица решения на Европейския съд, Венецианската комисия и други международни авторитети“. Накрая Калайджиева поиска главният прокурор да й се извини. Не разбрах защо.

Всъщност Калайджиева не открива нещо ново. Тя само повтаря мнението на нейния патрон олигарха Прокопов (българския Сорос), изразено в уводната статия на вестник „Капитал“ още през септември 2001 г. Когато през 2001 г. разпоредих проверка на приватизацията, Прокопов отговори с остра статия: „ Филчев срещу приватизацията. Главният прокурор проверява раздържавяването, иска държавен монопол във важните отрасли“, в която не криеше ненавистта си към прокуратурата. По-късно стана ясно защо.

- Проф. Филчев, има ли някаква връзка между българските адвокати Калайджиева и Грозев от една страна, и решението на Европейския съд по делото „Колеви“ от друга?

- Както казах пред вас, Грозев е основател (заедно с Кънев) на Българския хелзинкски комитет от 1992 г. Оттогава получава пари от Сорос и служи на Сорос. Калайджиева е основател на фондация „Български адвокати за правата на човека“ от 1993 г. Оттогава получава пари от Сорос и служи на Сорос. Двамата съратници споделят едни и същи ценности, и имат едно и също мнение по редица въпроси, в т. ч. и за прокуратурата.

И Калайджиева, и Грозев се борят за овладяване на съдебната власт и се стремят да отслабят прокуратурата. Те са превърнали тази битка в кауза на живота си. При това се борят с всички средства. Не се интересуват от истината. Не се спират пред нищо. Няма морал, няма принципи, няма справедливост. Ето един, но достатъчно красноречив факт.

През 2009 г. Грозев е адвокат на Колеви пред Европейския съд в Страсбург, а Калайджиева е съдия в Европейския съд по същото дело. В резултат на тяхното взаимодействие тяхното мнение за българската прокуратура заляга в решението на съда по делото „Колеви“. Калайджиева, като българка, познава най-добре правната уредба и обстановката в България. Естествено е останалите членове на състава да й се доверят. Няма съмнение, че тя е „обяснила“ на останалите съдии „някои неща за България“. Това явление медиите у нас нарекоха „Българи срещу България в Европейския съд“.

Калайджиева е близка със страна по делото (защото страната е представлявана от нейния близък другар и съратник Грозев). Освен това Калайджиева е заинтересована от изхода на делото, в което се разглежда статута на българската прокуратура (поради нейните дългогодишни усилия да отслаби прокуратурата). Следователно тя е била длъжна да се отведе.

Съгласно параграф 28, т. 2 от Правилника на Европейския съд не може да участва в разглеждането на делото съдия, ако „по някаква причина неговата независимост или безпристрастност може да бъде поставена под съмнение“. С други думи, когато поради някакви обстоятелства съдията би могъл да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, той е длъжен да се отведе. Но Калайджиева не се отвежда. Нещо повече, тя прокарва в решението своето и на своя съратник Грозев виждане за българската прокуратура. Така в решението на ЕСПЧ влиза положението, че главният прокурор на България е недосегаем и срещу него не може да се проведе независимо разследване, ако той извърши престъпление.

През 2014 г. двамата герои си разменят местата. Калайджиева напуска пет години по-рано Европейския съд, за да отстъпи поста си на своя другар Грозев. С това Калайджиева се отказва от близо един милион евро заплата и от престижния статут на европейски съдия. Твърдят, че е компенсирана за този мил жест с два милиона евро. Ако е така, парите несъмнено са от Сорос.

- Не мога да не ви запитам, проф. Филчев, кой е основният виновник да се стигне до това положение?

- Целият този спектакъл се разиграва под вещата режисура на друг соросоид и потребител на соросовите пари – Христо Иванов, който също е активен борец срещу прокуратурата.

По това време Христо Иванов е министър на правосъдието. А Грозев е заместник-председател на партията на Меглена Кунева, която управлява заедно с ГЕРБ. Министърът на правосъдието играе главна роля при избора на български съдия в ЕСПЧ, защото той утвърждава специална комисия, а след това защитава кандидатурата пред правителството и пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Христо Иванов наглася работата така, че Грозев да спечели конкурса. За член на комисията, която избира съдията, Христо Иванов назначава отявления соросоид и другар на Грозев – председателя на Хелзинкския комитет Красимир Кънев (който заедно с Грозев през 1992 г.основава БХК). Медиите с основание твърдят, че оставката на Калайджиева през 2014 г. е предварително договорена, за да бъде инсталиран на нейно място подходящият кандидат Грозев, докато Христо Иванов е на власт.

- Вие съгласен ли сте с констатацията на Европейския съд по правата на човека, че срещу главния прокурор у нас не може да се проведе независимо разследване, ако той извърши престъпление, въпрос който и днес някои се опитват да повдигат?

- ЕСПЧ приема в решението си по делото „Колеви“: „потвърждава се твърдението на жалбоподателите за съществуващата липса в българското законодателство на достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, по които Главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него, може да са заподозрени.“

В действителност според българското законодателство винаги е съществувала и сега съществува възможност за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор, ако той извърши престъпление.

Отговорността на главния прокурор е регламентирана в нашето законодателство. Правните рамки на дейността на главния прокурор се определят от Народното събрание, което приема съответните закони. Главният прокурор се отчита редовно пред Народното събрание и Висшия съдебен съвет. Всички кадрови и финансови въпроси на прокуратурата се решават от ВСС. Същинската дейност на прокурорите (повдигането на обвинение) се контролира непосредствено от съда, който разглежда обвинителния акт и го приема или отхвърля. Към това трябва да се прибави и широкият медиен и обществен контрол върху работата на прокуратурата.

Що се отнася до наказателната отговорност на главния прокурор, трябва да се каже следното:

Първо, съгласно чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията главният прокурор се освобождава от длъжност при „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“. Следователно главният прокурор може да бъде освободен от длъжност за дисциплинарно нарушение, което е с много по-ниска степен на обществена опасност от престъплението. Той може да бъде освободен за бездействие (неизпълнение на служебните задължения) и дори само за нарушение на морала. А какво остава, ако извърши престъпление. Някои смятат, че главният прокурор трудно може да бъде осъден, докато заема високата длъжност. Но загуби ли тази длъжност (което става лесно), той може да бъде подложен на най-строга наказателна репресия. И съгласно нашите балкански традиции, това ще бъде направено с особено старание и нескрито „удоволствие“.

Второ, ако главният прокурор извърши престъпление, нищо не може да спре органите на постоянната конкуренция - изпълнителната власт (службите на МВР, ДАНС и другите специални служби, митническите и други контролни органи) да работят, да проверяват различни версии и т.н. При това те могат да извършват: оглед, претърсване и изземване, обиск, могат да разпитват свидетели и др. Изобщо разследващите органи могат да събират данни за извършеното престъпление и виновните лица и без разрешение на прокурора. Разбира се, те са длъжни да го уведомят в срок от 24 часа (чл. 212 НПК). Всичко това е не само възможно, но и задължително. И тъй като се касае за главен прокурор всичко се извършва с особено внимание и задълбочено се преценява от много органи в държавата.. С една дума, ако главният прокурор извърши престъпление, той не може да остане и един ден на този отговорен пост.

- А представителят на българското правителство каква позиция застъпва пред Европейския съд?

- По това дело българското правителство се представлява в Европейския съд от Малина Караджова, служителка на Министерството на правосъдието. Жалбоподателите Колеви твърдят, че главният прокурор в България не може да бъде разследван. Това не е вярно, защото българското законодателство позволява да се разследват всички български граждани, в т. ч. и главния прокурор. Караджова обаче, не прави нито едно възражение, – отбелязва Европейския съд в своето решение. Тя не посочва, каква е правната уредба у нас по въпроса. Караджова не посочва нито един факт, който да оборва неоснователните твърдения на Колеви. А такива факти има много.

В подкрепа на това ще приведа и становището на правни експерти, публикувано в редакционния коментар на сайта „Правен свят“ от 28 август 2019 г. Анализът е озаглавен „Неприсъствено решение на ЕСПЧ срещу България“. В него се твърди, че представителят на България в Европейския съд не е посочил съществуващите правни възможности за търсене на отговорност от всеки български гражданин, независимо от неговата длъжност. Липсва адекватна защита на държавата. Все едно, че никой не представлява и не защитава България пред съда. Затова анализаторите наричат решението по делото Колеви „неприсъствено решение срещу България“.

„Възниква въпросът, - пише в посочения анализ, - щеше ли ЕСПЧ да стигне до различно заключение в решението си, ако защитата беше изложила подробни аргументи и анализирала не само фактическите аспекти по конкретното разследване, но и съществуващите тогава и днес правни възможности за търсене на отговорност и отчетност на всеки един български гражданин, независимо от заеманата от него длъжност. Адекватната защита на държавата би предполагала, излагане на далеч повече аргументи и реално защитаване на тезите ѝ. Постановяването на крайния акт на съда, при подобна защитна теза или по-скоро липсата й, може да се сравни с постановяване на неприсъствено решение по нашето законодателство.“

Ще отбележа и един личен момент. Преди 23 години, като заместник-министър на правосъдието, помогнах на Малина Караджова (тогава съдия в Русенския окръжен съд) да отиде на дългосрочна специализация в Европейския съд в Страсбург. Направих го, защото смятам, че мой дълг е да помагам на младите съдии да учат и се развиват. Нейният пряк ръководител – председателят на Русенския окръжен съд, възрази остро срещу това и поиска Караджова да бъде уволнена, защото не изпълнявала служебните си задължения. Той дойде лично в София, за да настоява за уволнението й. Спомням си, че положих много усилия да го разубедя. Накрая той си тръгна огорчен с думите: „Разберете, тя не заслужава това“. Разбрах го, но след време.

- Според Вас има ли някакви пороци решението на Европейския съд по делото „Колеви срещу България“?

- Да се говори, че ЕСПЧ може да постанови порочно, неправилно решение, доскоро беше светотатство, кощунство с безгрешния съд. Изследването на Европейския център за право и правосъдие (Г. Пупинк) обаче, неотдавна установи, че редица неправителствени организации „Отворено общество“, на американския мизантроп Джордж Сорос, влияят силно върху Европейския съд и неговите решения. Една пета от стоте съдии се намират в „недопустими тежки зависимости и сериозен конфликт на интереси“, пише в доклада. Решението по делото „Колеви“ е ярък пример за такова незаконно влияние върху работата на съда.

Решението на Европейския съд страда от два порока. То е постановено от незаконен състав на съда и съдържанието на решението излиза извън юрисдикционната власт на съда.

Първо, това решение е постановено от незаконен състав на съда. Калайджиева е близка със страна по делото (представлявана от нейния другар и съратник Грозев) и освен това е била заинтересована от изхода на делото (предвид нейните дългогодишни усилия за отслабване на българската прокуратура). Поради това тя е била длъжна да се отведе. Но Калайджиева не го е направила. Това прави състава на съда незаконен.

Както пише академик Стефан Павлов „Законен ще бъде съставът на съда, когато членовете му не подлежат на отводи и самоотводи“. В състава на съда не бива да участват лица, „за които съществуват определени основания да се очаква, че няма да действат с необходимата безпристрастност и участието им поставя под съмнение в очите на гражданите обективността и правилността на постановения съдебен акт“ (Наказателен процес на НРБ. С., 1989. Стр. 145).

Второ, Решението на ЕСПЧ по делото „Колеви“ е постановено ultra vires, извън юрисдикционната власт (компетентността) на съда. По две причини.

Европейският съд внушава мълчаливо да се промени конституционното устройство на България, за да се създадяла възможност за независимо разследване на главния прокурор, ако той извърши престъпление. Но решенията на ЕСПЧ не могат да задължат България да промени Конституцията си. Те нямат тази правна сила. Конституцията има предимство пред международните нормативни договори, които й противоречат. С още по-голямо основание тя има предимство пред решенията на международни юрисдикции (каквато е ЕСПЧ).

В решението си ЕСПЧ посочва (макар и в неявна форма), какви доказателства да се съберат по делото за убийството на Колев, кой да бъде разпитан и т.н. Но Европейският съд не може да се произнася по съществото на едно наказателно дело в България. Освен всичко друго той и не разполага с доказателствата по делото. Европейският съд решава само процедурни въпроси, - дали са нарушени правата на жалбоподателя, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека. Практиката на съда показва, че най-много жалби постъпват за нарушаване на: правото на справедлив съдебен процес – чл. 6 от ЕКПЧ, правото на собственост – чл. 1 от Първи протокол към ЕКПЧ, правото на живот – чл. 2 от ЕКПЧ и забраната за изтезания, нечовешко и унизително отношение – чл. 3 от ЕКПЧ.

- Какво следва от всичко това? Какво трябва да предприемат компетентните български органи?

- Първо, министърът на правосъдието би следвало да снеме доверието от Йонко Грозев като съдия, а това да доведе до оттеглянето му от Европейския съд. За това апелира директорът на Европейския център за право и справедливост в Страсбург д-р Грегор Пупинк. Още повече, че за скандала е сезирана Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която утвърждава съдиите в Европейския съд. „Ако това се случи във Франция, твърди Грегор Пупинк, - магистратите ще бъдат изправени пред дисциплинарен съд.“

След това адвокатите Калайджиева и Грозев следва да бъдат лишени от адвокатски права, поради това, че не притежават „необходимите нравствени и професионални качества“. Така ще могат да се отдадат докрай на каузата на Сорос.

Второ, министърът на външните работи и министърът на правосъдието би следвало да поискат отмяна на порочното решение по делото „Колеви“ и преразглеждане на делото от Голямата камара на Европейския съд. А министърът на външните работи следва да постави въпроса пред Комитета на министрите на Съвета на Европа, който контролира изпълнението на решенията на Европейския съд.Вярвам, че те ще направят необходимото и макар това да нарушава личния им комфорт, те ще изпълнят дълга си към държавата.

P.S. Агенция ПИК прилага и справка от НСС за убития прокурор Николай Колев, подписана и изготвена от тогавашния шеф. ген. Атанас Атанасов, който в никакъв случай не може да бъде сочен за приятел на проф. Никола Филчев. С днешна дата Атанасов e част от шайката на подсъдимия олигарх Иво Прокопиев и дясна ръка на Христо Иванов с когото основаха партията ДеБъ: 

Справката от НСС за убития прокурор Николай Колев, уличен по думите на бившия главен прокурор Никола Филчев в трафик на дрога, е от 2001 г. Подписана е от тогавашния шеф ген. Атанас Атанасов. 

Основанието за откриване на преписката е постъпила оперативна информация, че обектът (б. р. - по-надолу с тази дума се нарича Николай Колев) участва в международни контрабандни канали за внос, износ и разпространение на оръжие, наркотични и психотропни вещества...

На името на обекта няма регистрирани фирми и не участва в съдружия с други лица. Работи като адвокат и използва офис с адрес:..., съвместно с...

От работата по преписката става видно, че обектът проявява голяма мнителност. В тази връзка на домашния си адрес е създал организация за извършване на “контранаблюдение” и осигуряване на района. В тази организация членуват:... Всички връзки между тази група се осъществяват по мобилни телефони...

Характерно за обекта е, че поддържа контакти с голям кръг от лица, като част от връзките му са бивши ръководни служители на НСС-МВР, прокуратурата и следствието.

Установени са и връзки на обекта с лица, участващи в групата, извършваща разпространението на наркотици. Същите са съхранявани в депа в Ямболско, а именно клетката на лъвовете на Орлин Аврамов и 50-тонните бъчви на “Стара изба” ООД. Наркотиците са разпределяни от обекта на преписката и са разпространявани в страната, както следва:

Руско Карагогов, разпространявал наркотиците в Сливен и региона. Получени са оперативни данни, че Карагогов е оказал влияние при приватизацията на “Вини - Сливен”, като е поискал 10% акционерно участие във фирмата.

Николай Колев-Босия (обектът го посещава в дома му в София), разпространявал наркотиците в Старозагорско.

Димитринка Тодорова Атанасова-Калайджиева разпространявала наркотика във Варненско. Работила е във Военната прокуратура. На база компрометиращи данни за детството на Калайджиева обектът я привлича в групата, като започва да изпълнява дадените от него поръчки.

След напускането на работата си във Военната прокуратура Калайджиева започва работа като секретарка на убитата адвокатка от гр. Ямбол Надежда Георгиева. По време на работата си в кантората на Георгиева Калайджиева многократно е споделяла, че не иска повече да се занимава с наркотици. С помощта на обекта на база на фалшиви документи Калайджиева и съпругът й Пламен Калайджиев получават виза за Обединеното кралство. Установено е, че в момента и двамата работят в Ивишън, Англия, в консервената фабрика в града.

Друг важен участник в групата, разпространяваща наркотици, е Орлин Аврамов, понастоящем задържан за убийството на адвокатката Надежда Георгиева. Същият е организирал депата за съхранение на наркотиците в гр. Ямбол. Оттук с празни цистерни се извършва фиктивен износ на вино за Япония.

Аврамов и убитата адвокатка Георгиева са били в близка връзка, като същевременно Георгиева подпомага дейността на Аврамов при закупуването на винарната в Ямбол. Разбирайки, че се извършват престъпления, Георгиева се установява в София. В този период непрекъснато са изпращани парламентьори в София, които е трябвало да я убедят да се върне в Ямбол и да работи с Аврамов. Същата е убита на 26 февруари 2000 г.

Важно звено в групата се явява Маргарит Тодоров. С негово участие сумите, постъпващи от канала за износ на наркотици (Японската следа), са се превеждали в чужбина. Тодоров е връзката на цялата организация във Великобритания. Тодоров е бил директор на “Винимпекс”-София, откъдето успява да източи около 1,5 млн. лири. Чрез различни схеми успява да доведе до фалит представителството на дружеството във Великобритания и да поеме търговията с вина на английския пазар чрез собствена фирма. Било му е заведено дело, но тогавашната му съдружничка Роза Георгиева плаща за прекратяване на делото.

Според оперативна информация Роза Георгиева е била убита от М. Тодоров, за да може да получи цялата собственост във фирмата. Сестрата на Р. Георгиева Донка Митева осъжда Тодоров за сумата от 250 000 английски лири, които са преведени по сметка на сина на Р. Георгиева - Андрей Янев.

Обектът на преписката постоянно организира подаването на жалби срещу Митева, след което проявява загриженост и желание да й помогне. За тази цел е получавал пари, давани му от Андрей Янев.

Обектът успява да противопостави Митева и Янев, който започва да пише жалби срещу нея. През 1997 г. за пътуването си до Великобритания Янев изработва на компютър фалшива бордеро, предоставено в посолството им в страната. Към настоящия момент е отправено запитване към английската страна с цел разкриване на измамата.

След пенсионирането на обекта последният се е срещал с Донка Митева и я склонява да лъжесвидетелства срещу Никола Филчев - гл. прокурор, като каже, че Надежда Георгиева е дала 1000 щ.д. за закупуването на санитарен фаянс за банята му. Митева му отказала.

Данните за дейността на групата са потвърдени от свидетел и протоколирани от съдия.

14 май 2001 г., ген. Атанас Атанасов, директор на дирекция “Национална служба сигурност”- МВР

Действащите лица в разработката

Руско Карагогов - прокурор от ВКП.

Николай Колев- Босия - журналист на свободна практика.

Димитринка Калайджиева, съпругът й Пламен (б.р. - вече бивш) и бизнесменът Орлин Аврамов - подсъдими за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.

Маргарит Тодоров - бизнесмен, свидетел по делото “Октопод”.

Роза Георгиева - бивша съдружничка на Маргарит Тодоров, известна като Винената кралица.

Донка Митева- сестра на Роза Георгиева.

Андрей Янев - син на Роза Георгиева.