Проф. Огнян Герджиков пред ПИК и "Ретро": Съдебна реформа? Напънала се планината и родила мишка
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Професорът по търговско право и преподавател в Софийския университет Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София
Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”. След което специализира във Виенския университет и в хамбургския институт “Макс Планк”
Председател е на 39-ото Народно събрание. Депутат в 39-ото и 40-ото НС
Член е на НДСВ
Интервю на Румяна Стефанова
- В последните седмици в парламента всички важни решения се взимаха с подкрепата на ДПС. Има ли, проф. Герджиков, прегрупиране на силите в Народното събрание?
- Като че ли има такова прегрупиране. ДПС винаги знае много добре как да си изиграе картите. Те са най-организираната парламентарна група. Като партия много добре си знаят интересите, много добре знаят как да правят политика, която е преди всичко в защита на техните интереси. И това е нормално. Така че ДПС много добре използват конюнктурата и влияят сериозно върху политическите процеси у нас. Те са един наистина незаобиколим фактор в българската политика.
- Лидерът на ДСБ Радан Кънев заговори за предсрочни парламентарни избори. Задават ли се такива?
- Аз лично не очаквам да има предсрочни парламентарни избори и не сматам, че е добре да има такива. Те няма да донесат нищо по-различно от това, което е сега. Само ще се загуби доста време, ще се загубят пари, за да се възпроизведе приблизително конфигурацията в парламента, каквато е сега. Така че не виждам разум в това, сега да има предсрочни избори.
- На какво тогава се надяват Реформаторите? На още власт, всичко да става на тяхното?
- Просто се опитват да играят по-голяма роля, отколкото им позволява изборният резултат и реалното им присъствие на политическата сцена. В крайна сметка няма как да имат толкова силно влияние, след като са с многократно по-малко депутати от ГЕРБ. Затова е добре Реформаторският блок да се съизмерва спрямо своята реална политическа тежест, а не да се опитват да надскачат ръста си.
- Защо ГЕРБ бламира референдума, иницииран от президента, за изборните правила и остави само допитването за електронното гласуване? От техните гласове зависеше да минат и въпросите за задължителния и мажоритарния вот.
- Изненадан съм от това, което наистина се получи. Толкова нелепо беше това обяснение за развалените пултове, че просто се чудя как е възможно да бъде изречено публично. Това е много смешно. Аз поне в това отношение имам парламентарен опит и знам за какво става дума. Ако не ти работи пултът, ти веднага разбираш това и винаги може да се поиска прегласуване, проверка на системата, преминаване на друг вид гласуване. За мен това са елементарни неща и това обяснение, което чух, беше просто изумително. Но това показва може би донякъде и гузна съвест. Беше странно да се бламира президента именно от ГЕРБ. Така че нямам обяснение, освен с една непоследователност, която не е нещо невиждано и нечувано в българския политически живот. Впрочем не се изненадвам чак толкова много, макар че не смятах, че ще се стигне до такова нещо.
- Това гласуване не беше ли червен картон от ГЕРБ за Росен Плевнелиев, че вече не го искат за президент?
- Странно е тяхното поведение. В един момент подкрепят Росен Плевнелиев, в следващия се опитват да оповергаят сами себе си. Така че ми е трудно да дам оценка.
- Според Румен Петков само ГЕРБ, ДПС и АБВ били готови за нови избори. Това не е ли явен намек за бъдеща коалиция?
- Явно такава коалиция няма да има. Може да има малко задкулисни уговаряния по едни или други въпроси. Но това не е нещо нечувано и невиждано в парламентарната практика и на другите демократични държави.
- Какво остана от съдебната реформа след „историческия компромис” на Реформаторския блок?
- Напънала се планината и родила мишка. Много се изписа и много се изговори за тази съдебна реформа, а всъщност малко неща на практика се осъществиха. Не че те са в грешна посока, обаче едва ли ще дадат сериозен резултат. Например един от големите проблеми в съдебната ни система е бавното решаване на делата. Не можем да смятаме, че имаме справедлив процес, ако получим справедливостта след 10-12 или 15 години. И причината за това бавене е в неравномерното разпределение на тежестта. Едни съдилища са изключително претоварени, а има други – в по-малки провинциални градове, където съдиите имат много свободно време.
- Според вас, коя е правилната първа стъпка, за да стартира такава реформа, която явно ще бъде дълъг и труден процес?
- Не е много просто. Ако знаех, да го кажа с няколко думи, нямаше да си седя вкъщи, щях да бъда министър на правосъдието. Но едно от нещата, които не се направи, а трябваше да се направи, е именно тази съдебна карта, за която се заговори - за разпределение на делата, така че да бъдат съдилищата относително равномерно натоварени по тежест, по брой на дела. За съжаление не се прави нищо в тази посока. Отдава се значение на нещо безсмислено – много важно било да се гарантирало случайното разпределение на делата. За мен това е порочно като замисъл. Нека председателят на съответния съд да носи отговорност. Той да посочва - в зависимост от характера, сложността и предмета на делото, съдията, който може да бъде най-компетентен в тази област. Не всички юристи сме еднакво силни във всички области на правото. Така че не компютърът да бъде виновен, че несправедливо е отсъдено делото, а председателят на състава на съда да носи отговорност. Той трябва да посочи кой е съдията, който трябва да реши един или друг случай.
- Намирате ли някаква връзка между писмото на 14-те дипломати до Народното събрание и „историческата” снимка на Радан Кънев, Бойко Борисов и Лютви Местан? Имам предвид дали не им дръпнаха ушите в някое посолство да не се назлъндисват за съдебната реформа.
- Тук вече наистина малко се надхвърля добрия тон. Свидетели сме как в последните години отделни представители на европейски държави се опитват да упражняват вмешателство във вътрешните ни дела, каквото не им отива. И не смятам, че подобно нещо е коректно като практика.
