Проф. Пламен Киров разби пред ПИК TV мераците на Слави Трифонов за президентска република: И той не знае какво точно иска! Ето каква е цялата процедура, за да се смени моделът на управление (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има време за всичко, така че може да съчетаем избори, референдуми, местни референдуми и т.н. В България стават чудеса, защото е чудесна държава. С референдум не може да се сивкава Велико народно събрание (ВНС). За да се свика Велико народно събрание, трябва да се следва текстът на глава IX от Конституцията - трябва да има решение на Народното събрание и това трябва да бъде от новоизбраното Народно събрание. Друг е въпросът дали такова решение би било взето от следващия парламент, който още не сме избрали. Така професор Пламен Киров, който е и бивш конституционен съдия, коментира за ПИК TV идеята на Слави Трифонов за произвеждане на референдум за президентска република.
Според него дори референдумът да се произнесе за смяна на държавния модел, то би имал само консултативен характер, като допитване дали българският народ или тези, които ще участват в референдума, искат да променим формата на управление от парламентарна република в президентска.
"Тук ще трябва да бъде обяснено каква президентска република искаме да въведем. Защото има президентска република от американски тип, от бразилски тип, има от чилийски тип, има от руски - това е свръхпрезидентска република. А може би искат да въведем полупрезидентска република от типа на Франция в момента, като Петата република", добави проф. Киров.
По думите му има много тънкости, които трябва да бъдат обяснени на избирателя. Ще е нужна поне една година на българските граждани да бъде обяснявано какво представлява президентската република.
"Те не знаеха какво представлява и мажоритарната избирателна система, но със сърце гласуваха за нея преди няколко години. Дали България да стане президентска република - може и да стане. Друг е въпросът дали трябва да стане", подчерта той.
Конституционалистът обясни още веднъж, че за тази цел първо парламентът, които ще бъде избран, трябва да изработи проект за нова Конституция, която да засяга формата на управление и да вземе решение за свикване на ВНС. Този парламент, в момента в който се произведат избори за Велико народно събрание, се разпуска.
"Променяме формата на държавно управление от парламентарна република в президентска не само със смяната на чл. 1 глава I. Това означава да се обърнат с главата надолу главите за Народното събрание, за президента на републиката, за Министерския съвет. Вероятно ще се наложи да се променя и главата за съдебната власт. Това означава да промените всички глави на Конституцията с изключение на главата за основните права и свободи", категоричен е проф. Киров.
Според него другият сложен въпрос е, че ВНС се избира с конкретна цел и не може да решава проблеми от компетентността на обикновен парламент.
"Великото народно събрание може да бъде свикано, но никой не може да го разпусне. Конституцията съдържа механизъм за свикване, но не и за разпускане. ВНС решава въпроси само за които е избрано, но ако се наложи - тоест в неотложни случаи, то осъществява функции и на обикновено Народно събрание. Като самото ВНС преценява кои са неотложните случаи, за да стъпи в обувките на обикновено. То може да съчетае функции на обикновено включително и да избира правителство", добави конституционалистът.
По думите на проф. Киров е напълно възможно при евентуално свикване на ВНС то да управлява за доста дълъг период, ако не успее да се стигне до консенсус в него за това какви промени да се направят в основния закон. Според него затова е най-важно първо да се види каква президентска република искаме да въведем. По думите му вероятно и самият Слави Трифонов не знае какво точно иска и каква президентска република иска да въведе.
"Ако той иска да въведе президентска република от типа на САЩ, искам да ви кажа, че този модел дава добри демократични плодове единствено и само в Съединените американски щати. Латиноамериканските страни през 19 век правят опити да копират американския модел и виждате каква демокрация са си създали. Едва към края на ХХ век там нещата се поуспокояват - тоест няма военни хунти, чести преврати и армията да дефилира по улиците с танкове. Винаги може да се направи справка през какви перипетии е преминала латиноамериканската демокрация в опита си да копира американския опит", категоричен е проф. Киров.
