ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В събота, по време на заседание на ръководството на основаната от него формация АБВ, бившият президент Георги Първанов потвърди оставката си, като нейн председател. На практика по този начин Първанов подаде за втори път оставка като лидер на партията си. Първият път беше веднага след като парламентарната му група в последния момент обърна позицията си по отношение на споразумението за външния дълг. Така, на 25 април предстои формацията да избира нов лидер, като се очаква за позицията да се кандидатира само ... Първанов. По този начин кризата в АБВ ще бъде удължена с още месец, а представителите на формацията ще трябва да се занимават с вътрешно партийни въпроси, вместо с управлението на страната, в което участват.
Цялата ситуация около АБВ изглежда доста безсмислена и излишна. През последните няколко месеца формацията генерираше сигнали на стабилност, около името й не се шумеше, а единственият й министър в правителството Ивайло Калфин внушаваше компетентност и подготвеност за тежкия социален ресор, който управлява. Парадоксално, но всички тези позитивни знаци останаха на заден план заради самия лидер на партията Георги Първанов. Позиционирането на формацията на бившия президент срещу договора за външния дълг беше тежка и наивна политическа грешка, която не приляга на политик с неговия опит. Твърдя това, защото ако депутатите на АБВ бяха изпълнили волята на лидера си, Ивайло Калфин щеше да подаде оставка като министър и вицепремиер, формацията щеше да излезе от управляващата коалиция и съответно да понесе всички негативи на фактор на нестабилност.
Позицията на Първанов е сбъркана, защото е крайно нелогично точно партията, излъчила министър на социалната политика, който отговаря за най-разходната част на бюджета, да блокира дългово споразумение. Защото алтернативата на това дългово споразумение беше да бъдат радикално орязани разходите във всички сектори, включително и тези за пенсии и социални политики. Това не го казвам аз, а самият Ивайло Калфин и то от парламентарната трибуна. Едва ли подобно развитие на събитията щеше да допринесе за вдигане на доверието в АБВ.
Затова позицията на Първанов беше и продължава да е грешка. Вместо да се възползва от ситуацията и да препише на себе си възможността за по-сериозни социални разходи, Първанов предпочете да приглася на основния си конкурент БСП. Ходът на БСП да противодейства на заема беше рисков, защото последното, което отива на една лява партия е да иска драстично орязване на разходите. Повтарям, че това е единствената алтернатива на заема. Позиционирането на Първанов обаче легитимира говоренето на социалистите и направи така, че чисто популистката им позиция да се възприеме сериозно и дори да разклати балансите в управляващата коалиция. По всяка вероятност това са разбрали депутатите на АБВ по време на заседанието на парламента, на което техният министър Ивайло Калфин директно обяви, че ще подаде оставка в случай, че те гласуват срещу заема.
След това гласуване Първанов беше принуден да излезе някак от положение. Направи го несръчно и неубедително. Първо подаде оставка в телевизионен ефир, вместо пред ръководството на партията си. После обвини групата си, че не го слушала, а след това оттегли обвинението си. Накрая даде ясни сигнали, че оставката му може да се окаже само формалност и той да продължи да бъде лидер на АБВ и бързо поиска оставката на финансовия министър Владислав Горанов. По този начин Първанов се опита да прехвърли напрежението, което предизвика в собствената си партия върху цялата коалиция. Важен за отбелязване факт е, че никой от коалиционните партньори не обърна сериозно внимание на това искане на Първанов и то остана да виси във въздуха. Това е доказателство, че хвърлянето и оттеглянето на оставки са театрални жестове, които изхабяват и обезценяват политическото влияние на лидерството. Като опитен политик, Първанов би трябвало да знае, че оставка се подава само веднъж и се иска само, когато си в силна позиция.
Трудно е да се каже какво предизвика озадачаващото поведение на бившия президент. Предположенията варират от опит да повиши рейтинга на АБВ, до принципна позиция срещу дълга. Какъвто и да е бил мотивът на Първанов за поредицата от несръчни действия, резултатът е, че АБВ нито повиши рейтинга си, нито увеличи авторитета, с който се ползваше в управляващото мнозинство. Дали Първанов е разбрал, че е допуснал грешка предстои да видим в следващите месеци. Би било жалко ако той прояви упоритост в грешките си и лиши управлението от качествен министър, какъвто безспорно е Ивайло Калфин
