Радев с патология: Какви будители са татуираните мутри на площада, които искат да горят живи хора?!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обитателят на президентството Румен Радев поздрави нацията за Деня на будителите със слово срещу самия себе си.
Верен на патологичния си егоцентризъм и непригодност за мястото, което заема, във времето, в което го заема, той заяви: "В тези трудни времена всички: лекари, учители или обикновени хора, подали солидарна ръка на нуждаещите се, всички, които приеха изпитанието с достойнство и мисъл за другия, са пример за нас".
И както винаги, възхвалявайки борбата с цинизма, най-цинично излъга. Тези хора не са пример за Радев, защото след контакта си с коронавирусен, именно той хукна към Естония да си прави евтин пиар и да вкара държавата в безпрецедентен гаф, при който български държавен глава и цялата българска делегация бяха изгонени от международен форум.
Именно той отказа да стои под карантина, както всички "обикновени хора, които приеха изпитанието с достойнство и мисъл за другия", и се помъкна сред армията, а с днешна дата половината генералитет у нас е заразен с коронавирус. А собственият му съветник Димитър Стоянов, по-известен като Митко Есемеса, е в тежко състояние, след припадък в кабинет на ВМА от атаката на коронавируса, който също разнася. Не се знае колко други още в президентството и контактните с тези лица хора са вече заразени.
Така Радев даде крещящ и непростим пример за безотговорно не само човешко, но и държавническо поведение.
И пробуждането, за което говори, наистина настъпва.
Защото след неговия "вирус Шипка", след "нападението на световни лидери в Естония", както го определи един политолог, след масовата зараза с COVID-19 в телевизията, която всеотдайно обслужваше престъпния му опит за метеж - Би Ти Ви, по-известна като Божков ТВ, именно по време на тази акция, след претъпканите болници, в които умират и познати, и непознати поведението и изявленията на Радев наистина отвори очите на всички за тежките отклонения в психиката и съвестта на този човек, които застрашават нацията. Буквално!
Радев, а по-вероятно спътничката му в живота, е накъдрил една невчесана мисъл за представата си за будителство, която гласи: "всеки от непримиримите, който със светлината на телефона си се вля в морето от светлини тук, на площада в София и в много други градове в цялата страна, беше будител".
Само дето не е назовал конкретно татуираните мутри, които под неговия юмрук и навигациите на грабители на българския народ, забегнали от правосъдието, направо разпалваха слама, за да горят живи хора. Според Радев, явно и тия са били будители - и в Дубай и Белград, и у нас.
Очевидно на него менталният му капацитет му стига само колкото да види светещите телефони като будителство. Та белким заслепят вниманието ни за мрака, в който духовно и морално е затънал. Защото нищо друго не обяснява извращението да наречеш терористи и метежници будители, и то в черни времена, когато вилнее пандемия и измират хора.
Но май не вижда светлините на телефоните, с които вече всяка вечер медиците ни призовават към ум и разум в битката с коронавируса. Че как ще ги види - нали те светят за такива непрогледнали и непросветени като него. Но колкото и да му светят, пак няма да проумее какво му казват, защото е вторачен в пъпа си и абсолютно опериран от сетива за другите - на държавник, на гражданин и просто на човек.
Все пак да благодарим на обитателя на президентството за едно прозрение в тая негова объркана реч срещу самия него: "Всеки журналист, който се осмели да търси и изнася истината, беше будител".
Не, ние такова самочувствие нямаме. Но ще търсим и ще изнасяме истината за Радев, както го правим вече години наред, защото на "користта, цинизма, посредствеността и унинието" наистина трябва да бъде сложен край.
Краят на Румен Радев идва сам по себе си.
И днес той написа епитафията на своето дефиле в политиката. Много велики люде по света са писали собствените си епитафии.
Но дребнава и зловредна персона като него съвсем закономерно се провали дори и в това - саморазобличи се навръх Деня на будителите. Затова на следващия вече едва ли ще си спомняме за него. Камо ли за собствената му епитафия.
Амин!
