РАЗБИВАЩО ПИСМО В ПИК: КУЛТУРНИЯТ ОКТОПОД НА БЪЛГАРИЯ И БОСЪТ МУ НЕДКО СОЛАКОВ, АГЕНТ НА ДС, ЗАД "ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ". Опасни връзки, източване на държавни пари, превзета Национална галерия, опит да инсталират Явор Гърдев за министър на културата. Сянката на "Капитал", "Америка за България" и "Да, България"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В редакцията се получи писмо до Сотир Цацаров, Вежди Рашидов и Боил Банов във връзка със скандала "Голямото плюскане" в Националната галерия, осветлен първо от ПИК. Автори на писмото са група български художници.
Уважаеми господин Рашидов.
Уважаеми господин Цацаров.
Уважаеми господин Банов.
Пиша Ви от името на група, която може да наричате "Изтрито поколение".
Бих желал да върна вниманието Ви към реалните проблеми, които стоят около скандала с изложбата на Ода Жон в Националната галерия.
Действащи лица се опитват да изместят фокуса на проблема от важния му политико-финансово-
В случая би било правилно обществото да погледне на "Голямото плюскане" като безпрецедентна демонстрация на власт от страна на новия колтурно-олигархичен кръг с идеолог агента на ДС Недко Солаков и да анализира системата за контрол на публичните капитали на обществото в сферата на съвременното изкуство и политическия чадър над нея.
В малко лично пространство Недко Солаков регистрира частна структура в частна полза с подвеждащо наименование ИСИ - Институт за съвременно изкуство, където той се обгражда със съмишленици, които признават лидерството му и следват всяка негова инструкция.
Наблюдаваме ги на масата на "плюскащите" в известния от последните дни пърформънс, но имаме ли представа кои са и за какво се борят?
Любопитен въпрос е дали има конфликт на интереси поради факта, че директорката на Националната галерия/Квадрата Яра Бубнова е директор и на ИСИ и какво отношение може да има това към факта, че членове на частната и група излагат в националния ни музей приоритетно.
В медиите излезе подозрението, че целият скандал е свързан с харченето на близо двата милиона за нови постъпления в Националната галерия, но тук трябва да се добави активността на Яра за националното ни участие във Венеция.
Възниква въпросът дали хората знаят, че това събитие е не просто културно, а форма за планиране на световния разход на публични капитали за съвременна култура и че общите бюджети на националните павилиони на последното биенале плюс финансиращите програми за паралелните участия се въртят в границите на половин милиард?
С този половин милиард елитът на света дава база и насоки на правителствата си за разходване на огромни държавни бюджети през следващите две години и това е големият залък, който дава основание за събиране на нов културно -олигархичен кръг в България с всички необходими партньори - културни идеолози, политици и медийни лидери.
Важно присъствие на "масата на плюскането" е това на Мария Василева - една от основните кандидатки, припознавани от новите културни олигарси да представляват интересите им около Венецианското биенале.
Мария Василева /бивш главен куратор на СГХГ/ е един от основателите на ИСИ и верен партньор на Недко през годините.
Нейна е отговорността за скандалите и общинските инвестиции около Бронзовата къща. Решението й да излезе от ИСИ изглежда синхронизирано с членовете на структурата, за да могат да ползват пространствата и финансиранията, свързани със СГХГ /Софийска градска художествена галерия/, без да бъдат подозирани в корупционни схеми.
Една по-обстойна проверка вероятно ще стигне до разкритията, че политическият чадър над Мария Василева идва през Ломева от Асоциацията за развитие на София, която лобира всички начинания на частната фондация "Едмонд Демерджиян" и на асистентките на Мария от градската галерия - Даниела Радева и Владия Михайлова, да срещнат разбиране от финансиращите програми на общината.
След сериозен скандал Мария е принудена да напусне СГХГ, като става директор на частната галерия "Структура".
Множество паралелни дейности, свързани със структурите на ИСИ, се насочват натам, като финансирането им идва през столичната програма "Култура", а в комисията към програмата виждаме Недко Солаков - лидер на ИСИ, и Александър Кьосев - член на ИСИ.
Една сериозна проверка би следвало да установи дали те използват позицията си, за да финансират частната си структура и защо няма нито един проект за съвременно изкуство, финансиран от община София, в който да не може да бъде намерена връзка към ИСИ, към поне един неин член, сателит или към бъдещи съвместни дейности между партньори от чужбина и ИСИ.
Финансирани са проекти на Лъчезар Бояджиев /член на ИСИ и приятел на Недко/ в СГХГ, на фондация "Музис" - директор е Гергана Мудова - жена на член на ИСИ, събития с Весела Ножарова, която в миналото разпознаваме като куратор на Недко Солаков, и на членовете на ИСИ Правдолюб Иванов и Иван Мудов /Венеция 2011/ и множество други проекти, на които трябва да се обърне специално внимание, тъй като са свързани с влияние и опит за контрол над западните културни институти в България. А основният изпълнител на стратегиите е Веселина Сариева - българският галерист на Недко Солаков.
Мрежата на Солаков за контрол на публичните средства на държавата може да се проследи през финансираните в София проекти до Пловдив, където е разположен един от основните му сателити - галерия "Сариев".
Кратка проверка вероятно ще установи простата схема за капитализация на обществените средства - една от главните кураторки и лекторки на галерия "Сариев" - Светлана Куюмджиева, е артистичният директор на Пловдив 2019, а бившият фестивален директор на фондацията на Веселина Сариева "Отворени изкуства" Виктор Янков, е заместник директор на международната дейност на Пловдив 2019.
"Голямото плюскане" на Недко Солаков не включва само контрола над София, а планира усвояване на средствата на Европейската ни столица на културата.
Капитализацията е трудно проследима и може да бъде наръчник в учебниците как да се прави това. Пътят към световния частен капитал в сферата на съвременното изкуство /между 10 -20 милиарда годишно/ зависи от подкрепата на водещите куратори, директори на световни музеи и галеристи. Системата, изградена от Недко Солаков, включва създаването на "фуния" с обществени средства за присвояване и контрол над всеки стигнал до България, смислен контакт от чужбина, който пък от своя страна да води към световните пазари /какъвто е арт Базел да речем с няколко милиарда евро оборот от продажби в дните на превюто по данни от интернет, или арт Брюксел, арт Кьолн и др., в които Недко пласира галерия "Сариев"/.
Приоритет за сателитите на ИСИ е изграждането на международни контакти, и това е смислено начинание, но общественият капитал, с които се реализират проектите, поставя въпроса защо създадените полезни връзки облагодетелстват само структури на хора, които получават средства от обществото чрез свои служители или бивши такива в обществените комисии?
Международните контакти с елита на света не са нискобюджетни - затова всеки един от фестивалите на Сариева струва по 200-300 000 лв, а всичко това се пренасочва да работи в услуга на политиките на Недко и е съпроводено със съответните медийни партньорства. /Да си припомним гости от масата на плюскащите - Иво Прокопиев от "Капитал", Ясен Гюзелев-съпруг на водещата на "Денят започва с култура", шефове на телевизиите и др./
В този безпаметен стремеж към контрол над културните институции и фондове на държавата, който колегията нарича "паралелно културно министерство " важна роля играят чуждестранните културните институти. Едва ли Френския културен институт има представа каква манипулация може да стои зад поканата да дадат патронажа си на "Голямото плюскане ". Едно по обстойно проучване на Ода Жон дава информация, че възможността авторката да е типичния пример за "Черна вдовица " изглежда високопроцентна, а това автоматично прави съмнителен опита на организаторите на плюскането да го защитят с авторска концепция, третираща консумацията на женската невинност.
Михаела Дановска е наречена е от съпруга си ОДА /на старонемски богата наследница / ЖОН / жълта, златна на френски/.
На около 20 години се жени за влиятелен, около половин век по възрастен мъж, за когото е имало медицинска информация, че е неизлечимо болен и до 5-6 години се очаква да почине.
В имението му с размер на Националната галерия се настаняват всичките й роднини, спорен е въпросът какви травми са нанесени на мъжа й, за да го отведат към кокаина и публичните домове в края на живота му.
След смъртта му отстоява единствената възможна позиция пред съда и обществото, че Йорг Имендорф е любовта на живота й, което пък я прави наследница на капитали и картини, стойността на които вероятно би била над милиард след продажба на търг.
Сюрреалистичните картини на Ода носят неактуална естетика от средата на миналия век, което ни води към въпроса какви са истинските причини кураторите от Националната галерия да поканят такъв автор и доколко финансовото състояние на Ода е важен фактор за това.
Ако в случая Френския център е манипулиран и съдейства с патронажа си на нездравите интереси, както на Ода, така и на кръга на ИСИ, далеч по-различна е ситуацията с Гьоте институт, където по-ясно може да бъде проследена връзката с общественото финансиране.
Към познатия екип от сателити на Солаков в състав Мария Василева, Весела Ножарова, Веселина Сариева и Даниела Радева се присъединява Стефка Цанева - директор на културните програми на Гьоте институт.
От една страна изглежда естествено да курира с приближените на Солаков множества проекти, предимно в екип с Даниела Радева и Весела Ножарова в СГХГ и в Кредо бонум.
От друга страна кратко проучване в интернет установява приоритетна схема за "отплащане" на Гьоте институт чрез добавяне на средства към проекти на членове на обкръжението на Недко Солаков, финансирани от програма "Култура" на столична община, където той има решаващо влияние в комисията.
Ако надникнем днес в галерията на Гьоте институт до 14 декември ще видим изложбата "В ясен ден погледът стига вечността", курирана от Каролина Лио, финансирана от община София, в партньорство с галерия "Сариев", в рамките на международна кураторска резиденция КЛИК, в която можем да разгледаме творбите на Недко и членовете на неговия институт Правдолюб Иванов и Красимир Терзиев.
Това е само една от множеството изложби "обществено самофинансирани" на сходен принцип в Гьоте институт тази година, в които участват и други членове на института - Лъчезар Бояджиев, Иван Мудов или автори или документация от дейности на галерия Сариев.
Трудно можем да открием нещо друго извън този кръг, което да е допуснато да прескочи цензурата на Стефка Цанева. Това води към въпроса доколко чуждестранните културни институти са зависими от схема за системно израстване на членовете само на кръга ИСИ и пласмента им на външните пазари и какви са рефлексиите на всичко това към политическата ситуация у нас.
В заключение би било добре да се дискутира с политическите сили на държавата и с лидерите на министерство на културата доколко разбират интелектуалната манипулация и какви скрити политически претенции стоят зад това. Кръгът Солаков стои зад случаят с Бронзовата къща, финансиран от Австрийското канцлерство, "Америка за България" стои зад медийния чадър на Солаков - кръга Капитал, който пък води към "Да България " и ражда съмнението за намеса на външни фактори във вътрешните работи на държавата.
Желанието на кръга Солаков да постави начело на културното министерство Явор Гърдев се разчита в много събития, включително в проекта му в БОЗАР. Около скандала с хонорара си в НДК Явор Гърдев споделя разбиранията си за безлимитно заплащане на прокаритета и прокариотите, към които се причислява и кръга Солаков, и на това се гледа като капиталов устав в тази среда.
Ако има нещо интересно в скандала около Ода Жон, това е играта на котка и мишка между добре организиран, рядко ерудиран интелектуален кръг с почти авторитарен лидер от една страна и политическата система на България в лицето на министерство на културата и кметове и заместник кметове на София и Пловдив от друга /защо не същата?/ страна, които изглеждат почти наивни в очите на анализаторите.
В края на краищата, ако кръгът Солаков надхитри настоящата политическа система и я накара да му плати прескъпо собственото си измитане - това няма ли да донесе неизмерима полза на обществото?
ОЧАКВАЙТЕ В ПИК ГОРЕЩИ РАЗСЛЕДВАНИЯ ЗА КУЛТУРНИЯ ОКТОПОД
