САМО В ПИК! Бившият конституционен съдия Благовест Пунев: Радев веднага трябва да разпусне Народното събрание, да определи дата за изборите и да назначи ново служебно правителство. Президентът е нарушил Конституцията по казуса с Кирил Петков
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
БСП вече върна нереализирания трети проучвателен мандат за съставяне на правителство. Парламентът обаче все още не е разпуснат от президента Румен Радев.
В Народното събрание продължават да „коват“ законодателни промени, което не е легитимно и изниква въпросът нарушава ли се по този начин Конституцията на България.
За коментар потърсихме бившия конституционен съдия Благовест Пунев. Ето какво заяви той екслузивно за ПИК:
- Г-н Пунев, третият проучвателен мандат за съставяне на правителство също беше върнат нереализиран, но парламентът все още не е разпуснат. Нарушава ли Конституцията президентът Румен Радев като не го разпуска?
- Когато не е определен срок, в случая няма срок след изчерпване на проучвателния мандат и това означава, че веднага, след като той завърши неуспешно, би трябвало да се разпусне парламента и да се насрочат избори. В случая мисля, че това забавяне не е оправдано от Конституционна гледна точка, защото и третият мандат вече е върнат. Приключил е проучвателният мандат и щом няма посочен срок, означава, че веднага трябва да разпусне народното събрание, да определи дата за изборите и да назначи ново служебно правителство.
- На практика излиза ли, че той нарушава Конституцията?
- На мен ми се струва, че това време не е оправдано, защото както казах няма определен срок и веднага трябваше да се пристъпи към горепосочените действия.
- Какви са сроковете да насрочи нови парламентарни избори?
- До два месеца от разпускането на Народното събрание. Ако го разпусне, примерно в понеделник, 13 септември, означава, че най-късно след два месеца трябва да се проведат изборите, но трябва да е в неделен ден. Възможно е да е по-рано, но не и по-късно.
- Според вас трябва ли те да са 2 в 1, след като поне датата за президентския вот е ясна – 14 ноември?
- Това е въпрос повече на социология – как ще се отрази на електоралните нагласи. Разбира се, има и технологична страна – дали ще бъде обезпечен изборният процес с машини и понеже ще се удължи времето за гласуване, как това ще се отрази на гласуването, особено при положение че много хора се справят по-трудно с машинното гласуване, а тук ще трябва да участват в два отделни избора. Това означава да се използват и повече карти, а сигурно ще са необходими и повече машини.
Въпросът е дали ще има технологични проблеми и такива с времето за гласуване. От друга страна обаче това би било по-добре за това доколкото би мобилизирал вота за президент, обикновено който ще отиде да гласува на парламентарните избори, ще си подаде гласа и за държавен глава
- От Конституционна гледна точка възможно ли е да са 2 в 1?
- Да. Просто проблемът е технологичен и дали няма създаде някакви затруднения при изчисляването и преброяването на гласовете. Не става въпрос за правен и конституционен проблем.
-Легитимен ли е този парламент, след като вече е ясно, че няма мнозинство, а президентът Радев ги оставя дори да правят законодателни промени.
- Могат да правят законодателни промени, защото не е необходимо да има действащо правителство, за да се формира мнозинство. В много случаи има плаващи мнозинства. Например, така беше по времето на Любен Беров, когато беше аморфно мнозинството и имаше и тематични мнозинства по конкретни законодателни инициативи.
- Правят се законодателни промени на фона на всичко случващо се в момента и най-вече, че е трябвало парламентът да е разпуснат …
- Това е въпрос на тълкуване. Моето лично мнение е, че би трябвало да бъде разпуснат, след като е върнат мандата. По-правилно би било обратното – да не е върнат мандата все още и да бъде държан от мандатоносителя за периода, в който би трябвало да се проведат въпросните законодателни промени.
- Легитимен ли е парламентът от тази гледна точка?
- Легитимен е, защото предните избори не са опорочени.
- Самият Румен Радев има ли легитимност, след като той вече е кандидат-президент и мандатът му изтича или е рано да се говори за подобна теза?
- Мандатът му изтича на 22 януари идната година. Разбира се, изборите за президент са по-рано – не по-рано от 3 месеца и не по-късно от два месеца оттогава. Той си е все още действащ президент.
Независимо, че ще участва в президентски избори, той е действащ държавен глава до изтичането на мандата на 22 януари 2022 год.
- Как очаквате да се развие казусът с двойното гражданство на служебния министър на икономиката Кирил Петков, след като ще бъде разгледан от Конституционния съд?
- Той е атакуван по президентския указ, в частта, в която е назначен за министър на икономиката в служебното правителство с оглед на нарушение на член 110 от Конституцията. Според този текст само български граждани може да бъде избран, назначен за министър. Не трябва да има чуждо гражданство. А Кирил Петков е с двойно гражданство.
Независимо, че е бил подал декларация трябва насреща да има изявление от канадските власти, че го освобождават, за да настъпи ефектът на освобождаването от гражданство. Защото той може да има публични задължения, може да има военна повинност или пък да е извършено престъпление. Говоря по принцип за територията на държавата, която е второто гражданство.
Затова трябва да се направи предварителна преценка дали трябва да бъде освободен. И периода, в който е бил назначен, има несъвместимост. Поставя се въпроса дали е бил компетентен да издава съответните административни актове, които издава министър.
Евентуално засегнатите могат да ги обжалват пред Върховния административен съд като нищожни. Независимо, че по-късно би могъл да бъде освободен от канадско гражданство, но това ще бъде занапред. Тогава няма да има пречка да бъде назначен отново за служебен министър.
А за минало време тази несъвместимост съществува и съответно се отразява на валидността на актовете, които е издал.
- Доколко е възможно да отпаднат тези актове и какво очаквате да реши Конституционният съд по неговия казус?
- Всъщност тези актове трябва да се обжалват по реда на административното обжалване, ако приеме, че има такава несъвместимост. Заинтересованите страни могат да ги обжалват пред Върховния административен съд. Той няма да реши този въпрос, но ще каже, че тези актове евентуално са издадени от некомпетентен орган.
- Последното ще го каже Конституционният съд, нали?
- Да. Но като гледам с какво темпо се развива процеса пред него, ще излезе, че сигурно ще се разгледа, тогава когато служебното правителство ще бъде минало.
- Това променя ли нещата?
- Не би променило по отношение на засегнатите, които ако обжалват могат да се позоват на тази несъвместимост. Мисля така, независимо, че е минало вече решението на Конституционния съд и е в период, който вече е преодолял тази несъвместимост, като е освободен от това състояние.
За минало време обаче това ще остане. Има едно решение на Конституционния съд по отношение на укази на президента, но не мога да кажа номера по памет. В случая е , че назначава конкретно лице за служебен министър на икономиката. Когато се обяви такъв указ за противоконституционен, решението на Конституционния съд няма действие само в бъдещето, но и за минало време.
- Възможно ли е този казус да доведе до проблеми и за президента, който го е назначил?
- Ако някой постави въпроса, че е нарушил Конституцията, макар че това е нарушение на Конституцията, според мен. Но дали е от такъв характер, който да бъде основание за политическата отговорност от президента по реда на процедурата за импийчмънт. Едва ли обаче е такава тежестта на това нарушение, за да се стигне дотам. Но има нарушение на Конституцията.
