САМО В ПИК! Борислав Цеков с парещ анализ за резултатите от вота: Народът не припознава партиите на "промяната", ГЕРБ, БСП, ДПС, имат повече подкрепа от ПП, ДБ и ИТН взети заедно
Последвайте ни в Google News Showcase
Тези избори сложиха край на изкуствено продуцирания наратив, че именно тези партии - ПП, ИТН, ДБ, ИБНИ - се припознават от мнозинството граждани, които наистина искат промяна в България. Днес, народът върна всички в реалността. И с "червения картон", който показа на всички като масово не гласува. И с това, че не припознава за носител на промяната “протестния блок” от партии, дори и с появата на новата формация “Продължаваме промяната”. Сумарно системните партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, имат повече подкрепа от ПП, ДБ и ИТН взети заедно (независимо дали ГЕРБ или ПП са с малко първа сила). Но вотът не дава основания и на никоя системна партия да състави доминирано от нея правителство. Едните искат, но не могат. Другите могат, но не искат. Това коментира за ПИК в горещ анализ Борислав Цеков след края на изборния ден.
Ето какво казва още юристът:
В същото време ситуацията в страната все повече се определя от два фактора. Първият е кризата, която заплашва да излезе напълно от контрол с произтичащите от това тежки социални последствия, обедняване и нестабилност. Вторият фактор е усложнената външнополитическа обстановка, предизвикана от неспособността на българската политическа класа и иниституции да защитят адекватно достойнството и националния интерес на България, които са поставени на карта от претенциите на Скопие, подкрепяни от Брюксел и Вашингтон. Това е бомба с часовников механизъм, чието евентуално избухване ще остави трайна негативна следа в националната история, като истински “нов Ньой”.
И двата фактора предполагат национална консолидация. Кризата не може да се преодолее безболезнено в условията на партийни разпри, политическа нестабилност и взаимно обругаване на партийната арена. “Македонският въпрос” не може да стигне до задоволително за България и паметта на нашите деди решение, ако няма солиден политически и институционален консенсус. Затова повелята на времето е съставянето на програмно антикризисно правителство на максимално широка основа.
С ясни ангажименти и ясни решения на текущите и стратегическите проблеми на страната. Време е безплодната, а често и безогледна конфронтация, политиката “анти” да отстъпи на национално-отговорна политика на решенията, баланса и консолидацията. Всичко останало ни обрича на задълбочаване на кризата и нов политически цикъл на разрушение и омраза.
Ще са намери ли достатъчно политическа мъдрост и държавническо умение в новоизбраните ни парламент и президент да бъдат на висотата, на която трудното време, в което живеем, изисква да бъдат? Ще поживеем, ще видим.
