САМО В ПИК: Кои сега са "лъвове" номер 1 на страната, ще заиграе ли Казийски отново за родината, от какво има нужда волейболна България? Евгени Иванов-Пушката с горещ коментар
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Евгени Иванов е сред най-големите любимци на родната волейболна публика. Дългогодишен състезател, бронзов медалист от Световно първенство с А-тима ни и деятел на спорта. Пушката говори ексклузивно пред ПИК относно ключови теми за представителния ни състав.
- Г-н Иванов, България победи Франция, Нидерландия и действащия европейски шампион Сърбия в рамките на 3 дни. Можем ли директно да кажем, че най-силният национален отбор на България за мъже в момента е волейболният ни?
- Ооо, определено - да. Имайки предвид какво показаха момчетата. Мисля, че - да, няма да бъде пресилено ако го кажем.
- Освен спортен шанс, какво не ни достигна за квота за Олимпиадата Токио 2020? Личното ми усещане е, че сякаш нямаме достатъчна вариативност в състава ни и неучастието по една или друга причина на състезатели особено като Матей Казийски, Георги Братоев и Николай Николов се усеща. Според вас, какво не ни достигна за желаната квота?
- В крайна сметка, в един отбор може да има 14 състезатели и след като Пранди е избрал това да бъдат волейболистите явно няма защо да търсим други варианти. Както се казва - в България като се обърне колата, пътища много. Дали присъствието, или отсъствието на някои там е щяло да помогне, или да попречи - можем само да гадаем. В крайна сметка не ни достигна това, че поне лично мое мнение - мача с Германия го стартирахме малко по-неуверено от предишните 3 срещи. След това влезнахме в играта, започнахме дори на моменти да натискаме много германския отбор, но този първи гейм, който смея да твърдя, че беше най-слабата ни част от целия турнир, в крайна сметка се оказа решаващ.
- След това във втория гейм изоставахме с 8:15, за да се стигне накрая до 23:25. Както казвате, самото начало на двубоя беше колебливо за нас?
- Точно така. Двата отбора започнаха по коренно различен начин. Бундестимът стартира срещата страшно агресивно, много натиснаха още от първата точка. Докато нашият състав започна малко по-пасивно. В течение на мача нещата се обърнаха. На моменти дори ние бяхме абсолютен доминант на терена, но в крайна сметка точно този първи гейм, който така загубихме, не ни достигна може би инерцията във втората част, може би там малко ни трябваше шанс. Ако бяхме затворили втория гейм в наша полза - нещата щяха да изглеждат по коренно различен начин. Но това е. Аз мисля, че момчетата показаха много, много хубава игра. Аз лично не съм наблюдавал тимът ни да играе така в няколко поредни срещи отдавна.
- В чисто индивидуален план при спортистите, може ли да кажем, че Цветан Соколов към момента изглежда сред Топ 3 въобще на родните състезатели по успехи, значимост, отзвук в чужбина? Той триумфира с купата в Шампионска лига по волейбол, осъществи трансфер между може би двата най-силни клуба в Европа, лидер е на националния ни тим, който пък е на световно ниво. Вашето мнение? Като, че ли понякога подценяваме с какъв спортист разполага България в лицето на Цецо Соколов? Удоволствие е да се наблюдава играта му...
- Волейболът е колективен спорт. Аз много не обичам да давам индивидуални оценки на състезателите. Но самият факт, клубовете, за които се състезава Цецо - мисля, че са достатъчно показателни за класата, която той притежава.
- Задават се промени в родния волейбол на ръководно равнище. Отваря ли се шанс за завръщане на Казийски в националния ни отбор за целия следващ олимпийски цикъл?
- В крайна сметка - това си е негово решение. Позицията, която зае Матей и аргументите, които изтъкна преди години, когато се отказа да играе за националния ни отбор - дали са се променили във времето, или не. Това само той може да го каже и да го покаже. Не мисля, че който и да дойде на ръководна длъжност в българската федерация по волейбол, ако един играч не иска да се състезава, или пък съответно ако желае да се състезава може нещо да се промени.
- В тази насока, 39-годишният аржентинец Луис Скола направи фурор на Световното по баскетбол през 2019-а. Явно максимата, че в спорта има можещи и неможещи, а не млади и стари важи с пълна сила. Ние в момента разполагаме с много силни играчи на отлична възраст за волейбол в представителния ни тим, но може ли да се твърди, че всяка помощ в бъдеще на някой от по-опитните ни топ състезатели, ако реши, че иска да играе за националния ни отбор - може да бъде ключова за България?
- Да, така е. Всеки един състезател в зависимост от физическото му състояние - дали има травми, дали се чувства достатъчно мотивиран да прави такова нещо... Защото може би най-големият проблем при по-възрастните играчи е точно това, че в един момент вече губиш мотивацията да се състезаваш за националния отбор. Пренасищаш се от състезания. Това е пак казвам - лично решение. Има хора, които на 35 години още горят и искат да играят. А има и такива, които на 30 просто вътре в себе си не могат да намерят причина, за да го правят. Така, че - да. Ние имаме състезатели на много високо ниво, които със сигурност могат да помагат. Могат да помагат дори не толкова според мен в игра, отколкото като присъствие. Защото ние винаги сме говорили, че младите при нас, тези надежди, които имаме към по-млади таланти, по някой път те не могат да се трансформират, да продължат кариерата си. Един опитен състезател е изключително важен за точно тези млади момчета. Защото един треньор може да обяснява с милиони думи нещо и този млад волейболист да не го разбере. А някой по-възрастен и по-опитен играч с една демонстрация може да му го обясни много по-добре. Така, че - да. Аз винаги съм бил на мнение, че всеки, който има желание, трябва да бъде включен по някакъв начин в процеса. Дали като тренировка, дали като присъствие само, дали като някаква част от щабовете.
- Тук отваряме и въпросът - ако Теодор Салпаров и Виктор Йосифов решенията им са крайни и не се върнат като играчи в националния ни отбор, то поне както вие казвате - изглежда имат място в тима в една друга роля и биха били ценни отново, естествено, ако и самите те желаят?
- Разбира се. Точно така е. Те са състезатели със страшно много опит. Играли са в различни първенства, играли са много време в представителния ни тим. Те са имена в актуалния волейболен свят. Така, че според мен тяхното присъствие, ако пак подчертаваме - ако те имат желание, би било само от полза.
- Разполагаме с топ играч като Соколов, с много силни състезатели като братята Пенчеви, Скримов, Атанасов, който се наложи в отбора ни, центърът Грозданов, който също влезе с размах в тима ни - млад играч, да не изброяваме всички класни момчета. Същевременно миналата година, ако не ме лъже паметта победихме Бразилия при 19-годишните национали в елиминационен мач, станахме втори на европейско първенство до 17 години. Може ли да твърдим, че представителният ни тим и в бъдеще ще продължи да е сред факторите на световно ниво и имаме козовете и основата това да се случи?
- Ние имаме потенциал. Дали ще можем да го реализираме и да извлечем максимума от състезателите, с които разполагаме - това вече зависи от много фактори. Не е достатъчно просто да имаш играчи. Това е една цяла система, която трябва да действа по оптимален начин, за да може в крайна сметка да постигаме резултатите, които искаме. Само състезатели - не е достатъчно.
- Вашето мнение, Пранди трябва да остане като национален селекционер на България или да се премине на някаква рокада?
- За мен, Пранди е добър треньор. В годините, може би едни от най-добрите представяния, които имаме са под негово ръководство. Така, че мое лично мнение е, че ако той желае - неговото място е като селекционер на националния ни тим.
- Какво бихте пожелал на феновете на волейбола, въобще и на цялата спортна общественост в началото на 2020-а?
- Колкото и банално да звучи - ще пожелая на всички да бъдат здрави, да бъдат щастливи доколкото могат. Да продължават да бъдат толкова ентусиазирани, наблюдавайки не само волейбола, въобще спорта като цяло, защото спортът е един социален феномен, който обединява, който мотивира, който въодушевлява хората. Така, че - бъдете здрави и се наслаждавайте на това, което имаме. Да, понякога може да искаме много повече от това, което имаме, но в крайна сметка трябва да се съобразяваме и с ресурсите. Ресурси не само финансови, но и човешки - като специалисти и т.н.
- Да и дори колко милиона са Франция и Германия, ние като население колко сме...
- Въпреки, че в последните години този феномен - словенският спорт... Словения е малка държава по население, аз самият за първи път преди 2 години стъпих в Словения и бях учуден - те колко малка държава са, а какъв спорт имат. Защото Словения не говорим само за волейбол, те и в други спортове направиха много добри резултати.
- Лука Дончич, младата 20-годишна мега звезда в момента пише история в НБА...
- Така е. Така е. Пак казвам - цялостната система, която е в спорта - трябва да работи по перфектен начин. Не е достатъчно само да имаш състезатели, или само да имаш треньори, или само да имаш финанси, или само да имаш база. Цялото това нещо, ако се използва по перфектен начин, ще има един толкова положителен ефект, точно както го правят в Словения в момента.
- Могат да ни служат за пример...
- Да, абсолютно.
*Нашите момчета срещу Франция играха феноменално. Това може би е един от най-добрите ни мачове за последните не знам колко години. Не е толкова ключово в кой тим си на клубно ниво, дори понякога какво си направил на тренировка. Важното е като се съберат националите ни на игрището - да покажат какво могат в момента. И националите ни го показаха много добре. Трябва да ни светне лампата, че ние имаме потенциала, разполагаме с нужните състезатели, налице са възможностите. Въпросът е да ги използваме максимално, допълни Евгени Иванов.
