САМО В ПИК! Обрати в президентската битка - Каракачанов излиза ударно напред, Цачева и Радев изгубиха от бягството от дебати
Последвайте ни в Google News Showcase
На дебата четиримата кандидати за президент се различаваха по умението да се представят като лидери, по степентта на обвързаност с политическа идеология, по демонстрирането на връзка с партиите, които ги издигат, по умението им да убеждават зрителите. Направи ми впечатление, че те влязоха като всички присъстващи срещу двамата отсъстващи.
Имаше едни първи 10 минути на говорене „срещу”, което даже мина мярата на отделеното време за атакуване към отсъстващите. Влизането в дебат предполага основна цел да бъде представяне на себе си и личната визия. Това е позитивна рамка на дебатиране, която приема, че кандидата иска да убеди избирателя първо в смисъла на собственото си явяване, да докаже, че ще бъде полезен на хората и на нацията си. След това обаче и четиримата влязоха в своите „дрехи” и започнаха да се себепредставят.
Твърдя, че за мен не беше коректно да бъдат изваждани с проценти на удобрение, отсъстващите от дебата. Коректно беше да се дадат процентите само на четиримата явили се. Защото така имаше внушение, че на г-жа Цачева процентът е най-нисък, а фактически тя води сред останалите кандидати на първи тур. Считам, че ако двамата отсъстващи присъстваха щяха да спечелят от участието си в дебата.
Красимир Каракачанов излъчваше естествено лидиране, ясна политическа идентификация, убедително политическо говорене. Той изпъкна и с опита си да лидера групата, когато ги призова да не говорят един срещу друг вътре, защото неприсъстващите това чакат и изглеждаше като човек успяващ да води процеса, да си взима думата, да бъде категорично кратък и ясен и достатъчно освободен при представяне на тезите си.
Ако попитаме зрителите, кой беше другият максимално искрен кандидат в дебата, допускам, че ще бъде посочен Веселин Марешки. Той изглежда крайно мотивиран, искрено вярващ в победата си, убеден в несистемния си имидж. Видима е неговата „ръбатост”, необработеност за политическо говорене и във всичкото това има автентичност. Предполагам, че при него има скрит вот, който ще се прояви в деня на изборите. При него бизнес образа му играе шега. Българинът не свърза положително бизнеса с политиката. Това са две взаимно изключващи се възприятия в съзнанието на човека, когато той решава за кого да гласува.
Ивайло Калфин се представи както винаги като изключително опитен политик. На него лоша имиджова шега може да му играе именно опита, защото изглежда като политик от системата. Той е много овладян, но в крайна сметка такива трябва да бъдат президентите, те трябва да познават условията, да изглеждат компетентни, представителни, подготвени. На кандидат президента сега му трябва една сложна комбинация от естественост, идентичност и в същото време обработеност на поведението и политическите послания. Така противоположните кандидати по стил на присъствие бяха Марешки и Калфин по критерия кой е по-готов да скочи в президентските обувки и да изглежда, като че ли са му лепнали.
Трайчо Трайков изглеждаше като човек, който може да пусне бърза реплика, но по-малко за принципи, а повече в защита. В момента, в който се усетеше засегнат или нападнат той влизаше в защита на себе си през реплики, които са на ниво „ти на мен като ми кажеш и аз на теб ще ти кажа”. Много бързо се постара да бъде отличник в отговор на въпроса за гей браковете. Българската народопсихология е доста мачовска и тази теза съответсваща повече на лявото говорене, в неговите уста не беше на местото си. Темата за зависимостите също не беше убедително подкрепена. Не може да си независим, когато зад теб стои Реформаторския блок. Аз знам, че той му тежи със своята неестественост, дори патология на комуникация. Това предполагам го прави несигурен, но той не може да се отрече от тях, защото така възпроизвежда вътрешния им конфликт, превръщайки се в „независимия – зависим”.
Този дебат промени впечатлението у хората за някои от кандидатите, но в крайна сметка, не смятам, че дебата ще окаже влияние върху крайния резултат от изборите.
По отношение на тези, които не присъстваха на дебата, например Орешарски, мога да кажа, че той самият разбра, че участията не му носят позитивна обратна връзка. Публичното му появяване създава повече негативни реакции и не помага на задачата му. Той има за задача да преброи избирателите на ДПС, да проектира организационните способности на ДПС. Чрез няколкото си изяви даде знак за кого трябва да се гласува и от там нататък на него публични прояви не му трябват. Това разчитам като рационален избор от негова страна.
Относно Цецка Цачева и Румен Радев съм изненадана, защото допусках, че щабовете им ще преценят, че появата им на дебата ще е знак за смелост, откритост, като послание „ние не сме специални” и сме готови на стрес тест. Те загубиха моментното добро впечатление, но мотивите на гражданите за крайния избор за кого да се гласува са много по-сложни и затова отрицателния ефект е малък. Възприемам това решение на щабове, като акт на страх и стремеж към предпазване и не поемане на рискове.
Изключително важен е формата на дебатите. Първо, от практиката тази година се убеждавам, че дебатирането по двойки е много по-смислено, че трябва да има някаква друга организация, може би в зала , с отразяване от всички. Кандидат президентът изисква по условие, респект, време за изложение на тези, уважение.
