САМО В ПИК! Оръжейният бос Петър Манджуков в най-откровеното си интервю: Не се разделихме приятелски със съветника на Румен Радев, приключих с много щети отношенията с Георги Първанов и БСП
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Името на оръжейния бос Петър Манджуков тези дни бе забъркано в скандала между президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов по повод факта, че е бил работодател на съветника на държавния глава Иво Христов. Появиха се дори подозрения, че той е кадровикът, внедрил журналиста в екипа на президента, тъй като в политически среди от доста време се носят спекулации, че именно оръжейното лоби е издигнало Радев и подкрепя политическата му битност.
Оръжейният бос Петър Манджуков дава пълна яснота по темата и отговаря подборно на всички неудобни в въпроси в едно от най-откровените си интервюта ексклузивно за ПИК. Бизнесменът разкрива дали има нещо общо с президента Румен Радев, какви са отношенията му с Георги Първанов, Сергей Станишев и БСП, защо спря да финансира вестник „Дума” и на кого продаде Би Би Ти.
- Г-н Манджуков, познавате ли президента Румен Радев, в какви отношения сте и лобирал ли сте за неговата номинация за държавен глава?
- Познавам и изпитвам уважение към много генерали, български и не само български. За съжаление, никога не съм се запознавал, никога не съм се срещал, дори случайно на обществени места, с президента Румен Радев.
За много българи, именно произхода му от въоръжените сили, неговата биография на кадрови офицер, на боен пилот и на командир на ВВС, създава достатъчно повод за уважение и симпатия.
- Стана ясно, че неговият най-приближен съветник и човекът, който му пише речите – журналистът Иво Христов, е работил за вас. В какви отношения бяхте тогава с него и защо избрахте него за директор на телевизията, откъде го познавахте и му имахте доверие? Кой ви го препоръча и гарантира за него?
- По отношение на Иво Христов, може да прозвучи доста непривично, но никой не ми го е представял, никой не ме е запознавал с него. Както всеки нормален човек, сутрин аз гледам новинарските програми на основните телевизии. Привлича ми любопитството – аз съм както знаете апропо франкофон – един репортаж за биография на президента Митеран, написана от български журналист. В репортажа има и кратко интервю с него.
Аз бях лично впечатлен от това, че един много млад български журналист има куража, познанията и амбициите да направи една книга за политик от мащабите на Франсоа Митеран. След като приключи интервюто, аз се обадих в тази телевизия и помолих да ми дадат телефона на същия този журналист – Иво Христов.
Обадих му се лично, представих се, казах му, че имам амбицията да правя телевизионен проект и дали за него това би представлявало интерес и ако е така да направим един разговор. Иво Христов дойде в моя офис и в продължение на един час, обменихме мисли, при което се договорихме, че той има познанията, а и за него представлява огромен интерес изграждането на един такъв телевизионен проект.
Увери ме, че има възможност да организира екип, с който да започне техническото, програмното и кадрово организиране на всичко. БиБиТи започна под негово ръководство, с негов екип. Няколко месеца след като вървеше телевизията, гледайки я всяка сутрин и вече като човек, който изцяло финансира този проект, имах забележки към екипа на т.нар. сутрешен блок.
Това беше базата, на която ние с Иво влязохме в сериозно противоречие. Когато аз императивно казах, че трябва да се коригира тази част на програмата, в един ден всички заедно, 16-17 приближени на Иво и самият той не дойдоха на работа и бойкотираха програмата на телевизията. Това беше изключително тежка за мен ситуация, тъй като трябваше за часове да реорганизирам, да намеря ръководство, за да продължи работа на медията.
Тогава именно поканих Уляна Пръмова, която прие. В порядъка на няколко дни ние стабилизирахме програмата на телевизията. След Уляна Пръмова, която беше поканена за генерален директор на БНТ, при нас беше Стилиян Иванов и най-накрая – Кирил Гоцев. Това е историята с назначаването на Иво Христов и ситуацията, при която се разделихме, както разбирате не по най-приятелския и нормален начин.
От тогава, това е 2003 година, до преди няколко месеца, не съм имал контакти с него. Когато разбрах, че той е назначен на тази висока позиция, позволих си, съвсем протоколно, да го поздравя с един есемес за новата отговорна длъжност, която той предполагам е преценил, че може да изпълни.
Последно преди Коледа се видяхме по повод споделеното от него, че баща му има някакъв здравословен проблем. По този повод организирахме среща с двама мои много близки професори по медицина, които евентуално да съдействат за лечението на родителите му. Това е първият и последен разговор, който съм имал с г-н Иво Христов, през последните години след напускането му на ББТ, на когото още един път от сърце пожелавам успешна работа като началник кабинет на президента.
- Познавате ли бащата на Иво Христов, който е бил в резидентурите на България в Истанбул и Брюксел, поддържате ли и какви контакти? Бащата на Иво Христов е бил и в служба Военно разузнаване позната като РУМНО и работил ли е в европейски столици, познавате ли го от това време във връзка с оръжейния ви бизнес?
- Бащата на Иво Христов нито знам къде е работил, никога не е стоял въпросът с Иво Христов да разговарям детайлно за неговите родители. Познавах съпругата му – Галя, която беше част от екипа на ББТ, но дотам се простират моите познания на неговата фамилия и неговите близки. А вие май визирате и период, когато моята професионална битност по никакъв начин не е предполагала общуване с подобни хора.
- Вярно ли е, че чрез вас Иво Христов е внедрен в екипа на президента още по време на предизборната му кампания?
- Този въпрос звучи малко смехотворно, след като ви дадох преди малко информация какъв е бил моят контакт през годините с Иво Христов и съответно с г-н Румен Радев, преди да стане президент и след като е избран за такъв. Нямам честта нито веднъж, по никакъв повод, да съм се срещал с настоящия президент Румен Радев.
За мен въпросът ви за някакво оръжейно лоби, което го е създало – не знам на какво почива - но категорично отричам подобни връзки… За мен звучи абсурдно намесването на моето име в подобен сценарий.
Давате ми някаква изключителна, много тежка, висока роля в обществото, която за съжаление, аз не играя, а и не искам да играя!
- Как ще коментирате съмненията, че Румен Радев е политическа креатура на оръжейното лоби, към което причисляват и вас? И защо Татяна Дончева говори упорито за това?
- По отношение изказванията на някои, политици, юристи и пр. не искам да коментирам имена, Вие тук във въпроса сте дали някакво име - трябва тях да попитате какво имат пред вид. А, може би, първо да им зададете въпроса с какво си изкарват прехраната. Като юристи, политици, имат ли представа за отговорността, която носят, поемайки тежкия път на политически лидери или участници в политическия живот.
Човек на такава позиция би трябвало да знае какво говори, да носи отговорност за думите си. Простете, но на смехотворни внушения не бих желал да отговарям и да коментирам.
- Имали ли сте общи контакти с Русия заедно с Иво Христов? Възможно ли е това да са причините Иво Христов да няма достъп до класифицирана информация?
- Не ми е известно да има каквото и да е общо между мен, Иво Христов и Русия! За мен е странно внушението, че с Иво Христов, вече ви обясних, че от 2003 г. сега го до преди Коледа не съм поддържал никакви връзки – какво общо може да имам аз с Иво Христов и с Русия?!! Този въпрос звучи толкова абсурдно, че не виждам какъв коментар мога да направя!
- Защо се отказахте от издръжката на вестник „Дума”? Имате ли и какви са отношенията ви с БСП и ръководството и през годините? Спонсор ли сте на партията сега, общувате ли и по какви поводи с настоящата лидерка Корнелия Нинова?
- Последните ми отношения с БСП бяха нееднозначни по отношение на добрия тон, на добрите човешки и професионални взаимоотношения, защото аз започнах този проект на база контакта ми с г-н Георги Първанов, когато той беше току що избран лидер на БСП.
За съжаление имах, необяснимо по каква причина и досега за мен, ограничени възможности да си върша работата в страна на структурите и правителството на Иван Костов, тогава аз потърсих естествено възможност да подпомогна и да имам контакт с опонентите на тази политическа сила, която направо имаше репресивни, по отношение на мен и моята работа, действия - например: външно наблюдение, отказ на одобрение на всякакви мои договори от комисията, която дава разрешения (тогава Заместник-министър и отговарящ за дейността беше Христо Михайловски).
На тази база ме срещнаха с Първанов, повярвах в този млад човек, на морала, който споделя, мотивацията, поради която той се намира в тази партия и в крайна сметка реших по някакъв начин да му съдействам за неговото утвърждаване като лидер на БСП. По-късно, след като направихме няколко срещи, реших да възстановя издаването на в-к „Дума”, който междувременно г-н Димитър Иванов беше превърнал в притурка на неговия нов в-к „Република”. Когато аз го поех, фактически беше ликвидиран „Дума”.
На база моите контакти с Георги Първанов аз се нагърбих да възстановя техния орган – „Дума”, в духа и стила, който беше заложен от неговия създател - покойният Стефан Продев. Това е моята връзка с БСП, след това чрез Първанов аз се запознах с младия Сергей Станишев, който първо беше определен като секретар по международните отношения на БСП и с когото също в годините имах определени човешки отношения, докато не стана премиер.
Какви са ми отношенията може да разберете по начина, по който се развиха те. След като аз възстанових „Дума” и след като направих проекта ББТ, той имаше всички качества и нужда да участва сериозно в разпределение на рекламния пазар. Но само ако имаше съответен ефир, най-малко регионален. Не имахме и самочувствието и готовността да кандидатстваме за национален ефир.
И тук вече вие правете извода за моите отношения с БСП – Георги Първанов - президент, Сергей Станишев – премиер. Той назначава и СЕМ, тъй като болшинството в парламента е ясно на кои политически формации принадлежи, а и КРС. И когато започнаха да се раздават новите ефирни честоти всички телевизии получиха. Най-много ТВ 7. Телевизия Европа, която е на брата на президента Петър Стоянов – Емил Стоянов, получи 5 регионални лиценза, а ББТ получи 0. Тогава аз разбрах, че от всичко друго се интересуват господата от „Позитано”, но не и от продължаването на един проект, който в някаква степен е социален и уж ляв. Това е причината да приключа и с телевизията, да приключа и с „Дума”.
Важно уточнение е, че марката „Дума” беше станала моя собственост по силата на много правни актове. Когато г-н Станишев и ръководството на БСП ми казаха, че аз не следвам политиката на партията като издател, аз им отвърнах, че с голямо удоволствие ще им върна всичко онова, което бях изградил, дори марката, за което не бях длъжен.
Единственото нещо, което получих това беше някъде около сто хиляди лева от компютри, бюра и друго имущество, закупено от мен в редакцията. Това е историята, свързана с телевизия ББТ, издаването на „Дума” и причините да приключа с тази авантюра, която ми нанесе изключително много морални, а и сериозни материални щети.
Освен преките загуби, докато се занимавах с този медиен проект, аз загубих много енергия и време, което се отрази на моя основен бизнес. Направих си много врагове от другото политическо пространство, без да има някаква особена причина, защото аз по убеждения съм социалдемократ. Като човек, който се занимава с частен бизнес, аз не мога да бъда пролетарий вече – нито аз, нито моите синове, те ще бъдат евентуално хора, които биха защитавали интересите на по-заможния слой на българското население.
- Вие продадохте и телевизия Би Би Ти, както стана ясно от думите на премиера Борисов – на Делян Пеевски, защо са неуспешни медийните ви проекти и стигате до продажба?
- Мисля, че изясних защо се разделих с вестника и телевизията. А ББТ не съм продал на Делян Пеевски директно. Аз водих разговори с Цветан Василев и той каза, че ще финансира покупката. Аз я продадох на една фирма, която беше посочена от Цветан Василев.
Банката определи 3 години гратисен период на плащането, в който аз не получих нищо, а бях прехвърлил медията. След този гратисен период на 3 транша за 3 години аз получих цена, която далеч не покриваше вложенията ми в тази медия. Впрочем, искам да кажа, че в ББТ последната година мой партньор беше Красимир Гергов. Това мисля, че е един интересен факт, за коeто му благодаря. Той и помогна да се случи тази сделка.
- Защо предпочитате да стоите зад кулисите на медиите и не отговаряте на публичното ви обвързване с различни деликатни ситуации в държава?
- Аз не стоя зад кулисите и не правя нищо специално, най-вече поради моите години и липсата на много свободно време. Убедих се, че публичността носи само негативи и изопачени интерпретации, поради което съм решил да не давам телевизионни и други интервюта. Това мое решение може ли да бъде повод да бъда уличен в политически, лобистки и задкулисни игри?
Това е интерпретация, по която вие може да прецените какво е нивото и качеството на нашата журналистическа мисъл, както и докъде се простира професионализмът на нашите журналисти. Не мога въобще да помисля, че това е единствената връзка и единственото обяснение, заради което един човек иска да се оттегли от медийния живот, а не поради реалните и много по-смислени причини, които дадох.
Да бъда уличен, че това е форма, с която прикривам задкулисни политически игри - звучи ми грозно, абсурдно и примитивно.
- Защо бяхте набеден, че сте осигурили апартаменти на президента Георги Първанов? В какви отношения сте с него?
- По отношение прочутите апартаменти на президента Първанов – честно - изморих се да обяснявам. Първо не съм на позицията аз да се занимавам с продажба, нито строителството съм го извършил аз. Това е било възложено на определени хора от моя екип.
С Георги Първанов нямам договор за продажба на апартаменти, това може да се провери по сто начина. Дали е препродаден от някой, който е купил апартамент от фирмите, които са продавали, аз не мога да кажа, но аз продажба на апартамент или преговори за такъв със семейството на Георги Първанов нямам.
И в тая връзка мисля, че е крайно време, тази спекулация, повдигната от ваш колега, който години наред си прави актив с този въпрос, да спре. Във всички интервюта в последните 10 години този въпрос фигурира, както и следващия, за който ще стане дума „Петрол срещу храни“.
- Как приключи разследването по аферата „Петрол срещу храни”?
- Никога не е имало разследване! Относно „Петрол срещу храни“, ако си направите труда да проверите – имаше Комисия в Народното събрание, бяхме разпитани аз и моят син, всички участници в този процес. Сега в момента поради подобни въпроси, поради подобен интерес аз изготвям личен сайт, на който ще кача хронологията и документалистиката на целия този процес, който наричате „афера“.
Това не е „афера“, това е един легитимен договор по силата на правилата на ООН и с официалното разрешение на съответната структура на тази организация по програмата „Петрол срещу храни“ беше взета такава квота, в която аз няма никакво лично участие. Направете си труда, ще бъде качена скоро време цялата история, да се види кои са участниците, кои са подписали, на какво основание, какъв е приходът, преводите – всичко ще бъде качено на моята лична страница.
Повярвайте, финансовият резултат от цялата операция едва ли може да покрие стойността на хартията, която се изписа по темата. Да не говорим за медийното време, което му се отдели!
- Все по-открито дори някои политици като Йордан Цонев от ДПС, например, разкриват вота си на избори. Вие за кого гласувахте на президентските избори?
- Господин Цонев е политик и прави политика, чрез своето изявление за кого е гласувал. Аз не съм политик. Аз като всеки българин съм имал право на свой избор и съм гласувал по съвест.
- Какво е мнението ви като бизнесмен за политическата ситуация в страната?
- Мнението ми за политическата ситуация в ... Вижте, аз съм имал много труден живот, с много превратности. И въпреки това, ако днес съм постигнал нещо, дължи се на много упорит труд и вяра в собствените ми сили.И в таланта на хората около мен.
Да гледаме песимистично на всяка ситуация, било то политическа или икономическа, финансова, не знам дали вече не е време да сменим плочата и да започнем малко с друг поглед?!
В момента страната ни за първи път на ротационен принцип води председателството на Съвета на Европа. Виждате международните контакти и присъствието на всички възможни големи и малки европейски лидери тук. Виждате контактите, отношението и уважението, които те демонстрират към нашето държавно ръководство. Виждате това, че на база външнополитическите действия на премиера, и на правителството, и на президента – отношенията с Турция, спирането на бежанската вълна, това минава между другото.
Виждате политиката, която правителството обяви и която е фантастична по отношение на обръщане на сериозно внимание на икономическо, културно, логистично развитие на Западните Балкани. Всички тези въпроси, някак си, от моята позиция досега през време на прехода, такава роля, такова място на моята държава на Европейско и световно ниво, аз не си спомням да е имало.
Така, че не защитавам и не правя комплименти на никого, но това са факти и ние трябва да бъдем доволни и да подпомагаме.
- Като опитен мениджър какъв съвет бихте дал на днешните първи мъже в държавата – премиерът Бойко Борисов, президента Румен Радев, съпредседателите на „Обединени патриоти” – Симеонов, Каракачанов и Сидеров?
- Тук веднага отивам на следващия въпрос – отношенията между премиера Борисов и президента Радев – естествено, на вас и на всички нас е ясно, че ако тези две институции работят в синхрон, особено в този период на Европейското председателство, нали разбирате колко по-големи ще бъдат постиженията, ще бъде резултатът, ще бъдем по-атрактивни за инвестиции.
Ще се заговори за България, не както в началото на прехода. Всички, които сме пътували, знаете как се говореше за българите, а сега по друг начин започва да се гледа на нашата държава.
И тук, както каза моят уважаван приятел – Вежди Рашидов, в едно интервю, и двамата за мен са достойни мъже и двамата достойно и реално са постигнали, са извоювали званието генерали, вие знаете какво значи генерал, това е водач.
Аз мисля, че нито единият, нито другият са взели така този пост конюнктурно, неосъзнавайки ролята и отговорностите, които поемат. Затова надявам се силно и пожелавам, да преодолеят техните може би човешки, може би вкусови, различни виждания по някои въпроси, но тях трябва да ги обедини едно нещо – интересът на България, благото на народа, който ги е избрал.
Така, че се надявам скоро време да видим едно добро взаимодействие, едно добро сътрудничество между тези две институции и между тези двама достойни мъже, които, както казах, са избрани от българския народ да го представляват в едно трудно и важно време!
