САМО В ПИК: Топ климатологът проф. Георги Рачев с ексклузивна прогноза - задава ли се нов ледников период
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди няколко дни НАСА разпространи притеснителната информация, че ни очаква нова ледникова епоха. Според космическата агенция, слънцето ще навлезе в една от най-ниските си точки в космическата ера, а това ще доведе до глобален спад в температурите.Заради ниската слънчева активност нашата атмосфера губи топлината си. Ако тенденцията се запази, горните слоеве на земната атмосфера биха могли да станат рекордно студени, което ще доведе до невиждан студ на Земята. ПИК потърси за експертен коментар топклиматолога проф. Георги Рачев дали наистина съобщените данни от НАСА са толкова тревожни.
- Проф. Рачев, от НАСА съобщиха преди дни, че ни очаква едва ли не нова ледникова епоха, заради навлизането на слънцето в една от най-ниските си точки. Има ли място за притеснение, наистина ли се задава голям студ?
- Доста са материалите, които идват от НАСА. Много от тях са с разнопосочни показатели и направления. Наистина ние се намираме в поредния, 23-и слънчев цикъл, и в момента слънцето е заспало. Слънчо спи, той е в своя минимум. Петната на слънцето са много малко, а имаше един период от почти два месеца през късното лято, когато нямаше нито едно петно. Слънцето е в своя минимум, който трябва да настъпи през 2019 г. От векове човекът изучава т.нар. слънчево-земни връзки. Всичко, каквото стане на слънцето, моментално се отразява на живота на Земята. Ние сме пряк продукт на тази енергия, така е било и така ще бъде. Хубавото е, че слънцето ще остане постоянно още 4 млрд. години, така че няма нищо страшно. А това, че ще има периоди на понижена слънчева активност, особено по отношение на ултравиолетовата радиация, това са сигурни неща и те се отразяват не само на климата, който е като апотеоз на всички връзки, които са на Земята, но се отразяват и на количеството слънчева радиация.
- Има ли нещо страшно в това, че слънцето в момента спи?
Имаше една поговорка, че ако слънцето кихне, при нас настъпват страшни бури. Не е точно така. Отдавна има спорове - на учени, които се занимават с физика на слънцето, с физика на атмосферата, климатолози – дали в слънчевия минимум настъпва захлаждане на земния климат или е точно обратното. Ако бяхме като Меркурий или като Марс – да няма водна повърхност, да няма атмосфера – това са трансгранични среди, които променят и модифицират тази огромна слънчева енерегия, която постъпва на повърхността на планетата, щеше да бъде много по-лесно – това се нарича соларен климат. В момента огромна част от Северния Ледовит океан е с малко количество лед. Давам следния пример с бучката лед в чаша вода – докато не се стопи ледът, температурата на водата остава постоянна. В момента, в който се стопи ледът, нещата вече придобиват друг характер. Намаляването на арктичния лед трябва да ни безпокои. Той поема част от топлината на Земята и обратното – поема в себе си част от отрицателните температури, които после регулира – той се явява като един буфер нито да се затопля много, нито да се застудява много.
- А какво ще се случи, ако този лед изчезне?
Изчезне ли този лед, океанската повърхност вече поема много повече енергия. Ледът отразява голяма част от слънчевата енергия обратно в Космоса. Океанската вода вече е по-тъмна и дори ниските лъчи на слънцето, се поглъщат от океана. Това означава евентуално предполагане за ново затопляне. В момента няма място за никакви катастрофи. Трябва да говорим единствено и само затова, че трябва да контролираме нашата дейност. Замърсяването на атмосферата променя нейния химичен състав и по този начин се променя и разпределението на слънчевата енергия в атмосферата, което води и до повишаване на температуратурите, и до понижаване.
Ако попитате почти всеки учен, който се занимава със слънчево-земни връзки, всеки има собствено мнение как изменението на атмосферата, изменението на съотношението земя-водна повърхност и леда, се отразява върху температурата – това, което повечето хора се интересуват. Сега, през есента, настъпва едно голямо природно събитие. В Северното полукълбо, което е сушавото полукълбо, настъпва есента и падат листата. Десетки милиони квадратни километра от широколистните гори губят листата си, а това дава възможност да се промени цветът на земята, а оттам да се промени и количеството слънева радиация, която се поема, т.е. Земята става малко по-светла и отразява голяма част от слънчевата енергия.
- Може ли ледът да се стопи, има ли опасност да изчезне напълно заради нашата дейност?
Ще кажа нещо интересно. През 2012 година ледът в Северния Ледовит океан, на Северния полюс, беше достигнал абсолютен минимум от 2 и половина милиона квадратни километра площ. Тогава имаше научни публикации, че ако екстраполираме – т.е. пренесем свободно във времето това намаляване на леда, то 2016 г. ние вече трябваше да имаме лед през лятото. Ето сега тази година ледът там е пак по-нисък от „нормалното” и беше 4,5 млн. кв. км. Ледът не се стопи, той се увеличи, но остана много по-малко отпреди 40 години.
Там ледът е два вида. Единият е морският лед, той е дебел 1-2 м., стопява се всяко лято и се натрупва през зимата. Другият лед пак е морски, но се нарича паков лед. Това е стар, многогодишен лед, който се разтопява много по-лесно, защото е от чиста вода. Вътре няма никакви примеси. Този лед се топи при много по-малки температури и много по-бързо. Разликата е огромна – този паков лед намалява. Той може да стигне 3-4 м. дебелина, той прави собствен микроклимат. Например на Антарктида тази година морският лед в едната част се топи, но в източната част се увеличава. Не е така простичко – топят се ледовете и всичко ще ни залее. Много малка е вероятността да ни затисне ледникова епоха. Ние все още не знаем правилната връзка между интензитета на слънчевото греене и какво се случва със слънцето, когато то намали своята активност. Определено сме в края на съответния слънчев цикъл и слънцето променя своята активност. Това е било години наред. От 1645 до 1715 г., в продължение на години, е нямало нито едно петно, това е абсолютният минимум. Тогава е било много студено, хладно, влажно, средногодишната температура е била по-ниска с един до един и половина градуса. Това са били годините на глад и болести.
- А тези слънчеви цикли по какъв начин влияят на Земята?
Това са цикли, които се наслагват в годините – има двугодишен слънчев цикъл, има 11-годишен, 22-годишен. Как, кога точно се съчетават нещата, за да може някой да се изправи и да каже: „От утре започва ледников период или обратното”. Това са научни публикации, които изследват някакви връзки, търсят заключения, предполагат какво ще се случи. Това не може да се приеме идеално, перфектно навсякъде. Досега, за зимата по света, продължаваме да се учудваме какво се случва с Ел Ниньо. Има вероятност този природен феномен в екваториалните части на Тихия океан да се появи в началото на декември месец, откриха в Аляска голяма част топла вода – отново аномалия, която досега не сме я знаели, защото спътниковите наблюдение се усъвършенстват все повече и повече. Тези неща водят до промяна на първоначалните данни, които служат по-нататък върху прогнозата. Когато се говори от научна гледна точка, много внимателно трябва да се правят прогнози. Тези прогнози да бъдат обявявани по този начин, обикновено се взима най-тежкият и катастрофален сценарий, за да може четивото да се зачете повече. Но това, че те ще се случат не значи, не е сигурно, вероятността при тях е много по-малка.
- И накрая – изненада ли ни топлата, златна есен?
Не ни изненада. Още август прогнозата беше за слънчева и топла есен с малко валежи. Тази есен продължава и ще продължи почти сигурно до 7 ноември – така изглеждат средносрочните прогнози. Това, с което ни изненада есента – ние познахме много голяма част от нещата, е доста сериозната суша в Западна България. От края на юли месец в Западна България нямаме сериозни валежи. Този фронт, който мина вчера, практически не остави никакви валежи. До 10 ноември не се задава поне засега стопански валеж – такъв валеж е поне 5 л/кв. м. Стават три месеца, в които ние нямаме валежи, което не е добре въпреки, че сме есента. Трябва един дъжд от 10-15 литра, за да могат есенниците да започнат да работят върху себе си и да имаме чудесна реколта.
