СИГНАЛ ДО ПИК! Дъщерята на покойната кметица на Игнатово се жалва: Безхаберни лекари от болницата в Лом аутопсираха майка ми на живо и тя си отиде от апендикс
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сигнал с потресаващ разказ за последните мигове от живота на кметицата в ломското село Игнатово изпрати дъщеря й Мирослава Томова на електронната поща на агенция ПИК. От споделеното става ясно, че безхаберието на лекарите от местната болница "Св. Николай Чудотворец" е довело до закъсняла интервенция при усложнена диагноза, което е довело до смъртта на Райка Горанова.
Аутопсираха майка ми на живо. И тя си отиде, споделя Томова в разтърсваща изповед.
Публикуваме целия текст на писмото и без редакторска намеса:
"Казвам се Мирослава Томова, дъщеря на покойната Райка Горанова - кмет на с. Игнатово.
Бих искала да подам сигнал за невежеството на лекарите от Ломската болница "Св. Николай Чудотворец". На 14 февруари майка ми Райка Горанова се оплака от болки в областта на корема, долу ниско в дясно. Отидохме на преглед при д-р М. Господинова, която установи камък в жлъчката и ни изпрати на изследвания, като ни помоли да ги вземем в понеделник, тъй като имала работа и се налага да си тръгне по-рано от болницата. Изписа й лекарства, които играят ролята на болкоуспокояващи.
Отидохме на изследвания, след което се прибрахме вкъщи. Болките не утихнаха и се върнахме обратно в болницата, този път на преглед при д-р Симеонов. При ехографско изследване лекарят установи силно възпален апендикс и директно изпрати майка ми на операция. Оформихме необходимите документи за извършване на операцията и останахме в чакане на компетентен екип.
След четири часа чакане, с нетърпими болки, дойдоха лекарите, които до последно не знаехме кои са. Никой не благоволи да ни уведоми кой всъщност ще извърши интервенцията. Заведоха майка ми в операционната. Операцията продължи повече от четири часа, време, в което никой не ни държеше в течение за нейното състояние. Отношението им към нас, нейните близки, беше невъзпитано и под всякаква критика, но не това е темата на разговор.
По време на операцията медицински сестри тичаха по коридора, носеха банки с кръв, но ние отново не знаехме какво се случва. Питахме с надеждата да ни отговорят, а те ни подминаваха, сякаш ни нямаше. Около половин час преди приключване на операцията дойде по спешност друг лекар, който крещеше: "Като не знаят как се прави и са некадърни, защо изобщо се захващат?"
Думите му ни сринаха. Знаехме, че нещо лошо се случва вътре. След приключване на операцията от операционния блок излезе човек на инвалидна количка с цигара в устата, който за наше удивление се оказа хирургът, участвал в операцията. След него излезе друг господин, който ни подмина, без да каже нито дума. Господинът на индвалидната количка, докато си изпуши цигарата, ни разказа как от години не са правили операция на апендикс и колко трудно е било за тях, имало е усложнения в следствие на операцията, които били неочаквани и съответно не са знаели точно как да реагират. Лекарят си изпуши цигарата и изведоха майка ми от операционния блок. Настаниха я в реанимация. Малко след това господинът с цигарата се върна, за да подпише документи за транспортирането на майка ми до МВР болница в София, защото имало проблем с десния крак и те не разполагат с никакви знания, за да й помогнат.
Тъкмо щяха уж да я транспортират и изведнъж решиха, че не е в състояние да пътува и нещата, респективно животът й, ще се решат на сутринта. Е, сутринта дойде. И трябваше да тръгнем за София, но болницата не разполага с оборудвана за такъв случай линейка. Оформиха въпросните документи за транспорт, докато чакахме да се намери подходяща линейка и благополучно на обяд тръгнахме за София. Пътьом нищо не знаехме за състоянието на майка ми, а господинът на индвалидната количка бе така "добър" да ни уведоми, че не е сигурно дали ще оцелее, докато стигне до болницата в София.
А защо? Та нали уж само кракът беше проблемът? Нали затова я изпращат в София? Пристигнахме в МВР болница и там чакаше екип от лекари - професори и доценти. Прегледаха майка ми Райка и ни казаха, че състоянието й е критично. След обстоен преглед ни уведомиха, че трябва незабавно да се извърши операция, за да се спаси кракът, иначе се крие риск да бъде ампутиран от таза. Професорът ни обясни, че ще направи и невъзможното, за да овладее ситуацията и ще даде всичко от себе си да поправи грешките на ломските лекари.
Той бе удивен от цялата ситуация, не можеше да проумее как заради операция на апендикс се е стигнало до увреждане на десния крак. Всичко това му приличаше на аутопсия, не на операция за отстраняване на апендикс. В следствие на втората операция в София се установи, че органите на майка ми са съсипани до безобразие, изрязани са части от червата и след това са зашити по ужасяващ начин, срязани са важни кръвоносни съдове. Тъй като при операцията в Лом е изгубила много кръв, е трябвало да й се влива, но "лекарите" са я оставили без кръв. Организмът се е мъчил да възстанови загубеното количество, блокирали са бъбреците и черният дроб и въпреки всички усилия на лекарите от болницата в София, на 17 февруари тя почина.
Молбата ми е да се разбере за този случай, защото в ломската болница "Св. Николай Чудотворец" ежедневно постъпват за лечение десетки хора, сред които и малки деца, а "лекарите" безцеремонно ги убиват и съсипват живота на близките им. Пиша всичко това с болка на сърцето, но искам всичко, което преживяхме ние, да стане публично достояние, за да няма повече жертви. Тази болница не е предназначена за лечение, няма необходимите квалифицирани кадри, няма компетентни служители. Там влизаш жив и излизаш умрял, а нали би трябвало да се помага на болните. Некадърността на "лекарите" в тази болница уби майка ми, която беше едва на 59 години и тепърва имаше да изживее още куп неща. Като кмет на село Игнатово, област Монтана, тя помагаше на всеки, който я помоли за помощ, отзоваваше се винаги, щом някой има нужда от нещо, но, уви, на нея нямаше кой да помогне.
Време е това безхаберие да свърши. Време е тези дами и господа да си получат заслуженото, да отидат там, където им е мястото. Съветвам хората, които ще прочетат тези редове, ако някога, по някаква причина им се наложи да посетят лекар, моля ви, не отивайте в Ломската болница - дори и вкъщи да си останете, има по-голяма вероятност да оживеете. Защото стъпвайки в болницата, вие си гарантирате трагичен край."
