Последвайте ни в Google News Showcase
В недалечното минало всички по-забележителни празници бяха почитани във всички балкански села. Хората с голямо желание празнуваха Коледа и Нова година. Най-радостни бяха децата, които по това време бяха във ваканция. Коледа се празнуваше на 7 януари, а Нова година на 13 януари, съчетано с Васильовден. Всяко семейство отглеждаше в личното си стопанство прасе, а някои семейства – по две. Няколко дни преди Коледа всички колеха прасетата. Напълваха каците със сланина и месо, за да има храна за цялата година. Пълнеха кървавицата и наденицата. Под стрехите увисваха пръти с луканки.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Идваше денят „Бъдни вечер“. Вечерта всички от семейството се нареждаха около софрата, която бе заредена с постни храни – салата, боб, жито, ошав от плодове. Най-възрастният казваше молитвата „Отче наш“. Всички бяха прави и се прекръстваха няколко пъти. След това слагаха на полешника живи въглени и тамян. Прикадяваха трапезата, за да бъдат живи и здрави през годината. После прикадяваха и при животните. През нощта отиваха на църква. Често вземаха и нас, децата.
На другия ден е Коледа. Сваряваха кървавицата, запичаха наденица и месо и сядаха на трапезата. Децата бяха освободени от всякакви задължения. Грабвахме ските и шейните и отивахме на пързалката до късно вечерта.
На този ден 13 януари празнувахме Нова година. Всички пак се нареждаха около софрата, а в средата се слагаше баницата с късметите. През нощта децата не ги хващаше сън. В четири часа ставахме и тръгвахме да сурвакаме. Събирахме се на мегдана десетина момчета. Вместо сурвакници носехме тояги. Във всяка къща бяха запалени газените лампи. Навсякъде всички врати бяха отворени и с нетърпение очакваха сурвакарите. Влизахме от къща в къща. Заставахме в редица един до друг и всеки казваше пожеланието (сурвата). До сутринта посещавахме всички къщи. Навсякъде ни черпеха със сладки и ни даваха пари. С пълни кесии се завръщахме по домовете. Осурваквахме и роднините си вкъщи. Вечерта в близкото до моето село – Скорци, се провеждаше традиционната вечеринка. Посещавахме и нея и на другия ден отивахме на училище, тъй като ваканцията беше свършила.
Пенчо Пенчев, Трявна
