Спомени от соца: Подиграваха ТКЗС-тата, а купувахме дини по 4 стотинки
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес ТКЗС-тата са част от историята. Заменени бяха от кооперации след връщането на земята. А след повсеместните им фалити в началото на новия век земята е вече в ръцете на крупни капиталисти, производители, които богатеят и подхвърлят трохи на собствениците на ниви. Така че какво се промени към по-добро. Нищо.
Текезесарската организация на селскостопанския труд поне даваше възможност да се задоволяват потребностите на местното население, а след това се отделяше и продукция за големите градове. Всички помним заградените тротоари в големите градове с дини, тикви, щайги с грозде, ябълки, чушки и домати, а в късната есен и със зеле. Та нали гражданите също подготвяха своята зимнина със селскостопанска продукция от българското земеделие. Десетки бяха и консервните сезонни фабрики, които бълваха различни зеленчукови и плодови консерви, много от които отиваха и за износ. Всичко това идваше от осмиваните и подигравани днес ТКЗС-та.
Структурата на едно такова организирано стопанство включваше сектори на производство, съобразени с района и климатичните условия. На едно място се наблягаше на зърнопроизводството, на друго – на зеленчукопроизводството, на трето – на производството на плодове. Имаше и стопанства в планинските райони, в които се развиваше животновъдството. Затова и продукцията по магазините си беше българска, ядяхме прясно месо, пиехме истинско мляко, имахме на масата пресни български плодове и зеленчуци. Цените бяха наистина народни дори и в големите градове, а на местата, в които се произвеждаше продукцията, символични.
Днес представяте ли си примерно килограм диня за 4 стотинки. Е, нямаше банани и портокали, и маслини нямаше, и авокадо нямаше. А днес в зеленчуковия магазин само копърът и магданозът са български. А пустеещата българска земя, обрасла с буренаци и храсти, е ужасяваща гледка.
Кирил Крумов, Плевен
