Спомени от соца: Трактори „Беларус“ и зилове чистеха снега, помагаха войници от БНА
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Щом дойде зимата и завали сняг, телевизиите започват да драматизират как България е попаднала в снежен капан и едва ли не идва зимен апокалипсис. Хайде обаче да си спомним времето преди 1989 г., тогава също имаше зими и то с много повече снегове, каквито вече няма.
Имаше години, когато снегът започваше да вали от ноември и си отиваше чак през март. Всъщност това бяха зимите от нашето детство и младост.
Тогава хората по селата си имаха лични стопанства, животни, кокошки, зимнина, дърва за огрев и просто изчакваха да бъдат изринати от снегорините на местното ТКЗС. Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 големи трактора с гребла за снегопочистване. Освен че ринеха дори най-затънтените улици по селата, те се грижеха денонощно за почистването на снега и между отделните селища.
На всеки 15-20 км по пътищата имаше оборудвани кантони, които, освен че се използваха за даване на дежурства от механизаторите, заети с почистването, там намираха подслон и закъсали пътници при големи снеговалежи.
Край шосетата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета. Повечето „живи“ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за спасение от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 г. много селища в Добруджа и Северна България буквално остават зарити от виелиците.
Освен това на местата с опасност от снегонавяване, в нивите в близост до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се монтираха през зимата и напролет се прибираха. Една част бяха метални ограждения, а друга – направени от дървени жп траверси, забити в земята. От тези снегозащитни съоръжения имаше двоен ефект – задържаше се снегът в нивите, като се поддържаше добра почвена влажност и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше държавата и нямаше как да се краде, така че металните огради си стояха през цялата зима по местата.
Снегът се чистеше основно със зилове, грейдери или трактори „Беларус“ с прикачни устройства за снегорини, които щъкаха постоянно по заснежените шосета. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата.
Службите, които отговаряха за почистването, бяха комуналните стопанства и пътните управления по места. Непочистени пътища почти нямаше, защото отговарящите за даден участък даваха очтет и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата.
Нека не забравяме, че тогава имаше и БНА, която също осигуряваше ресурс и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.
И не на последно място трябва да споменем и хората, които чистеха усърдно пред домовете си, правеха пътеки до спирки и магазини кой с каквото намери.
