Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": Радев и опозицията в битка за електорат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ваканцията на политиците е най-доброто доказателство, че животът може да е чудесен без драматургичните и комични сцени, режисирани от политиците в Народното събрание. Но тя свърши и отново трябва да се съсредоточим по-скоро на това, което ни показват, отколкото на това, което правят и по-важното - защо го правят. Предстоящата политическа есен има за централен фокус управлението на държавата. ПП-ДБ и президентът ще се постараят максимално да заложат на проблемите и противоречията, докато правителството и неговото мнозинство в парламента би следвало да се съсредоточат на своите действия и резултата от тях. Какво можем да очакваме?
Още в самото начало на парламентарната есенна сесия партиите ще заявят своите позиции и намерения. Най-вероятно ще се потвърдят очертаните в края на летния политически сезон групирания. Те следват няколко разделения.
Първото - срещу управлението на ГЕРБ. Отново аргументът ще е, че демокрацията е в опасност. Не само защото управлява ГЕРБ, но и защото това управление е стабилно поради подкрепата на ДПС-Ново начало. Това разделение събира ПП-ДБ с "Възраждане", МЕЧ и "Величие".
Израз на общите им действия ще са вотовете на недоверие и протестите. Тези общи действия обаче не са единни. По отношение на протестите в подкрепа на кмета на Варна най-вероятно "Възраждане" ще се дистанцира. Там ще участва предимно "Величие", докато МЕЧ ще се съсредоточи по-скоро върху атаките в парламента, защото за Радостин Василев битката с корупцията е ключово важна политическа теза.
Неговите критики към ПП и действията му, довели до дистанцирането от ПП и създаването на собствена партия, са линия, която той не може да прекрачи в този момент. Преди да се е превърнал в единствен - или поне първостепенен олицетворяващ тази битка, той няма да допусне излишно приближаване до ПП. Още повече че стратегията на МЕЧ е да изгражда независимост, което включва не само управляващите, но и опозиционните парти. За "Величие" присъствието в парламента е важно, за да са във фокуса на вниманието на българите. Как, с кого, няма особено значение. Важното е, че са част от онези, които искат и носят промяната. Затова те ще продължат да настояват пред общественото мнение колко са важни, кой ги е потърсил, кой, кога е звънял и какво е искал. Защото това е тяхната представа, че така създават образ на важен, значим и незаобиколим политически субект.
"Възраждане" има сложна задача - не само да намери адекватна нова дреха на изчерпаната кауза срещу въвеждането на еврото, но и да покаже автентичен характер на своето положение на най-силна опозиционна партия. "Възраждане" продължава да е партия, бореща се за второто място и за електорално доверие. Затова те ще са много внимателни при вземане на решение да се присъединят ли и по какъв начин към общи действия срещу правителството. От цялата тази група - ППДБ, МЕЧ и "Величие" - само "Възраждане" има ясна позиция за сваляне на правителството и предизвикване на предсрочни избори. Защото това е сигурният път за забавяне и отлагане във времето на процеса на присъединяване на България към еврозоната. Така че всяко действие, което може да ги приближи до тази цел, ще бъде предприето и/или подкрепено. Но все пак с резерви относно това колко може да ги приближи то - в очите на избирателите - към партии, които те категорично критикуват, както е ситуацията с ПП-ДБ, но и с партии, които могат да им крадат електорат - какъвто е случаят с МЕЧ.
ПП-ДБ също не са единни и монолитни. Засилване на спокойствието и сигурността пред управлението на страната като че ли ги обединява. Обединяват ги и атаката срещу знакови фигури, предимно от ПП, обвиненията, започнатите съдебни дела и арести. В същото време съществува и напрежение, предимно по оста правителство и влизане в еврозоната. Докато стратегията на ДБ е критика и извличане на политически дивиденти от грешки и пропуски в управлението, като атаката е с перспектива избори евентуално следващата година, стратегията на ПП е предизвикване на избори преди в ареста и в съдебната зала да се окаже съвкупното ръководство на партията. Силата и единството си коалицията ще се опита да покаже по време на вота на недоверие, така дълго отлаган от ДБ, но все пак обещан за септември. Най-вероятно по време на дебата по този вот няма да успеем да чуем практически решения, които се очакват от българите, за да се очертаят алтернативи на управленските решения. По-скоро ще бъдат резюмирани пропуските и грешките в процеса и ще бъдат критикувани управляващите относно резултатите.
Докато това първо разделение - управляващи/опозиция, характерно за парламентарния процес, разполага битката между партиите на полето на опозицията и я фокусира върху тактическата страна на политическия процес – кой, кога, какво, с кого и против кого ще прави, второто разделение е на полето на стратегиите на партиите. Това е разделение по оста международни позиции и ангажименти като страна членка на ЕС, както и стратегически позиции по отношение развитието на политическия процес в следващите години.
Това разделение е поле на сила за управляващите. В него започва да кипи битка за това кой е носител на ползите за българите. Започна само рекламирането по отношение на очертаващите се инвестиции в българската икономика. Докато президентът спори с правителството кой е докарал инвеститори, а ПП настоява, че именно те са направили всичко, за да се случат и инвестициите, и еврото, правителството единствено разполага не само със символичния ефект, по който се водят споровете, но и със самия ресурс, който представляват тези инвестиции. Най-отчетливо тези възможности ще видим при внасянето на новия бюджет. В споровете по него ПП-ДБ ще се опита да ограничи концентрирането на ресурси в ръцете на управлението, а самият бюджет е един от поводите, които ще бъдат използвани за бламиране на правителството чрез създаване на противоречия вътре в управляващата коалиция и между нея и подкрепящата ги в парламента ДПС-Ново начало.
В същото време именно това стратегическо разделение създава огромно неудобство в опозиционната ППДБ. За да реализира целта си - сваляне от власт на ГЕРБ и ДПС-Ново начало, те се нуждаят от подкрепата на останалата част от опозицията и от подкрепата на президента. Но за да останат част, и то водещата част на стратегическата ориентация на страната и изпълнението на произтичащите от това действия и позиции, ПП-ДБ трябва да са заедно с ГЕРБ в тези действия. Битката за президентския пост е битка на дясното срещу радикалното, лявото. Тя изисква обединение около категорично дясна кандидатура, което означава постигане на съгласие с ГЕРБ и обща тактика в предизборната битка.
Подобно съгласие може да се постигне в условията на функциониращо правителство не само защото това са интересите на ГЕРБ, но и защото интересите на българите са насочени към това какво ще се случи с техния живот, работа, доходи и икономически възможности, а не към това какво им се иска на отделните политици и партии. Това е ситуация, която не създава силни нагласи към промени, т. е. опитите да се предизвикат тази есен предсрочни избори като време, ситуация и нагласи не работят за опозицията. Избори, преди да се разклатят електоралните позиции на ГЕРБ, не работят за съставяне на правителство, оглавено от ПП-ДБ. От друга страна, очакването да нарасне недоволството от това правителство след въвеждане на еврото съдържа риск. Това е рискът правителството да концентрира ресурси, които да му дадат възможност да се справи с очакванията за повишаване на доходите и развитие на икономиката.
Така, докато правителството и управляващото мнозинство се състезават с времето в опита да балансират трупането на ресурси, нарастване на очакванията и изостряне на негативите за определени социални групи, опозицията и президентът се състезават помежду си за привличане на избиратели. Това е време, в което умението да трупаш позитиви от грешките на противника е заменено от умението да трупаш позитиви от собствените си решения и действия. Доколко политиците ни ще се справят с подобно предизвикателство, ще видим. Ситуацията се изразява най-добре от поговорката – пилците се броят наесен. Към това бих добавила, а яйцата ще ги събираме напролет.
